Малко Европа 2009 (4500км)
Публикувано на: 19 Юни 2009, 09:30Здравейте, преди няколко дни се завърнахме от това пътеществие и реших да споделя. В него бяхме:
Yamaha TDM 900 (Аз + приятелката ми (Иво и Ради))
Honda Varadero (Радо и Зори)
Заедно бяхме до Венеция, там ние продължихме с идеята да видим Алпите на всяка цена и всеки дъжд, а те останаха още един ден във Венеция и се отдадоха по-подробно на Словения и обратния път. Та това е нашата версия (Иво и Ради) .
ето малко снимки:
http://s208.photobucket.com/albums/bb20 ... =slideshow
а това е общия трак на пътуването:
http://maps.google.com/maps?f=q&source= ... 25&t=p&z=6
30 май събота - Работен ден, уговаряме шефа да ни пусне по-рано - сиреч 12 и да потегляме към Сърбия. Разбира се, вали много сериозно, но както знаем - "Never compromise, even in the face of bad weather". Та часът е 13:30, моторът е пред блока, мокър и обилно навалян - ние навличаме дъждобраните, закачаме куфарите и се отправяме в дъжда към един къмпинг, точно до Нова Варос, Сърбия. Дъдж, дъжд до границата - разлепи ни, на границата спира, минаваме безпроблемно и до къмпинга само суша и частично слънце, колкото да се поизсушим. Другарите ни ни известяват, че са на къмпинг до Овчар Баня, те бяха тръгнали по-рано същия ден и уговорката беше като се установят някъде да пишат. Стигаме и стандартното - бира, хапване, пийване. Къмпингът излиза 8Е на бунгало на вечер някъде, мизерничко но уютно, кенефите също (мизерни), но поне не разпъваш палатка, която да сушиш после на евентуалното слънце.
31 май неделя - Потегляме към 10 за Будва, Черна Гора. Времето е слънчево. По обяд спираме някъде в сръбско да хапнем, без да се чудим над менюто много дълго избираме Мешано Месо, супи, салати, каймак. Сериозна работа дори за сериозни гозбаджии като нас, а цените доста добри. С лек зор се справяме. Пътя до Будва не го минавам за първи път, но отново се впечатлявам сериозно - цялото нещо е невероятна красота, определено си заслужава човек често да минава от там. Стигаме Будва и трябва да намерим къмпинг с каравани в самия град, знаем адреса. Въвеждаме го в GPS-a, и той ни отвежда никъде Общо взето само улицата дето разбираме коя е. Отиваме на улицата - питаме хората - никой дори не е чувал за къмпинг. Минаваме на издирване пеша - след доста лутане го намираме - доста успешно са го забутали. Караваните прилични - 12Е на вечер. На същата улица има и нещо, което не бях виждал - Месара. Нещо като месарница, само дето продават и пържоли, шишчета, плескавици и всякакви други вкусотии от сръбската кухня. Избираш си нещата и ако искаш посочваш скарата - мерят - печат и ти ги дават. С такива неща мога да се храня с дни.
1 юни - Ставаме рано, времето е мизерно - валяло е цяла нощ и в момента вали. Мотаем се, закусваме и решаваме да дадем на времето един ден докато разгледаме града, изкъпем се в морето, видим Св. Стефан. Будва доста хубаво градче, старият град също си заслужава. По една пътечка има и да се стигне до един много як плаж, на който се изкъпахме въпреки валежното време. Разходка до Св. Стефан (който беше затворен), малко баири и обратно в къмпинга, за да се отдадем на Jelen Pivo и неща от съседната Месара.
2 юни - Потегляме към Дубровник, въпреки че е прекалено близо нямаше как да се пропусне и трябва да му се отдаде нужното, а и Котор и залива наоколо е адски красиво просто. Та стигаме първо Котор, качваме се до върха на крепостта - МНОГО зор, наглеждаме се на гледки, пием по една вода и продължаваме. Залива около Котор мога с дни да го гледам и обикалям, имаше и пътища, които се качват нагоре и сигурно има страшни гледки, ние за съжаление имаме време само за един такъв път. Снимаме, ахкаме и стигаме 6км преди Дубровник, когато се навъждат облаци, гръмотевици и само дъжд не вали. Пак ще се спи на бунгала и то по-добре скоро. Къмпинг Купари - бунгалата 25Е на вечер, изглеждат чисто нови, целият къмпинг - много добре. Настаняваме се и разбира се - цяла нощ вали - при една гръмотевица даже някакъв бушон изключва и в дъжда търсим хората от къмпинга да ни върнат тока - връщат го.
