Познавате ли Моторко? Ако не го познавате…запознайте се. Да, този с коженият екип и шлемовата реплика на Suomy Gambler (комарджия). Той винаги е първи в групата, винаги иска да води, ходи често на писта и обожава “рисковото каране”. Е, отвреме навреме му се случва да падне, но по принцип “човек като почне да задобрява и рисковете скачат”. Самият Моторко винаги ще заяви, че обича интригата в това да “гониш този който е по-напред от теб”, “да гониш времена” и с една дума винаги да мериш възможностите си спрямо тези на останалите…било на пистата, или на улицата. Всъщност има ли разлика между пистата и улицата? Разбира се че има. Добрият пистов състезател има умения и рефлекси, свикнал е на рискове и въобще не може да става и дума, че на улицата е в пълна безопасност. Няма значение, че може да кара “по-екстремно”. Той е съвсем наясно какво прави…
А познавате ли Моторина? Да, това симпатичното, високото момиче със синият CBR600RR, дето внимателно освобождава от скорост на светофара. Личи си, че кара от скоро, но съдейки по думите й е много ентусиазирана спямо моторите. Просто ги обожава и има голямо желание да се научи да контролира новото си моторче, което макар и спокойно на по-ниски обороти, завива и се управлява като по мисъл. Разбира се, Моторина се възхищава от дългогодишният опит на Моторко и особено от доказаните му пистови умения. Виждала го е как ляга на пистата, а пък и всички могат да видят издрасканите наколенки на костюма му подобно на изтъркани, войнишки ордени за храброст закопчани в сакото на другарият генерал. Е, как да не се вслушаш в съвета на такъв човек?...
Когато Моторко съветва да “навиеш газта”, естествено че Моторина ще се опита да го направи. Когато Моторко каже да легне повече в завоя, естествено че ще се опита да го послуша. Когато за момент Моторко забрави че не се намира в контролираните обстоятелства на пистата и издразнен от това че Моторина се бави докато карат заедно, “не може да поддружа темпото” и и заяви “да загаси лампата на безопасността”...и тогава сигурно е прав. Моторко най-вероятно е премислил всичко. Съобразил се е че Моторина няма изградени рефлекси, няма опит, изпитва страх от рязкото лягане на мотора в завоите, колкото и минимално да е. Сигурно е помислил за нетренираният и първичен инстинкт за безопасност…взел е под внимание че окачването и е настроено фабрично, за мъж който е към 35-40 кг повече от нея. И базирано на всички тези фактори, докато хвърчи със средна скорост около 160 км/h, той и маха с лявата ръка,която иначе почива на хълбока му да и сигнализира да побърза. Разбира се, отвреме навреме му писва да я чака, дава газ и изчезва от погледа и, ама какво от това…нали затова са изобретени GSM-те?...

Хареса ли ви историята? И на мен много. От малък, обожавам приказки. Странното е че когато бях малък се поучавах от такива. Сега когато ми се обаждат старите травми и колената, сякаш насън подобни приказки се разиграват постоянно пред очите ми. И след като се ощипя да се събудя и това не проработи…осъзнавам че, май наистина във всяка приказка има повече истина отколкото човек предполага.

Истината е че Моторко е добър мой приятел. Моторина също. Държа на двамата и не бих искал да се случи нищо лошо нито на единият, нито на другият. Всеки загубен приятел повече от 0 е безумно много. Много боли...Много е гадно. Но, най-страшното е че в душата ти остава една тъмна и незапълнима черна дупка на мястото където преди това е имало един образ от който е струяла топла светлина…

Никoй не е имунизиран срещу поривите на природата си. Независимо от опита ни, подготовката и нагласата, човешкото съзнание често се крепи на един деликатен баланс между трез контрол...и пълен хаос. Пистата не е улицата. Улицата не е пистата. Това което ги обединява е че “ехтремното каране” и непретегленият риск и в единият и в другият случай водят до…потрошен мотор, изкълчен глезен, ако си “късметлия”, линейка или катафалка, ако не си (все пак Моторко е Gambler, живот или смърт…все тая). Все пак всеки има право да играе хазарт с живота си, ако реши така. Но, какво дава право на Моторко да съветва Моторина, без да се замисли на първо място за нейната безопасност? Дали тя би приела съвета на човек, който би я попитал дали има значение дали ще живее или ще умре?...

На всички Моторковци и Моторинки…Леко и безаварийно.

_________________
Corvus Rutilus egressus...

_________________
http://obedineni.blogspot.com/
==================================================================================
Когато често се срещаме с дадени хора те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен!!!

Писането на български език с латински букви е същото като писането с лайна по стената-чете се, но не е приятно.

Като вали се мокриш...няма как. Всеки си избира начин на живот.

_________________
When I was a kid I used to pray every night for a new bicycle. Then I realised that the Lord doesn't work that way so I stole one and asked Him to forgive me.

Въпроса е ... да си носим ли чадър?

_________________
Meine Ehre heißt Treue

Чопъристите си носят чадъри, при това големи. Репликата на Филката не визира вас...Без да се засягате сега...

