Може ли един лист хартия да спаси живота на мотоциклетиста? Какво може да направи книжката за да спре контакта на мотора с бронята на камиона, намиращ се на 3-4 метра от мотора в средата на кръстовището? Какви теории? Какъв клас за мотори? Какъв инструктаж и полигон? Човека кара без книжка от 6 години, без да е падал, без да е катастрофирал, без каквито и да е сериозни проблеми. Откъде накъде тепърва ще взима курсове и ще ходи на изпити? Какво може да го научат, което той вече не знае някакви си хейтъри? Такъв е майстор че вече може дори да кара на задна гума и даже и на предна. Все пак това предполага достатъчно опит и контрол върху мотора…тоест неща, които са по-важни от едно късче хартия, което възпира ченгето да те глоби за неправоспособност (е кажете сега не са ли прости, шибаните куки!)…

Горенаписаните “доводи” са били чути неведнъж от всеки един мотоциклетист (недай боже да са пък използвани в собствена аргументация). В действителност, тези “доводи” не са нищо повече от извинения за индивидуален мързел, липса на задълбоченост и един от най-убиващите фактори в мотоциклетните катастрофи – личната безотговорност. Тази беотговорност, която започва с липсата на уважение към личният живот и стойност и оттам се прехвърля върху останалите участници в движението…върху близките ни…върху приятелите ни. Тази безотговорност, която се опитва да заслепи всеки ездач с някакъв опит, било позитивен или негативен, и предава контрола върху собственият му живот в ръцете на непредсказуемостта на обстоятелствата. Колкото е по-безболезнен опита ни, толкова сме по-убедени в собствената си непогрешимост и правота…толкова сме и по-малко склонни да поправим нашите грешки, дори и да осъзнаваме ясно, че сме ги допуснали…

Книжката сама по себе си е наистина лист хартия. Един лист с несъществуваща материална стойност зад която се крие неписаното свидетелство на здравият разум и трезвата преценка. Последните две са единствената защита на мотоциклетиста в грубата реалност на ежедневното движение. Това което спасява живота ти, не е екипировката, не е каската, не е дори книжката, а задкомилното устройство зад двете ти, впити в пътя, очи. Това устройство, което те съветва да не бъркаш в огъня, защото ще се изгориш…Дето те спира да скочиш от десетия етаж с главата надолу за да изпробваш колко добре ти работи каската…кoетo би трябвало да ти обясни несъвместимостта между джапанките, 200-килограмовия мотор и крехкият ти глезен…кoетo би трябвало също така да те подсети, че разликата в имането и нямането на книжката не е наличието на късче хартия, а на трезва, теоретическа, практическа и физическа нагласа в управлението на мотора. Карането на мотора без книжка е нарушение на закона, чийто последствия са съвсем поправими в реалният свят. Бутваш 20 лв. или плащаш глоба и си отново на пътя. Липсата на теоретическа и практическа подготвка (колкото и да е минимална), която най-често съпътствува липсата на книжка също не намалява шанса за оцеляване на мотоциклетиста в опасна ситуация. Тя по-скоро го подготвя да предусети, да види и да избегне тази ситуация в която няма изход. Тази ситуация в която се озовава защото макар и да има 6 години безопасен опит, той никога не е култивирал “обратната връзка” да мисли какво прави в момента…дали е съсредоточен в пътя…дали мисли за нещо друго…и дали в следствие на моментната му липса на внимание не е минал на червено, което го е поставило на 3-4 метра пред бронята на камиона в средата на кръстовището…там, където плочата на живота му може да мине само на 78 оборота в съзнанието му докато чака неизбежният и непредвиден сблъсък (какво беше грамофон? Яде ли се?)…
Мотора не е играчка, не е колело, не е нещо към което се подхожда леко и непринудено като към детска люлка. С мотоциклета, човек притежава задълженията на всяко друго превозно средство, но не се ползва с привилегиите на никое. Затова книжката и формалната подготовка са задължителни не толкова по закон, колкото по лична нагласа. Една нагласа, която уважава поне първо собственият, а после и чуждият живот…защото е малко вероятно да уважиш нещо чуждо, при положение че не уважаваш същото в себе си. Правоспособността е “личен избор” дотолкова, доколкото е и мотоциклетизма. Ако не си си извоювал правото да караш мотор…тогава защо въобще се подлагаш на допълнителният риск? Ясно е, че в действителност ти не цениш мотора достатъчно, а правото да управлява мотор е единствената привилегия запазена за непривилегированият участник в движението – мотоциклетиста. Леко и безавaрийно!

_________________
Corvus Rutilus egressus...

Живеем в свят с изградени правила. За да управляваш мотор по обществен път по ПРАВИЛО трябва да имаш Свидетелство за правоупрвление с необходимата категория. А това правило е наложено от закон писан с много кръв. Всичко друго е демагогия.

_________________
Honda VT 500E
Honda Magna VF 750 C

Ако правилно съм разбрал Гарвана, идеята е не толкова дали ще те научат на курса нещо или не. Важното е, че записвайки се на съответния курс ти проявяваш отговорност и съгласие да спазваш общоприетите правила и норми, а и не само това.

