Дата и час: 25 Юни 2018, 16:21

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Мотора и...
МнениеПубликувано на: 31 Юли 2007, 23:57 
Offline
Лейтенант
Лейтенант

Регистриран на: 27 Юли 2004, 15:36
Мнения: 143
Местоположение: Chicago, IL
Последните минути на дългият ден бавно текат. Всеки човек има нужда от отдушник от целодневното чукане на камъни…от напрежението на сроковете…от подготовката за утрешната среща или изпит. Всеки с нетърпение очаква стрелката на часовника да извести края на днешното робство и да изхвърчи на свобода…вън на воля, на чист въздух, там където веригите на робовладелеца Работа не сковават човешката душа на стола на принуждаващата нужда. Ето настъпва дългоочакваният момент на свободата…с които редом писва и параходната свирка, която дава воля на цялата тази гореща пара, кипяла цял ден и търсила отдушник. Всеки се втурва към колата, към метрото, към мотора и изведнъж се разбързва. Защото от денят е останало малко, а почивката започва едва сега. Офиса се изпразва, строежа запустява, коридорите на сградите потъват в тишина. Да, тишина в която редом с работата и задълженията е изоставено и едно лесно забравимо понятие, което се нарича…Уважение.

Веднъж озовал се зад кормилото и в задръстването, трябва да притежаваш слонско търпение за да не дадеш воля на възмущението си. Било под формата на оперни арии, нямащи нищо общо с италиански…било с красноречието на мимики достойни като спонтанност за героите на Марсел Марсо…или просто една синхронизирана комбинация на двете, която примесена с какафонията на клаксоните и уличният шум дава доста добра представа за средновековен купон в залите на Валхала. Всеки крещи, беснее и се разтоварва от негативната си енергия. Е пък какво като може да е за сметка на другите? Нали той се чувствува добре?

“Какво ме интересува тъпия моторист дето се опитва да се провре между колите? Че и на мене ми е горещо! Ха! Ще чака! А ако се пробва да мине до мене, епа ако не го резна с вратата…на! Тия кретени и без това се имат за висши създания! Яхнали по един вибратор, само бръмчат и духат бензин по пътищата по цял ден, докато ние простосмъртните бачкаме като изумени. Е предупредих те, п***л мръсен…на ти врата! Ха! За малко! Оoo, и пръст показваш? Е сега ти ….!”

Представихте ли си колата, изтласкваща мотоциклета към бордюра на тротоара? Видяхте ли изхвърчалят от мотора, мотоциклетист, който се стовари в оградата? Чухте ли грозното изтрещяване на шлема в мазилката? Усетихте ли припукването на прешлените във врата му? Чухте ли писъка на жена му, прегръщаща безжизненото му тяло в моргата? Видяхте ли сълзите в очите на двете му деца?...

Е да, ама никoй не е искал да става така. Просто се разтоварвахме, пък какво стана?...Всъщност, нищо не стана. Но, можеше да стане. Може и да стане. Защото, всеки умее да си намери бързо оправдание за това че се е държал като бик налитащ на червено. Или пък затова че тъпия башиш го е засякъл. Или затова че не са го видяли. E, как може, като се е метнал на матор и света трябва да се отдръпва пред него и да запълва дупките на пътя, докато всички останали участници в движението трябва да спрат настрани, да излязат от колите и да ударят по пет теманета в асфалта, докато Моторко минава тържествено с папско снизхождение…?

В света в който живеем и караме моторите си…никoй не дължи уважение на никого. Но, когато един моторист покаже уважение и се съобрази с останалите участници в движението..той проявява добра воля, трезв разсъдък и търпение. Няма гаранция, че това ще бъде разбрано от другите насреща, още по-малко че те ще отговорят по същият начин. И все пак, шанса че ще отговорят позитивно на нещо позитивно е по-добър от никакъв. Като по-слабите и по-зависимите на улицата, инициативата винаги лежи в нас. Ние и единствено само ние държим благополучието си в ръцете си. Защото…каквото повикало, такова се обадило. Не можеш да размахваш пръсти, да демонстрираш красноречието на "професор" от Факултето и да очакваш че ще ти направят път. Освен, ако не си учил логика в часът на другарят Буш…Леко и безаварийно.

