Дата и час: 24 Сеп 2018, 04:27

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 21 Ное 2005, 13:17 
Темата я има в другия форум, обаче там почнаха да местят, да трият...туй-онуй...ще вземе да се затрие, пък нямам копие. Та да я сложа и тук...
--------------------------------------------------------
Да карате без ботуши и да паднете може да ви струва няколко охлузвания, може да ви струва смачкване на стъпалото, а в някои редки случаи може да отнесете и ампутация. А е възможно да не може да ходите без патерица. Ще трябва да се борите с теглото си до края на живота си. Болката няма да ви изоставя дори при леки разходки. Но най-вероятно няма да ви убие.

Да карате без ръкавици и да паднете може да ви струва няколко охлузвания, може да ви струва една смачкана ръка, или в тежкия случай - ужасяваща болка от обезобразен крайник, богат на нервни окончания. А може да изгубите пръст или два. Това ще ви отнеме възможността да играете на топка с вашия син, да почувствате по подходящ начин нежната извивка на женска гръд, или да си държите бирата. Но най-вероятно няма да ви убие.

Да карате без яке с протектори и кожени панаталони, или без цял кожен костюм, или поне без кожено яке и дебели дънки, и да паднете може да ви струва няколко сериозни охлузвания. Можете да остържете едното си зърно в асфалта. Може да си имплантирате асфалт в рамото. Може да превърнете гърба си в телешка пастърма. Може да си изстържете капачката или пък да имате белег с формата на Австралия на пласеца, точно какъвто има мой приятел. Може да се уплашите до смърт и повече да не се разхождате гол по плажа, чувствайки се неловко. Може да свършите и като героя на Кевин Спейси от "Предай нататък" и да трябва да се справяте със същия неловък момент, когато си сваляте дрехите с новата си приятелка. Но най-вероятно няма да ви убие.

Да карате без гръбен протектори и да паднете в редки случаи ще бъде необратимо. Но дори и след падането има много възможности - бордюри, калници, стълбове, боклуци на пътя. И всяка една от тях може да се превърне в Златната Възможност, която да нарани гръбначния стълб по най-неправилния начин и да ви остави в инвалидна количка. Или може би, ще си имате постоянна въртяща болка в единия крак. Или няма да можете да си движите краката. Или ще трябва да носите памперси, и/или колостомна торбичка, която да издърпвате през крачола и да изстисквате изпражненията си в тоалетната, точно като един мой познат. Или да не можете да се движите от гърдите надолу. Или от врата надолу. Колко добри сте да управлявате джойстика с устата си? Или може да ви трябва респиратор? Или чужди 24-часови грижи? Несъмнено има сблъсъци, които съвсем предвидимо довеждат до сигурни травми, дори и с най-добрия гръбен протектор на света. Но има катастрофи и последващи сблъсъци, в които и най-обикновените гръбни протектори ви позволяват да почувствате разликата - когато ставате и си тръгвате с болки в мускулите, но "на крака". Искате ли последните ви крачки да са онези, направени пред магазина за цигари, преди да се качите на мотора? Тези 10 скъпоценни крачки ще си ги спомняте до края на живота си, защото следващият път когато не сте на мотора, ще бъдете по гръб на носилката, гледайки мигащите лампи, със сълзи по цялото лице, защото не можете да почувствате онази своя драгоценна част в гащите? Да карате с или без гръбначен протектор и да паднете може да няма разлика, но може да усетите цялата разлика на света. Може да не ви убие, но може да ви накара да искате да се беше случило.