3 юни - Сутринта времето вече е хубаво, решаваме да се отдадем на обикновен туризъм. За да не мъкнем кожи, каски, простотии и за да избегнем проблема с паркирането около Дубровник - хващаме градския транспорт до там. Цял ден се мотаме из стария град, който не е ходил - да иде и да се качи определено на стената, която обикаля града. Към 3-4 се прибираме и отиваме на плаж до къмпинга, каманяк и мнооого сериозно солена вода, но като цяло добре. Прибираме се по бунгалата заредили с местни бири и храни от супермаркета и се чудим кога ли ще спре да вали всяка нощ (не и тази).
4 юни - Обираме си чукалата и по крайбрежието - газ към Плитвиските езера. Пътят, неочаквано за мен, не е една непрестанна поточна линия от каравани, а доста сносен за каране, за гледките няма смисъл да говоря. Почти сме стигнали езерата и се гмуркаме в една мъгла да си е-е м-та + аха да завали. Днес нещо дъждът подранява. Точно пред входа за езерата сме и нетърпеливи дядки с коли ни канят за 60Е на вечер за 4 човека - 2 стаи. На първия отказахме, с втория спазарихме 100Е за две нощувки за 4 човека. Целия втори етаж на къща - две стаи с кухня, баня. Много добре. Хапваме, пийваме, наспиваме се, навалява се.
5 юни - Сутринта чичката ни откарва до езерата (на 1км) и цял ден ги разглеждаме. Задължително място да се види. Много уредено, красиво и всичко. Вечерта същата програма като предишния ден.
6 юни - Сутринта започва да прекапва, всеки момент ще завали, събираме бързо багажа и газ към Пула, като по пътя се стараем да караме далеч от крайбрежието, където чичката ни увери, че ако тук капе - там е буря. Та по пътя няма дъжд, стигнаме Пула, виждаме амфитеатъра/колизеума - 10Е вход. Хубаво е, но аз поне не се впечатлявам особено от такива неща, но така и така сме там - трябва да се види. След това Радо се сеща, че в тези местности е чел/видял да има мото къмпинг. Започваме да го търсим, виждаме 1-2 табели, след това свършват. Стигнаме един нудистки къмпинг и вместо да останем там, ги питаме за мото къмпинга. Един от чичките на рецепцията казва, че има син, който е моторяга и го знае - обясни ни къде е - Antonci, на 3-4км. Намираме го. Много хубав къмпинг - чичката, дърт моторист, има поляна, 4-5 бунгала (25Е/вечер), бар, много хубави кенефи и място за чеверме. Установяваме се, сядаме да хапнем и чичката се появява изневиделица с 1л. ледено студена ракия и 4 чашки в поднос. Останалото е ясно. На сутринта се оказва, че не ни charge-ва за ракията - подарък е, дава ни и една половинка за из път да пази
страх.
7 юни - По живо по здраво с мото къмпинга, обещания за повторение. Газ към Венеция (по-скоро Пунта Сабиони). Там има около 15ина къмпинга един след друг, цени различни, но като цяло скъпички. Та тръгваме, стигаме Словения, имаме около 30-40км там, но все пак спираме за винетки, човек никога не знае. Е, минимумът за винетка е за 6 месеца, което за мотор е 17.5Е. Препсуваме ги на ум, залепяме тъпите им винетки и Словения/Италия дори няма граница - просто както си караш виждаш табела - добре дошли в Италия. В неделя там нищо не работи. Май само къмпинзите работят. Та остават ни на око още 100км бензин и 80-90км до къмпинга. Една, втора, трета бензиностанция, всичките - спуснали кепенци. На четвъртата гледам едни скутерджии се мотат и виждам надпис - Self Service 24h. Спираме, разпитвам момците как се зарежда. Оказва се, че от трите колонки, едното е като банкомат, ръгаш 20Е, избираш номер на колонката и тя пуска точно толкова бензин. Ресто не връща, побрах 18.8Е бензин. Намираме се с другите на къмпинг Miramare. 36E на вечер за бунгалото и още 5.7Е на калпак, бунгалото е четирилеглово + кухня и веранда. Имаме време за един бърз плаж. Най-после истински пясък и мокра ивица 20 метра като по филмите, и там където са океани (поне така си го представям). Морето по мътност прилича на Камчия, много добре ни дойде къпането, адски солена вода. Вечерта стандартно + наспиване, утре ни чака обстойно разглеждане на Венеция.