Иначе по темата..
Харесва ми всичко написано от теб Red Raven, не знам дали сме се виждали, ще ми е драго да се запознаем. Иначе по темата звучи като да си лично засегнат - ако наистина е така, то това изисква не публична дискусия, а личен разговор...Ако не е така, то не го приемам за особено колегиално. Такъв вид обръщение...
И ако не е така, то може ли да се тревожиш за всяка моторизирана душа и личност. Винаги съм казвал, че поемеш ли риска и вземеш ли решението да караш. Имаш си глава на раменете и едва ли има по-трезва преценка от твоята лична. Не можеш да кажеш - пребих се, защото оня ми каза да давам газ..или нещо такова...Отсвирваш го и това е....
И не ми харесва, да се обсъжда чуждо каране, умения, падане, неволя и т.н....Никой не е застрахован от това, и никой не е перфектен...приемам го буквално за злорадстване, което си е направо гадно да го каже моторист на моторист...

_________________
Отнасяй се с другите така, както би искал да се отнасят с теб...

Биг Уан, май си се объркал поради съвпадение. Мисля си, че Гаргата не визира никого конкретно, просто си е измислил имена на героите в приказката...

Според мен идеята на Червения е, че Моторинка се води по акъла на по-опитния с идеята, че той сигурно преценява и мисли за нея, което не е точно така според написаното... Това важи в много случаи... И при каскадьорите и бойните изкуства го има това - по-опитните на които вече им е лесно карат новаците да правят неща, за които още не са готови... накрая се чува само "опа"... Това е факт и е кофти ситуация...
Но всеки сам преценява и ако няма акъл да си знае възможностите.. Точно както милиционера като види бананова обелка на улицата и си казва "О, не, пак ще падна.." ...А Моторко много ми напомня за Голфчо, който се показва на Голфина... Или не?
Човек трябва да има един светещ знак, че в тия работи миг невнимание и после цял живот смърт...

_________________
We have big houses but small families;we have more sex but less love; we have big words but no sentences; we have more money but less conscience. We have put a man on the moon, now we have to put man kind back on earth...

Най-добре е да не ходим в гората, като ни е страх

А още по-добре е лекичко да ни е страх, да имаме респект към дъжда и поради това да подходим предпазливо, да се движим внимателно между капките и за всеки случай да си носим ако не дъждобран, то поне чадър в гората...

_________________
Honda VT 500E
Honda Magna VF 750 C

Абе ... между другото като стана дума за страх ... се замислих оня ден като прочетох преведената статия на Ли Паркс .. а именно частта:

"ГЛАВА 4. СТРАХ

Страхът се явява главно препятствие при отработването на навиците и усвояването на нови приоми, и немного мотоциклетисти могат да му се противопоставят. Въпреки това, на страха почти не се обръща внимание в мотоциклетната литература, a и в състезателните школи не се обучават да се борят с него. Целият ми опит като преподавател в ARC показва, че щом човек престане да се страхува, той започва да се обучава по-бързо. Всички могат да изпълняват прости последователни инструкции, и само страхът пречи на мотоциклетистите да достигнат желаното ниво....

"

Може би трябва да разделим страха на няколко вида СТРАХ...

Гарвана доста е понаписал за "добрия"страх .. може би за това иде реч.. а "лошия' страх по скоро можем да наречем -"паника"

.... незнам всеки да си прави изводи за него си!

_________________
Meine Ehre heißt Treue

Говоря за полезния СТРАХ. Но той, Гаргата вече го е казал....

http://bikerz.netissat.bg/viewtopic.php?t=5110

А по темата - качествен психологичен портрет на познати герои на пътя. Лично аз го приемам като приятелски съвет - погледнете себе си отстрани, оприличете се на Моторко или Моторинка. А след това се върнете малко назад и вижте коя част от поведението на героите е дразнеща. Хайде сега внесете необходимите корекции при себе си...

_________________
Honda VT 500E
Honda Magna VF 750 C

Оооо изобщо не е така, и ти си се объркал. Човека е назован съвсем конкретно, иронично е описан и един инцидент на Чешнегирово...дори улових и лека подигравка и злорадстване (дано не съм прав). При това темата е направена "важна", има я и в другия форум. За мен лично е пълна злоупотреба с админски права.
Очевидно, че някои хора се взимат много насериозно, а пък други са прекалено заети да им свалят звезди...да не използвам по-лош израз...