Накрая, каските. Ездата без каска и катастрофата може да нямат последствие. Вие можете дори да не докоснете твърда земя с главата си. Или пък можете да си направите асфалтен фейслифт. Можете да имате сблъсък, който да ви доведе главоболие през целия следващ ден. Можете да имате сериозен сблъсък, който да ви закара в болница за безкрайни изследвания и да до края на живота си да имате мигрена. Може да си нараните орбитите или да загубите зрението си. Може получите фрактура на скулите и до края на дните си да бъдете напълно функционален, обаче с Франкенщайнски белег и метални пластини, които да ви тормозят в студено време и да задействате всички метални детектори по летищата. Можете да имате вътрешен кръвоизлив в главата, от който да не събудите в продължение на часове, или дни, или месеци - докато всички ваши майки, бащи, братя, сестри, деца, колеги и приятели-мотористи идват да ви посещават в болницата, запълвайки депресиращата стая с цветя и картички, на които пише "Оздравявай скоро!", и които вие никога няма да помиришете или прочетете. Със сигурност можете да се събудите абсолютно нормален, като изключим дупката в главата ви за да намаля налягането в нея. Или да се събудите леко замъглен, несигурен кои са точно тези хора. Или да се събудите и да се наложи отново да се учите на всички неща, които са ви отнели целия досегашен живот. Или да се събудите като детето-мъж, лигавейки се и смеейки се докато се опитвате да нареждате кубчета, носейки панталонки и тениски, подписани от вашите майки, бащи, братя, сестри, деца, колеги и приятели-мотористи, и които вие никога няма да можете да прочетете. Или да имате отворена рана на главата, с която знаете, че няма да се върнете към онзи "пич", който сте били преди това. Остатъкът от живота ви - ден, седмица, месец, година - ще се състои от хранене през тръбички, безкрайно бипкане на сърдечен монитор, съскане на респиратор и капчукане от венозни системи. Разбира се, на вас изобщо няма да ви пука докато сте в онзи въображаем свят, за който никой друг не знае. Вашето тяло ще отслабне и атрофира. Евентуално, вашата физическа обвивка ще се умори някой ден и тогава онези, които ви обичат, ще трябва да вземат най-мъчителното решение в техния живот. Или пък може да умрете на пътя - пухкаво сиво мозъчно вещество, примесено с кръв и костен мозък. Вашата последна езда може да бъде с 30 км/ч по квартална уличка, комбинирана с нетърпелив млад шофьор и неспазен знак "Стоп". Или да бъде магистралата, където влизането в дупка може да нарани джантата и да накара предната гума да изскочи от леглото си, като ви хвърли зад мантинелата. Или да сте по пътя на славата, карайки на задна гума със 150 км/ч, просто завършвайки по грешен начин. Всеки от тях може да доведе до 10 секундна новина по телвизията, или некролог на 18 страница в "24 часа". Да караш с каска може да няма значение - или да означава разликата между това, което си сега, и отнемането на живота ти както, ако Господ беше натиснал ключ на лампа.

Мога да живея без пръст на крака или деформирано стъпало - но аз избирам да опитам и да се предпазя от това. Мога да живея с ръка, която прилича на изгоряла и да се науча да пиша с другата - но аз избирам да опитам и да се предпазя от това. Мога да живея с белег като Австралия на прасеца - но аз избирам да опитам и да се предпазя от това. Мога да живея с белезите от охлузванията по тялото и крайниците ми - но аз избирам да опитам и да се предпазя от това. Мога да живея в инвалидна количка, агонизирайки всеки ден - но аз избирам да опитам и да се предпазя от това

Не мога да живея като мъжът-дете. Вече съм си играл с конструктори и строители. Лигавя се само насън.

Ние всички правим избор. Екипировката не може винаги да ни предпази. Всички най-добри кожи, дънки, кордура, кевлари, фибростъкла и пластмаси са безполезни, когато съдбата постави Неподвижните обекти или Неустоимата сила на вашия път. Но аз избирам да разбъркам картите в моя полза. Ако всичко свършва грозно, а нагласената колода и асото в ръкава губят пред флош-рояла на Съдбата, нека така да бъде. Но аз ще опитам.

-------------------------------------------
По повод на развихрилата се скоро полемика "Каски - с или без".


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Ное 2005, 21:26 
Свободен превод от "Proficient Motorcycling", David L. Hough, Body Armor, pp. 35-36.

Броня за тялото

Някой ден ще дойде и твоят ред да "се спънеш" и да пробваш здравината на "бронята" си. Но дори и да не катастрофираш, твоята екипировка има голямо отношение към възможността ти да контролираш мотора си. Ще оставя на твоето въображение начина, по който съм разбрал това, но една-две оси, попаднали в обувката ти, отнемат доста внимание от това, да държиш мотора си на пътя. Изгореният от слънцето врат, може да направи доста болезнено завъртането на главата за да видиш наближаващия в "сляпата" зона автомобил. Подскачащ камък, ударил пищяла ти, може да те разсее и да пропуснеш завиващата наляво кола пред теб.

Екипировката е повече от неудобна броня, неохотно носена ден след ден, само за в случай че днес е твоят ред да катастрофираш. Доброто яке те предпазва от вятър, жега и студ. Добрият шлем изолира главата от вятър, слънце и студен дъжд; нечупливия визьор предпазва лицето ти да не пострада. Кожените ръкавици не само предпазват дланите ти от грубата настилка при падане, но и пазят кокалчетата ти от изгаряне от слънцето и вятъра и пръстите ти от мазоли (бел. пр. докато стискаш яко газта :shocked!: ). Високите кожени ботуши ти осигуряват стабилност на глезените, както и предпазват от горещите ауспуси и гадно хапещите насекоми.

