Мисля, че всички ще се съгласиме, че обстоятелствата около “изкарването” на правоспособност са винаги под въпрос. Никога не са едни и същи…и това не е географски или обществен феномен. За нас, като мотоциклетисти, които държат на индивидуалността си и личният избор…е най-вече въпрос на лична нагласа. Хммм, правилата…като стане дума за правилата мнозина от нас моментално ги засърбява средния пръст. Но не, това не е толкова заради правилата…не е и заради липсата на материална база, задълбоченост на инструкторите или просто чистата корупция в обществото. Това си е чисто и просто заради самите нас, защото нито един от нас не се е родил научен да кара мотор. Защото това че имаш правоспособност за управление на кола не означава автоматически, че вече си развил необходимото аналитично мислене и навици да управляваш мотор. Защото колелото е добър подготвителен тренинг за мотора, но няма двигател, няма мощност и най-вече не апелира дори по някакъв сходен начин към примитвната агресия стаена в дъното на всяка човешка душа. Трудно е за един човек да осъзнае някои такива прости истини, особено когато е попаднал под непознатата магия на двете колела. Невероятни са и извиненията, които си намира за да оправдае увлечението си. Но, погледнато реално…това че няма добър инструктаж или сериозни инструктори, съвсем не ни освобождава от появилата се допълнителна отговорност да си осигурим сериозна подготовка. В днешни дни, информацията за тази подготовка е достъпна за всеки човек с Интернет, с желанието да търси и да осъвършенствува умението да защитава собственият си живот от постоянните посегателства над него в мотоциклетното ежедневие…
max_throttle…Да продължа мисълта си адресирайки твоите коментари. Това, че си убеден в собствената си компетентност си непогрешимост те прави двойно по-уязвим. Първо, защото това убеждение възпира самокритичността и приспива бдителността. Патрулките с които се познаваш не са зад теб постоянно, не следят всяка твоя стъпка и изобщо не ги интересува какво би станало с теб след като изчезнеш зад завоят..там където "правилно" изработените ти навици ще накланят везната към живот или смърт. Личният интелект върху, който акцентираш определено има значение, но той се изразява първо в осъзнаването и приемането на факта, че самоукият мотоциклетист е подложен на най-висок риск, защото единственият съдник за него е безкомпромисността на реалността…
Kotzy…В този дух на размисли...Книжката наистина не кара мотора. Един сериозен моторист приема книжката подобно на написаната инструкция, която идва с новозакупеният, непознат за него електроуред. Ще прочетеш ли инструкцията преди да го включиш в контакта или ще я захвърлиш настрани, защото си “природно надарен електричар” и досега отлично си се справял с подобни неща, които не изискват “висше”? Вероятно уреда ще си работи безпроблеммно до момента до които се появи проблем, с който не си се сблъсквал…такъв които не си очаквал, защото никога не си прочел инструкциите. Е вярно е че инструкциите не управляват уреда. Ама сигурно си могъл да предотвратиш проблема, ако си прочел за него предварително. В света на двете колела, очакването на неочакваното, на непознатото е разликата между този който е търсил всякаква възможна подготовка да оцелее … и този, чиято случайна безгрешност е грешно възприета като богопомазаност. В първият случай имаш реална възможност да оцелееш … във вторият една също толкова реална възможност да претърпиш финансова загуба, физическа травма…или просто да прекратиш живота си.
Понякога обстоятелствата са такива, че се озоваваш с мотор и без книжка. Влизаш в магазина, съзираш нещо което е по-силно от волята ти, от здравият разум, джоба ти олеква, но душата ти също. Човешко е и макар да сме “моторджии”, все пак сме хора (невероятно нали?). Но, тази липса на правоспособност, трябва да е временна, а не постоянна. Закупеният мотор е твой, но помоли човек който има правоспособност да го откара до жилището ти. Помоли друг да го закара дотам където ще се упражняваш и правиш първите си крачки. Не на улицата, а в празният паркинг. Където караш не със 100, а със 10. Да…като бавното каране, взимането на книжка е досадно и е възможно привидно да е пълна загуба на време. Но, в действителност, добиването на правоспособност е едно изпитание за търпението на бъдещият мотоциклетист. Казано просто…човек се учи да ходи бавно, преди да тича бързо. Учи се да балансира тялото си, разума си, търпението и уменията си…преди да ги подлага на изпитания. Липсата на книжка е доказателство за дисбаланс между умението и търпението. А как бихме могли да управляваме мотоциклет, когато не можем дори да пазим умствено равновесие?
_________________ Corvus Rutilus egressus...
|