_________________
Отнасяй се с другите така, както би искал да се отнасят с теб...

BigOne… Не мисля че сме се срещали, нито че се познаваме, иначе за мен би било удоволствие да се запознаем, както и с burning soul. Причината, поради която това би било трудно…е че аз живея от другата страна на земното кълбо. Чувал съм за споменатата от теб писта в Чешнегирово, но не съм съвсем наясно нито къде се намира, нито какво представлява…Още по-малко какви инциденти е имало по нея. Последният ти пост потвърждава, че макар и да живеем в различни краища на света, явно Моторковци и Моторинки има навсякъде. Когато започнах тази тема, аз визирах по-скоро хора които познавам и които живеят тук в Chicago. И през ум не ми е минавало да злорадствувам за чуждото нещастие. По-скоро ми беше тъжно и неспокойно за Моторко и Моторинка, защото и двамата са ми добри приятели. От друга страна, описаният случаи съм го виждал доста често както на улицата така и на пистата, както се съгласиха също някои от останалите участници в дискусията. Също така съм патил от невежият или непремисленият съвет на човек с повече опит от моят. Имал съм много лични дискусии с Моторко и Моторинка…но, най-много помага общият разговор в които всеки спори и излага гледната си точка. Е, вярно е че чуждото его страда, когато човек разбере че не е прав. Но, това е мимолетно раздразнение и все пак е в името на всеобщата безопасност. Често, един мотоциклетист набира доста опит и решава че вече знае всичко и няма какво да научи повече от когото и да било. Решава, че неговата дума тежи повече от тази на този с по-малко опит…с мотор различен от неговият (например пистов срещу стандартен или ендуро)…който е по-млад от него…или каквито и да било стереотипи, които човешкият мозък успява да изфабрикува в илюзиите си за собствено величие. И тогава, когато самоувлеклият се в съвършенството си Моторко престане да слуша, а само да наставлява той минава в последната категория на Hurt report-а, а именно тази която крие завишен риск за управляващите мотоциклет повече от 4-5 години. Макар че сега, съветвайки набраните си мотобратя, Моторко е не само опасен за себе си…а опасен и със “съветите” си. Опасен, защото не съзнава разликата между улицата и пистата. Опасен, защото е забравил че едно време също е влачил краката, докато мотора тръгва. Опасен, не защото го е било страх едно време…а, защото е забравил какво е страх днес. Премисленият съвет може да прибере теб или този до теб вкъщи, а непремисленият може да струва човешки живот…

Прав си, че всеки решава за себе си и има глава на раменете. Ама Моторинка ми е приятелче. Ако някои я съветва да навива газта и да кара извън възможностите си…не мога да седя безучастен. Тя е умно момиче. Преценката и е добра. Но, когато конфронтирам Моторко със съветите му пред нея…Се опитвам да накарам и двамата да се замислят. И знаеш ли…проработва. В днешни дни, той се замисля повече…Въоръжава се с повече търпение. Тя претегля внимателно това което и се казва. С една дума и двамата прогресират (да възможно е дори в мотоциклетизма).

Моторко и Моторинка са две нарицателни. Лицата зад техният шлем се менят постоянно. Всеки, прехвърлил крак през мотора…се озовава зад слюдата на Моторинка. В началото стремежа му е да бъде като Моторко. Но, по-късно осъзнава че не е нужно да мери собствените си възможности според тези на другите. Осъзнава че всеки намира нещо свое…нещо лично в това да управлява мотоциклета. Това което обединява всички ни под общ знаменател е безопасността – личната и може би странно, но и чуждата. Е, вярно е че не можем да се тревожим за “всяка моторизирана душа и личност”, иначе щяхме всички да сме всевиждащи и да живеем там отгоре в синьото. Но аз си падам идеалист…пацифист и всякакви видове тем подобни красиви,стереотипни названия, които дефинират просташката и груба реалност на живота. Според думите на другите, живея в един собствен свят и не желая да изляза от черупката си да погледна реалността в очите. Ами може би е така. Погледнато “реално”, ако караме мотори значи всички сме идеалисти защото е идеалистично да вярваш че си в безопасност и нищо няма да ти се случи при наличието на толкова много бакшиши, голфаджии и тем подобни улични аномалии. Идеализма е тъп. Идеализма убива. Идеализма е смешен. И все пак…аз вярвам в него. Вярвам че ако всеки се замисля поне малко за другите моторизирани души…Света ще бъде едно по-хубаво място. Смъртността ще намалее…застраховките ще намалеят…Ще има повече пари за по-полезни неща от джобовете на застрахователите…по-малко средни пръсти…по-малко внезапни засечки на улицата…повече мотоциклетисти…повече вяра…Повече от този нестихващ огън дето пламти в душата на всеки мотоциклетист. Аз съм Red Raven. Взимам се много насериозно…макар и идеалист, но не съм комунист…а най-обикновен…мотоциклетист.

По отношение на модераторските права…Аз никога не правя собствените си теми важни. Пускам ги в Общи приказки и ако някои от другите модератори реши, че темата си заслужава тогава или я мести на по-подходящо място или я прави важна.

_________________
Corvus Rutilus egressus...

Ред рейвън, ти улавял ли си се, че също си бил Моторко
(ама честна пионерска)

_________________
CBR F4i 600/2002

Аз направих темата важна.

А ако някой припознава някого зад образите на героите на Гаргата, то значи тя наистина е важна. Останалото си е за негова сметка...

_________________
http://obedineni.blogspot.com/
==================================================================================
Когато често се срещаме с дадени хора те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен!!!

Писането на български език с латински букви е същото като писането с лайна по стената-чете се, но не е приятно.