Но ако днес се случи да е твоят ред да катастрофираш, би било добре, ако екипировката те предпазва и от удар и триене. Достатъчно плътната кожа се пързаля към 80 до 100 фута (20-30 метра) по грапав бетон, преди да се протрие до бельото ти.

Памучните джинси се разпарят на парцали за около 5 фута (1.50 м). Текстилните екипи с подсилени платки (протектори) могат да бъдат почти толкова устойчиви на триене както и кожата, както и доста по-лесни за почистване след няколкодневно каране под изгарящото слънце. Разбира се, можем да съобразим екипировката си с условията на каране. Колкото по-опасна е ситуацията, толкова е по-голяма нуждата от добри неща...

(бел. пр. Тук пропускам две изречения, които не смятам за интересни; от сорта кога автора носи кожи и кога не. Носете най-доброто, което можете да си позволите, като помните, че правите компромис със здравето и може би, живота си.)

Основното предназначение на шлема е да предотврати увреждане на мозъка при инциденти. Можеш да си счупиш черепа и да оцелееш, но мозъчното сътресение може да ти донесе кома. Една наистина важна причина да си пазиш мозъка е, че той не се самовъзстановява, както другите тъкани на тялото. Ако си халосаш главата достатъчно силно, за да загубиш съзнание, то си увредил мозъка си. И сътресението може да се превърне в епилепсия след година или две. Така че, ако имаш намерение да се върнеш в седлото след голяма катастрофа, имай впредвид важността да ограничиш мозъчните травми до минимум. Дори шлем за $50 , който е DOT сертифициран, може да осигури отлична защита, защото деформируемата пяна (бел. пр. вътрешната абсорбираща част на шлема) е рази, която предпазва мозъка, а не външната черупка на шлема. (бел. пр. не знам, дали има толкова евтини и качествени шлемове, но това е друга тема за изследване - най-евтиния шлем, който може да спаси глупавата ти или некъсметлйска кратуна ](*,) ).

/край/


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 09 Яну 2006, 16:43 
stephen написа:
да..благодаря за темата, не че не съм мислил върху поставените въпроси, но никога не съм ги осъзнавал толкова реалистично..или по - скоро не съм си признавал, че наистина ме е страх да правя глупости!
взимам си аз книжката, тате ми купува мотор и то не малък като за първи - Вираго 400 кубика - и тръгвам да се правя на дупе...газ, газ...по баирите на Витоша..с няква стара каска без визьор, с едни яки ретро очила посред нощ, с някво шушляче ( лято е, топло е ) и ей такива памучни джинси, дето се късат за 1,5 м влачене по асфалта... та карам си аз..газз..газз..иии съм вездесъщият!!! и..завоят ме изненада,засече ме кола(отиваха да се порадват на физиологията си хората ), попаднах на банкета и се метнах като куче - аз на асфалта се търкалям като на Сизиф камъка, а моторът се метна под мантинелата, та чак в гората...Спомням си , че това , което усетих, когато се опомних, беше адския студ на лятната нощ,а щурците така ми заблъскаха в главата, че понечих да си запуша ушите! тогава се сетих, че съм с каска..свалих я, опипах главата си..очилата ми стояха на два метра от мен, в насрещното :) :)..нищо ми нямаше, станах и се прекръстих!..от тази случка единствените последствия бяха наистина скъсаните джинси и един паднал нокът на ръката ( разбира се карах с голи ръце, нали съм гъзар!! )...самият мотор беше непокътнат - използвам възможността да се удивя от здравината на дъртата Йамаха!!!
от тогава знам, че екипировката е толкова важна, колкото е важен животът ти!
благодаря, че ми го напомнихте по толкова впечатляващ начин!


Filip написа:
Сега сам ще си направиш изводите, добре че не се е случило нещо по-сериозно :)
Най лошото е, че не се вслушваме в съветите на другите....можеби това е друг урок, който трябва да научим по един или друг начин :)


stephen написа:
изводите си направих - добре че това се случи ( защото за да мирне лудата ми чутура трябваше да се случи ) в началото ан сезона, че съумях да разбера каква е насладата от безопасното шофиране и не съм имал неприятности от рода през останалата част от сезона..преминах определен период на съзряване, за съжаление всеки го преминава и за някои той е пагубен...:) както акзваш - никой не се вслушва :( :(
еее трябва по честичко да се препрочитат статиите от темата за екипировката и личния избор - наистина е потресаващо реалистична! :) :)


Върнете се в началото
  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com