_________________
Corvus Rutilus egressus...


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 02 Авг 2007, 15:57 
Offline
Лейтенант
Лейтенант

Регистриран на: 27 Юли 2004, 15:36
Мнения: 143
Местоположение: Chicago, IL
Andy попита..."...въпросът, който отдавна искам да задам: забелязали ли сте, че съвременните машини, независимо дали са на 2 или 4 колела се правят с все по-"намръщени" предници. Донякъде колите, но най-вече моторите излъчват агресия - вижте фаровете и предните спойлери. Понякога дори и чопърите и голите байкове имат такова излъчване. Това ни харесва. Те казват - виж ме, аз съм мощен, бърз, зъл и не можеш да стоиш на пътя ми. Аз съм акула и ще те схрускам, ако само ти мине мисълта да се изпречиш на пътя ми! И без да искаме това усещане се пренася върху нас, които сме върху този звяр. Ревем с двигателя, за да плашим тревопасните и сами не знаем кога ще излезе истинският хищник и ще ни види сметката...

Какво мислите, докъде ще стигне този дизайн и съответното отношение на задкормилните устройства? Не виждаме ли резултата от това всеки ден на последната страница на вестниците?

Моят отговор...

Andy… Една чисто спортна кола с агресивен дизайн, като например БМВ М3 или Порше Carrera GT2, предизвиква същата агресия в околните, както един спортен мотоциклет. Причината е примитивна, дълбока и проста. Подобна на тази, която те кара неволно да се зазяпаш в плавната походка на токущо отминалото те, облечено в ярко червено, въплъщение на божествена женственост. Човек не осъзнава че се е зазяпал до момента до който не срещне очите на Венера, изпълнени с искрящо присмехулство и констатацията “Да гледай...знам, че си мой!”. Малцина са имунните от красотата на жената, колата или мотора. За да разбереш един дизайн, като “по-агресивен” от другите, трябва на първо място да имаш отношение към, в случая, мотоциклета. Малко са шофьорите на коли, които класифицират моторите на нещо повече от “резачки” или “трактори”. По принцип, всичко на две колела попада в категорията “моторист=самоубиец”.

Мотора е по-малък, движи се по-бързо, почти е невидим за един шофьор на кола, който е свикнал да гледа за коли и рядко да обръща внимание на мотори. Затова и детайлите по дизайна на един мотоциклет са почти незабележими за средният профсъюзен член. Оттам следва че е малко вероятно дизайна/ визията на един мотоциклет сама по себе си да антагонизира един шофьор. Още повече когато те гледа в огледалото си…ако изобщо те е забелязал.

Това което събужда агресията в околните е стереотипа, ако щеш въплъщението на това в което се превръща един човек, яхнал мотор. Да, макар и невероятно…Той има работа като всички. Чука камъните не по-малко от тези които седят в колите, пък понякога и повече от тях. Понякога не може да си позволи дори кола, затова мотора е единственото му превозно средство. И него го чака някои вкъщи. И той има душа, сърце и е способен да прави грешки, които да застрашават живота му повече от всеки друг участник в движението. Но, всичко това което би трябвало да е логично…Сякаш изчезва от съзнанието на страничният наблюдател. Защото той е свикнал да вижда хората в коли, а самоубийците, нехранимайковците, “death angels” и всякакви такива “приятни, обикновени и нормални” хора на мотор. Зад кормилото на колата…ти си един от мнoгoто, от масата, от това голямото, обединеното и скованото от конформизма “Добро утро”, в което всяко едно модерно общество се старае да запази в стасис. Следователно такива странни, различни и бръмчащи аномалии като нас, мотоциклетистите не са понятни. Затова не са желани…даже опасни…и по възможност трябва да изгорят на кладата на конформизма. Също като книгите и просветлението за нацистите…също като еретиците за Светата Инквизиця. Да, ние сме “вещици”, “зло което трябва да бъде изкоренено” защото от него лъха агресия…предизвиква едновременно възхищение и страх от непознатото. По-лесно е да го заклеймиш, отколкото да се опиташ да разбереш…

Не е модерният съвременен дизайн на мотоциклета, това което антагонизира господина зад волана в четириколесната клетка. Тормози го това, че той е “вътре”, а мотоциклетиста е “навън”. Че подсъзнателно завижда на свободата, на лекият полъх на вятъра, на управляемостта и възможността да минеш оттам откъдето той не може да мине. Че трябва да стои мъчително да види как го подминаваш бавно…него и другите като него, докато той гълта изгорели газове, пече се на бавен огън и "възхвалява" всичко и всички останали около него. “И после толерантност към моторите…ха! Че чакате…Ваща м*** д***а!” ухилва се злобно Количко и се почесва по кубето с два пръста чело…

Преди да прехвърлим крак през мотора, трябва да се запитаме готови ли сме да поемем бремето на мотоциклетният стереотип? Защото последствията са винаги за наша сметка и рядко за чужда. А дизайна на мотоциклета, бил той секси, агресивен, злобен или просто семпъл…може само да ни помогне да поемем това бреме. Защото все пак…човек като се чувствува добре отвътре е готов за всичко. Леко и безаварийно. Corvus Rutilus egressus...

_________________
Corvus Rutilus egressus...


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com