Дата и час: 24 Сеп 2018, 05:30

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 26 Фев 2008, 00:54 
Offline
Лейтенант
Лейтенант

Регистриран на: 27 Юли 2004, 15:36
Мнения: 143
Местоположение: Chicago, IL
Зима…студ…лед…сняг...с една дума хибернация. Всеки един от нас се е превърнал в мото-мечок, принуден от безмилостното време. Всеки е потънал в мечти за топло време, за завойчета, за каране…за чист въздух…за свобода. Чукаш по мотора, стягаш го, защото новият сезон е вече на прага…а теб просто не те свърта. Е няма ли да се смили това проклето време?...

Мотора не е сезонен феномен…а, синдром…синдром на придобита бензинова недостатъчност. Такава недостатъчност, която сърби чак толкова че боли, а пък не можеш да я почешеш. Синдром, като трепещите ръце на алкохолика протегнати към шишето с ракията след дълго въздържание. Един синдром, който неусетно се е превърнал в нужда…в зависимост…в подлудяваща недостатъчност.

И изведнъж..един ден…в уютният мрак на пещерата проникват първите топли лъчи на слънцето…погалват хъркащият, космат мечок под нахлупената нощна шапчица и миризмата на меда на свободата го изстрелва като катапулт от леглото. Смъква нощницата, скача в кожите, нахлупва каската, пали да се надяваме наскоро подготвеният мотор и излита в гората да се надбягва със зайците. ГАААААААЗ до дупка! В името на всичките тези проспани дни и нощи…в името на всичките мечти за каране през зимата…сезона е тук, свободата във въздуха и опиянението от нея по-силно от наркотик. Hе стига...никога не стига…е в края на краищата мотоциклетисти сме. На кой му стига ограничена свобода?...Кой може да устои на конска доза адреналин след като е търкалял аспиринчета цяла зима?...

А сега да напуснем света на мечтите и да се пренесем в тази не винаги приятна, но постоянно напомняща ни за себе си реалност. Тази реалност, която от малки ни учи, защо не се бърка в огъня…Защо не се ака в копривата и защо…кaска не се пробва с каменарски чук. Човешките мечти са безсмъртни, но самите ние сме…или поне повечето от нас, които не целият да се превърнат в живи доказателства на Дарвиновата теория. Безмилостната действителност не щади безразсъдството…независимо от подбудите му. Новият сезон е дълъг, изпълнен с нови преживявания, хора, запознанства, миризмата на бензин, понякога леко примесена с тази на въодушевление, на едно усещане за това че си жив и че си щастлив че си жив. Най-големият дар на живота към нас е в това, че сме живи…че тези около нас са живи...че всичко около нас е живо, а ние сме част от именно голямото събирателно което се нарича живот. И вярвам, че нито един от нас не би искал да напусне този свят по свое желание преди отреденото му време. Затова и пиша тези пропити от идеализъм редове с вярата че всички се сещаме за “memento mori” и поставяме трезвият си разсъдък над всичко…че избираме живота пред безразсъдството… че можем да надвием над егоистичната си първичност като хора… че можем да превърнем Черната хроника в отживелица, а не в прогресивно растяща статистика. Леко и безавaрийно на всички през новият сезон. Memento mori!...

_________________
Corvus Rutilus egressus...


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com