Дата и час: 22 Юли 2018, 14:00

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 12 Мар 2007, 03:03 
Offline
Майор
Майор
Аватар

Регистриран на: 21 Юни 2005, 13:47
Мнения: 741
По случай новия сезон седнах и попреведох един откъс от статия на Nick Ienatsh за Sportsbike, писана през 2001. Ако някой се заинтересува, може да издири цялата статия (ако не се лъжа, тя се казва "Why riders crash"). Не е абсолютно нищо ново, но както RedRaven ни напомни, всички сме смъртни. И въпреки, че аз лично не си падам по надслова "Memento Mori" (даже предпочитам да казвам точно обратното :Р), съм съгласен, че доза разум никога не може да бъде излишна - даже и да е нещо, което всички вече сме чували. Ето го резюмето на самия Ник, което открих публикувано във форума на ZZR International:

Защо падаме

1. Падаме заради студени гуми. Уважете ги с няколко километра за загрявка, особено ако са чисто нови. А когато спирате за почивка, не забравяйте, че не само вие сте се поохладили - спомнете си да загреете гумите отново.

2. Падаме заради пренатоварени гуми. Ако сте позабравили това-онова след зимното похапване, подаването на твърде много газ или сграбчването на спирачката може да доведе до катастрофа. Съвременните гуми са способни на невероятно сцепление, но не са дуракоустойчиви. Водачите трябва да внимават с типичните за началото на сезона Първични Реакции - като например "изстискване" на предната спирачка, докато сте легнали в завой, което ще ви прати директно в канавката. Март и април са месеци, пълни с такива "Първични Реакции", докато наваксаме с материала -- но не позволявайте една такава първична реакция да е и последната за този сезон!

3. Падаме в опитите си да догонваме. Максималната скорост по нормалните пътища не се определя от способностите на мотора, а от тези на водача му. Когато осъзнаете това, ще престанете да навивате масура като невидели в опита си да догоните приятелчетата си в правите; само за да ги изгубите от поглед за пореден път в завоите. Карайте според собствената си мяра.

4. Падаме защото искаме да сме бързи. Но понякога дори скоростта, която е зададена с ограничение, не съответсва на ситуацията. 60 км/ч може да се окажат и твърде много, когато сте се засилили към завой без видимост и осъзнаете, че той крие опасност, едва когато се сблъскате с нея. Скоростта намалява времето за реакция и увеличава разстоянието, което е нужно за прилагането й в критични ситуации.

5. Падаме, защото се предаваме. Безбройни редове са изписани из моторджийските форуми за злощастния опит на ездачи, влезли в завоя твърде прибързано - а след осъзнаване на грешката си, изправили мотора и останали без пространство да вземат завоя. Прибързването обаче се крие в това, че мозъкът ви се е паникьосал, но гумите ви предлагат все още предостатъчно обем и сцепление, за да се справите. Гледайте през завоя, легнете с мотора в него докато степенките ви не застържат и просто... повярвайте в съвременните технологични постижения на гумите си.

6. Падаме поради невнимание. Моторът ви изминава 27 метра на секунда при скорост от 100 км/ч. Един момент невнимание ви вкарва с точно толкова навътре в завоя. Мислете за следващия завой, а не за този, в който току-що пуснахте коляно. Той отмина, съсредоточете се върху справянето си със следващия.

7. Падаме, защото прибързваме с влизането в завой. Принципа "влизай бавно, излизай бързо" се е доказал при състезателите в течение на десетки сезони. Напълно приложим е и за нормалните ездачи. Забавете малко преди да влезете в завоя и ще видите колко по-гладко ще го вземете. Иначе в паниката си рискувате да сте поредното доказателство за правотата на точки 5 и 6.

8. Падаме, защото не сме в крак с моторите си. Трябва да сте наясно с това, дали задкормилното устройство е на нивото на мотоциклета. Карам от около 30 години и си купих GSX-R 1000 едва през 2001. Трудна работа си е да овладееш този мотор и се радвам, че имам 30-годишен опит из черни пътища, магистрали и писти, който ми помага да се движа една идея пред предното колело на мотора си.