_________________
Ромео не трябва, не може и не иска да умре!!!

Мисля, че всички ще се съгласиме, че обстоятелствата около “изкарването” на правоспособност са винаги под въпрос. Никога не са едни и същи…и това не е географски или обществен феномен. За нас, като мотоциклетисти, които държат на индивидуалността си и личният избор…е най-вече въпрос на лична нагласа. Хммм, правилата…като стане дума за правилата мнозина от нас моментално ги засърбява средния пръст. Но не, това не е толкова заради правилата…не е и заради липсата на материална база, задълбоченост на инструкторите или просто чистата корупция в обществото. Това си е чисто и просто заради самите нас, защото нито един от нас не се е родил научен да кара мотор. Защото това че имаш правоспособност за управление на кола не означава автоматически, че вече си развил необходимото аналитично мислене и навици да управляваш мотор. Защото колелото е добър подготвителен тренинг за мотора, но няма двигател, няма мощност и най-вече не апелира дори по някакъв сходен начин към примитвната агресия стаена в дъното на всяка човешка душа. Трудно е за един човек да осъзнае някои такива прости истини, особено когато е попаднал под непознатата магия на двете колела. Невероятни са и извиненията, които си намира за да оправдае увлечението си. Но, погледнато реално…това че няма добър инструктаж или сериозни инструктори, съвсем не ни освобождава от появилата се допълнителна отговорност да си осигурим сериозна подготовка. В днешни дни, информацията за тази подготовка е достъпна за всеки човек с Интернет, с желанието да търси и да осъвършенствува умението да защитава собственият си живот от постоянните посегателства над него в мотоциклетното ежедневие…

max_throttle…Да продължа мисълта си адресирайки твоите коментари. Това, че си убеден в собствената си компетентност си непогрешимост те прави двойно по-уязвим. Първо, защото това убеждение възпира самокритичността и приспива бдителността. Патрулките с които се познаваш не са зад теб постоянно, не следят всяка твоя стъпка и изобщо не ги интересува какво би станало с теб след като изчезнеш зад завоят..там където "правилно" изработените ти навици ще накланят везната към живот или смърт. Личният интелект върху, който акцентираш определено има значение, но той се изразява първо в осъзнаването и приемането на факта, че самоукият мотоциклетист е подложен на най-висок риск, защото единственият съдник за него е безкомпромисността на реалността…

Kotzy…В този дух на размисли...Книжката наистина не кара мотора. Един сериозен моторист приема книжката подобно на написаната инструкция, която идва с новозакупеният, непознат за него електроуред. Ще прочетеш ли инструкцията преди да го включиш в контакта или ще я захвърлиш настрани, защото си “природно надарен електричар” и досега отлично си се справял с подобни неща, които не изискват “висше”? Вероятно уреда ще си работи безпроблеммно до момента до които се появи проблем, с който не си се сблъсквал…такъв които не си очаквал, защото никога не си прочел инструкциите. Е вярно е че инструкциите не управляват уреда. Ама сигурно си могъл да предотвратиш проблема, ако си прочел за него предварително. В света на двете колела, очакването на неочакваното, на непознатото е разликата между този който е търсил всякаква възможна подготовка да оцелее … и този, чиято случайна безгрешност е грешно възприета като богопомазаност. В първият случай имаш реална възможност да оцелееш … във вторият една също толкова реална възможност да претърпиш финансова загуба, физическа травма…или просто да прекратиш живота си.

Понякога обстоятелствата са такива, че се озоваваш с мотор и без книжка. Влизаш в магазина, съзираш нещо което е по-силно от волята ти, от здравият разум, джоба ти олеква, но душата ти също. Човешко е и макар да сме “моторджии”, все пак сме хора (невероятно нали?). Но, тази липса на правоспособност, трябва да е временна, а не постоянна. Закупеният мотор е твой, но помоли човек който има правоспособност да го откара до жилището ти. Помоли друг да го закара дотам където ще се упражняваш и правиш първите си крачки. Не на улицата, а в празният паркинг. Където караш не със 100, а със 10. Да…като бавното каране, взимането на книжка е досадно и е възможно привидно да е пълна загуба на време. Но, в действителност, добиването на правоспособност е едно изпитание за търпението на бъдещият мотоциклетист. Казано просто…човек се учи да ходи бавно, преди да тича бързо. Учи се да балансира тялото си, разума си, търпението и уменията си…преди да ги подлага на изпитания. Липсата на книжка е доказателство за дисбаланс между умението и търпението. А как бихме могли да управляваме мотоциклет, когато не можем дори да пазим умствено равновесие?

_________________
Corvus Rutilus egressus...

_________________
http://obedineni.blogspot.com/
==================================================================================
Когато често се срещаме с дадени хора те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен!!!

Писането на български език с латински букви е същото като писането с лайна по стената-чете се, но не е приятно.

Абселютно ще се съглася с Red Raven. Карането на каквото и да е било моторно возило е отговорност за околните на пътя, за тези които превозваш и за теб самият. Ще се повторя от други постове Законът за движение по пътищата не е писан от прости хора и наистина е написан с много кръв и писан е за да предпази всички нас от необратими тежки последствия.

Мако само ще се отклоня.
Първият произведен / парен / автомобил се е обърнал ( поради липса на деференциал ) при опит да направи остър завой ИСКАМ ДА ВИ НАБЛЕГНА с 12 - 14км в час. И така се поражда идеята за създаване на пътни знаци маркировка и тнт.

Та да се върнем на темата колкото и добър шофьор да си не на задна не на предна ако ще да моежеш да се обърнеш да го караш на каската си.
Отхвърляки правилника, отхвърляйки законите показваш освен мързел огромна безотговорност.

При наличието на такава: ще подминеш стоп, ще минеш на червено, ще се фръцкаш с 200 в града на челна стойка върху резервоара. Ще направиш грешка и ще нараниш или УБИЕШ някого.

_________________
И ще напиша над леглото на стената, колко си проЗСТД да те разбере целият град!!