8 юни - Венеция. Ставаме, обуваме сандалите и се отдаваме на стандартно туристическо разглеждане на Венеция. От Пунта Сабиони до Венеция има лодки през 30мин, цените са 6Е в посока, а може и да си купиш карта, цената е 18Е за 24 часа, която включва колкото искаш лодки + градския транспорт във Венеция (вапорети), лодки които карат по Канале Гранде. Венеция няма какво да я описвам, трябва да се види. Обикаляме площадите, улиците, катерим една кула и храним гълъбите на Сан Марко. През деня е МЕГА фраш с туристи, който има непоносимост, да се върне пак вечерта (лодките са до 23ч). Ние така и правим. Вечерта е много по-добре, улиците са почти празни, местните хора излизат, пият по кръчмите и повече се усеща атмосферата на града. Утре ни чака подножието на Алпите.
9 юни - Потегляме към Lecco. Умело избягвайки магистралите минаваме транзит Treviso, Vicenza, Verona, Bergamo. Кръгови, кръгови - свят да ти се завие. Сравнително натоварени пътища. Вече започват да се виждат наченки на Алпи
. Минаваме през Lecco и отсядаме в къмпинг на 2км преди Mandello del Lario, родното място на Moto Guzzi-тата. Отиваме до града за стандартното прошуто и сиренце и по пътя гуци след гуци, викам си - нещо събор ще имат. Но стигаме до една сграда, която се оказва завода им, разни момци диви фенове се снимат, лудо щастливи пред портата. Хапваме и по една местна пица, и лягаме да се наспим хубаво. Бунгалцата, доста прилични, 30Е/вечер за двама, достъп до езерото и страшни гледки.
10 юни - Потегляме да минем през Алпите с цел Innsbruck (Австрия). Караме си ние и красотите започват, завои и гледки като по филмите и репортите, които съм чел. Аз съм в постоянен екстаз. Направо не ми се минава. Защото знам, че ще свърши. На живо всичко изглежда даже много по-добре от всички снимки, които съм гледал. Перфектни завои, невероятни гледки, нереално зелени поляни, стръмни планини, направо не може да се опише. Стигаме Швейцария - един чичка седи на граница и само маха да минаваме - дори не спирам. Швейцария е нереално красиво (120км само ни се връзват там). Та караме си ние - и хоп табела - добре дошли в Австиря - даже нямат граница. В Австрия си пазаруваме винетка - 4.4Е за 10 дни, нужна е за магистралите и големите тунели. Влизаме в Австрия, веднага слизаме от магистралата, на която сме се набили, защото за да избегнем града сме минали през тунела преди Landeck. Най-висока точка за деня - 1806М. Подминаваме Innsbruck и намираме къмпинг Hell (на немски означава нещо друго). Къмпингът с най-чистите и хубави санитарни помещения, които съм виждал през живота си. Спането е 24Е за палатка на вечер, освен палатки(и каравани) друго няма. Пазарвум си от там една карта на Алпите.