Последна промяна MetroiD на 13 Мар 2007, 01:50, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 19 Мар 2007, 14:15 
Offline
Лейтенант
Лейтенант
Аватар

Регистриран на: 13 Мар 2006, 11:10
Мнения: 254
Местоположение: Варна
браво за това че си си направил труда....
точно на време и на място.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 20 Сеп 2007, 22:48 
Offline
Лейтенант
Лейтенант

Регистриран на: 27 Юли 2004, 15:36
Мнения: 143
Местоположение: Chicago, IL
Падането…е едно неоспоримо свидетелство за изгубен контрол. Било контрол над мотоциклета, над обстоятелствата, над мисълта или над концентрацията. След като целунеш асфалта, обикновено адреналина и шока те държат още 2-3 минути, в които емоциите и мислите се намират в хаос. Може би псуваш просто по инерция, защото ти се е случило неочакваното, немислимото... Може би си замаян, защото още не може да осъзнаеш какво ти се е случило…Мoже би вече просто не си на този свят. Всичко става толкова бързо и неочаквано. После винаги е трудно да възпроизведеш в представите си какво точно се е случило…Особено ако съзнанието ти се е преместило в небитието…

“Невъзможно! Толкова пъти съм падал и нищо ми няма!” възмущават се героите от последният ред. “Бате! Аз пък никога не съм падал и нямам и намерение да падна!” се хили саркастично Но.46 от първият. В залата започва ловджийски спор за големината на убитият дивеч и домашните любимци. Разбира се, винаги печели най-голямото животно…Един уцелил магаре, друг мечка, но все пак всички са респектирани от факта, че най-големият професор е успял да удари един тиранозавър след като го изровил изпод поляната в поредният опит да вземе познатият селски завои със 300 км/ч…

Всеки път когато гумите напуснат асфалта, реалността си остава твърдо стъпила на земята. Когато законите на сцеплението и гравитацията биват пренебрегнати…те никога не закъсняват да припомнят за себе си. Меренето на дивеч и бойни белези си е една чиста надпревара в героизъм, целяща да докаже…какво всъщност цели да докаже? Че дотолкова си се увлякъл в скоростта и надпреварата с приятелите си, че си забравил че си смъртен? Че акъла ти е бил някъде другаде, а не съсредоточен в пътят и потенциалните опасности? Че си си позволил за миг лукса да мислиш, че другите са длъжни да те пазят защото си велик мотоциклетист? Че си решил, че колата и мотора са едно и също, защото пътните знаци са еднакви за всички? Ама разбира се че има и куп други причини за които не бил стигнал целият форум. Разбира се, че е човешко да се греши. И всички хора грешат защото съвършенството е абстракт на човешките мечти. Да, абстракт…нещо толкова идеално и красиво, че не би могло да съществува в отрезвяващата реалност на мотоциклетното ежедневие, а само в представите ни. Hашето ежедневие изисква 100% внимание, 100% възможности и 100% трезва мисъл за да оцелееш и да се прибереш вкъщи 100% цял. Странно нали? Невъзможно… Как може да изискваш абстрактно съвършенство в реалността на всекидневието? Кой сред нас може да се похвали че е достигнал 100% и в трите категории? Отговора на този въпрос е индивидуален. Истината е че както всеки човешки живот е един несъзнателен порив да се докосне слънцето на съвършенството, така и управлението на едно толкова неустойчиво и дори "опасно" превозно средство като мотоциклета е своего рода един порив за оцеляване в грубото ежедневие на уличното движение…

Всеки порив към нещо абстрактно и идеално е съпътствуван с грешки. Някои са по-малки. Други по-съществени…понякога трайни, даже и фатални. За всеки мотоциклетист, падането е една значителна грешка. Един сигнал че нещо не е наред…било с мотора, било с ездача, но най-често с нагласата на задкормилното устройство. Този сигнал не е повод за хвалби или ловджийски дискусии. Той е сериозна причина да закачиш шлема, да седнеш на масата и да се замислиш къде грешиш. Никога не е късно да поправиш една грешка, освен след като завинаги е променила…или отнела живота ти. “Слушали сме я тая скучна плоча!” казва Ма френд. Е вярно...когато сведеш всеки проблем до есенцията му, в края на краищата остават само няколко прости житейски аксиоми. Моята любима е…Учи се от грешките на другите, както и от своите, за да не ги повтаряш. Това разбира се се отнася само за тези от нас които все още не са постигнали 100% съвършенство както в мотоциклетизма, така и в живота. Учим се днес, и шансовете ни да оцелеем утре се умножават. Леко и безаварийно на всички учащи. Съвършенството не се нуждае от подобни пожелания, защото е живо въплъщение на самото безсмъртие.

_________________
Corvus Rutilus egressus...


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com