11 юни - Продължаваме през Zell am Ziller, Тирол - цел къмпинг някъде около Novo Mesto след Любляна. Та пак минаваме през Алпите. Отново няма думи за красотите, които ни се изпречват. Без да искаме се оказва, че минаваме по http://www.gerlosstrasse.at/en/, което струва 4Е и е супер красив панорамен път. Има стотици мотори и в двете платна. Явно един от доста добрите пътища е това. Всички кръчми и хотелчета са с табели bikers welcome. Красоти, неземно добър път и мотори, с които дори не се поздравявате, защото ще трябва да караш с едната ръка вдигната постоянно. Най-висока точка за деня - 1600+ метра. На едно място набарваме и сняг, само трябва да прескоча мантинелата. Пътят е сух откъм сняг (иначе е доста мокър на места). Цял ден преебаваме дъжда, аха да завали и ние изчезваме зад завоя, след това настигаме някое място, което е обилно наваляно преди минути, но нас реално не ни вали. Та свършват тези красоти и мен ме наляга една мъка, че от тук вече няма да има Алпи 
. Влизаме в Словения и газ към Novo Mesto. Махаме се от магистралата и минаваме някои доста хубави пътища. Села като българските. Стигнаме до един къмпинг, който няма бунгала, само палатки, а е до реката и гъмжи от комари (и лебеди). Убити от цял ден път, хич не ни се разпъва палатка, а и нямаме желание да станем храна на тези гадове. Питам мацката, къде наблизо има бунгалца. Или 60км. до следващия къмпинг с бунгала, или 1км. до някакъв комплекс (хотел, тенис, езда - бля, бля). 50Е доста добро бунгало + закуска на шведкса маса. Взимаме го, заслужен и чакан душ, наспиване.
12 юни - Ставаме, избиваме максимално пари от закуската и продължаваме към Zemun, Beograd да търсим къмпинг Дунав. Щом подминаваме Загреб се махаме от магистралата и се забиваме в дълбоката провинция. Трактори и колелета с тонове. И всичката земя се обработва. Адски яки места, няма планини, но много красиво и поддържано. Селцата им са много яки, още повече в Хърватска градското е 70, само преди училища е 40. Цял ден из хърватските села и малко черен път, стигаме до сръбския къмпинг. Там спането в бунгало е 1700 динара (едно евро е 92). Бунгалата са добри, кенефите не, ама къмпингджията е читав. Приема плащания в доста валути и Jelen Pivo е 100 динара. Малко сръбски наденички и пиво, и пак спане.
13 юни - Белград->Етрополе - точно 500км. за 5 часа (само по магистралите) със спирките за бензин и границата. А да, и на граница с България ти дававт флашка (наричат я "чип"), която разнасяш на 7-8 гишета. Скука по пътя, скука в България + дупки, гняз по пътя и мизерници, които си изхвърлят фасовете и боклуците през прозорците, а след това те засичат с тъпия си Кадет. И ти идва това усещане, че пак си у дома.
И това е, note to self, другия път 2 седмици само за Алпите, всички проходи трябва да се минат, задължително.
Yamaha TDM 900 (Аз + приятелката ми (Иво и Ради))
Honda Varadero (Радо и Зори)
Заедно бяхме до Венеция, там ние продължихме с идеята да видим Алпите на всяка цена и всеки дъжд, а те останаха още един ден във Венеция и се отдадоха по-подробно на Словения и обратния път. Та това е нашата версия (Иво и Ради) .
ето малко снимки:
http://s208.photobucket.com/albums/bb20 ... =slideshow
а това е общия трак на пътуването:
http://maps.google.com/maps?f=q&source= ... 25&t=p&z=6
30 май събота - Работен ден, уговаряме шефа да ни пусне по-рано - сиреч 12 и да потегляме към Сърбия. Разбира се, вали много сериозно, но както знаем - "Never compromise, even in the face of bad weather". Та часът е 13:30, моторът е пред блока, мокър и обилно навалян - ние навличаме дъждобраните, закачаме куфарите и се отправяме в дъжда към един къмпинг, точно до Нова Варос, Сърбия. Дъдж, дъжд до границата - разлепи ни, на границата спира, минаваме безпроблемно и до къмпинга само суша и частично слънце, колкото да се поизсушим. Другарите ни ни известяват, че са на къмпинг до Овчар Баня, те бяха тръгнали по-рано същия ден и уговорката беше като се установят някъде да пишат. Стигаме и стандартното - бира, хапване, пийване. Къмпингът излиза 8Е на бунгало на вечер някъде, мизерничко но уютно, кенефите също (мизерни), но поне не разпъваш палатка, която да сушиш после на евентуалното слънце.
31 май неделя - Потегляме към 10 за Будва, Черна Гора. Времето е слънчево. По обяд спираме някъде в сръбско да хапнем, без да се чудим над менюто много дълго избираме Мешано Месо, супи, салати, каймак. Сериозна работа дори за сериозни гозбаджии като нас, а цените доста добри. С лек зор се справяме. Пътя до Будва не го минавам за първи път, но отново се впечатлявам сериозно - цялото нещо е невероятна красота, определено си заслужава човек често да минава от там. Стигаме Будва и трябва да намерим къмпинг с каравани в самия град, знаем адреса. Въвеждаме го в GPS-a, и той ни отвежда никъде
Общо взето само улицата дето разбираме коя е. Отиваме на улицата - питаме хората - никой дори не е чувал за къмпинг. Минаваме на издирване пеша - след доста лутане го намираме - доста успешно са го забутали. Караваните прилични - 12Е на вечер. На същата улица има и нещо, което не бях виждал - Месара. Нещо като месарница, само дето продават и пържоли, шишчета, плескавици и всякакви други вкусотии от сръбската кухня. Избираш си нещата и ако искаш посочваш скарата - мерят - печат и ти ги дават. С такива неща мога да се храня с дни.1 юни - Ставаме рано, времето е мизерно - валяло е цяла нощ и в момента вали. Мотаем се, закусваме и решаваме да дадем на времето един ден докато разгледаме града, изкъпем се в морето, видим Св. Стефан. Будва доста хубаво градче, старият град също си заслужава. По една пътечка има и да се стигне до един много як плаж, на който се изкъпахме въпреки валежното време. Разходка до Св. Стефан (който беше затворен), малко баири и обратно в къмпинга, за да се отдадем на Jelen Pivo и неща от съседната Месара.
2 юни - Потегляме към Дубровник, въпреки че е прекалено близо нямаше как да се пропусне и трябва да му се отдаде нужното, а и Котор и залива наоколо е адски красиво просто. Та стигаме първо Котор, качваме се до върха на крепостта - МНОГО зор, наглеждаме се на гледки, пием по една вода и продължаваме. Залива около Котор мога с дни да го гледам и обикалям, имаше и пътища, които се качват нагоре и сигурно има страшни гледки, ние за съжаление имаме време само за един такъв път. Снимаме, ахкаме и стигаме 6км преди Дубровник, когато се навъждат облаци, гръмотевици и само дъжд не вали. Пак ще се спи на бунгала и то по-добре скоро. Къмпинг Купари - бунгалата 25Е на вечер, изглеждат чисто нови, целият къмпинг - много добре. Настаняваме се и разбира се - цяла нощ вали - при една гръмотевица даже някакъв бушон изключва и в дъжда търсим хората от къмпинга да ни върнат тока - връщат го.
3 юни - Сутринта времето вече е хубаво, решаваме да се отдадем на обикновен туризъм. За да не мъкнем кожи, каски, простотии и за да избегнем проблема с паркирането около Дубровник - хващаме градския транспорт до там. Цял ден се мотаме из стария град, който не е ходил - да иде и да се качи определено на стената, която обикаля града. Към 3-4 се прибираме и отиваме на плаж до къмпинга, каманяк и мнооого сериозно солена вода, но като цяло добре. Прибираме се по бунгалата заредили с местни бири и храни от супермаркета и се чудим кога ли ще спре да вали всяка нощ (не и тази)
.4 юни - Обираме си чукалата и по крайбрежието - газ към Плитвиските езера. Пътят, неочаквано за мен, не е една непрестанна поточна линия от каравани, а доста сносен за каране, за гледките няма смисъл да говоря.
Почти сме стигнали езерата и се гмуркаме в една мъгла да си е-е м-та + аха да завали. Днес нещо дъждът подранява. Точно пред входа за езерата сме и нетърпеливи дядки с коли ни канят за 60Е на вечер за 4 човека - 2 стаи. На първия отказахме, с втория спазарихме 100Е за две нощувки за 4 човека. Целия втори етаж на къща - две стаи с кухня, баня. Много добре. Хапваме, пийваме, наспиваме се, навалява се.5 юни - Сутринта чичката ни откарва до езерата (на 1км) и цял ден ги разглеждаме. Задължително място да се види. Много уредено, красиво и всичко. Вечерта същата програма като предишния ден.
6 юни - Сутринта започва да прекапва, всеки момент ще завали, събираме бързо багажа и газ към Пула, като по пътя се стараем да караме далеч от крайбрежието, където чичката ни увери, че ако тук капе - там е буря. Та по пътя няма дъжд, стигнаме Пула, виждаме амфитеатъра/колизеума - 10Е вход. Хубаво е, но аз поне не се впечатлявам особено от такива неща, но така и така сме там - трябва да се види. След това Радо се сеща, че в тези местности е чел/видял да има мото къмпинг. Започваме да го търсим, виждаме 1-2 табели, след това свършват. Стигнаме един нудистки къмпинг и вместо да останем там, ги питаме за мото къмпинга. Един от чичките на рецепцията казва, че има син, който е моторяга и го знае - обясни ни къде е - Antonci, на 3-4км. Намираме го. Много хубав къмпинг - чичката, дърт моторист, има поляна, 4-5 бунгала (25Е/вечер), бар, много хубави кенефи и място за чеверме. Установяваме се, сядаме да хапнем и чичката се появява изневиделица с 1л. ледено студена ракия и 4 чашки в поднос. Останалото е ясно. На сутринта се оказва, че не ни charge-ва за ракията - подарък е, дава ни и една половинка за из път да пази
страх.
7 юни - По живо по здраво с мото къмпинга, обещания за повторение. Газ към Венеция (по-скоро Пунта Сабиони). Там има около 15ина къмпинга един след друг, цени различни, но като цяло скъпички. Та тръгваме, стигаме Словения, имаме около 30-40км там, но все пак спираме за винетки, човек никога не знае. Е, минимумът за винетка е за 6 месеца, което за мотор е 17.5Е. Препсуваме ги на ум, залепяме тъпите им винетки и Словения/Италия дори няма граница - просто както си караш виждаш табела - добре дошли в Италия. В неделя там нищо не работи. Май само къмпинзите работят. Та остават ни на око още 100км бензин и 80-90км до къмпинга. Една, втора, трета бензиностанция, всичките - спуснали кепенци. На четвъртата гледам едни скутерджии се мотат и виждам надпис - Self Service 24h. Спираме, разпитвам момците как се зарежда. Оказва се, че от трите колонки, едното е като банкомат, ръгаш 20Е, избираш номер на колонката и тя пуска точно толкова бензин. Ресто не връща, побрах 18.8Е бензин. Намираме се с другите на къмпинг Miramare. 36E на вечер за бунгалото и още 5.7Е на калпак, бунгалото е четирилеглово + кухня и веранда. Имаме време за един бърз плаж. Най-после истински пясък и мокра ивица 20 метра като по филмите, и там където са океани (поне така си го представям). Морето по мътност прилича на Камчия, много добре ни дойде къпането, адски солена вода. Вечерта стандартно + наспиване, утре ни чака обстойно разглеждане на Венеция.
8 юни - Венеция. Ставаме, обуваме сандалите и се отдаваме на стандартно туристическо разглеждане на Венеция. От Пунта Сабиони до Венеция има лодки през 30мин, цените са 6Е в посока, а може и да си купиш карта, цената е 18Е за 24 часа, която включва колкото искаш лодки + градския транспорт във Венеция (вапорети), лодки които карат по Канале Гранде. Венеция няма какво да я описвам, трябва да се види. Обикаляме площадите, улиците, катерим една кула и храним гълъбите на Сан Марко. През деня е МЕГА фраш с туристи, който има непоносимост, да се върне пак вечерта (лодките са до 23ч). Ние така и правим. Вечерта е много по-добре, улиците са почти празни, местните хора излизат, пият по кръчмите и повече се усеща атмосферата на града. Утре ни чака подножието на Алпите.
9 юни - Потегляме към Lecco. Умело избягвайки магистралите минаваме транзит Treviso, Vicenza, Verona, Bergamo. Кръгови, кръгови - свят да ти се завие. Сравнително натоварени пътища. Вече започват да се виждат наченки на Алпи
. Минаваме през Lecco и отсядаме в къмпинг на 2км преди Mandello del Lario, родното място на Moto Guzzi-тата. Отиваме до града за стандартното прошуто и сиренце и по пътя гуци след гуци, викам си - нещо събор ще имат. Но стигаме до една сграда, която се оказва завода им, разни момци диви фенове се снимат, лудо щастливи пред портата. Хапваме и по една местна пица, и лягаме да се наспим хубаво. Бунгалцата, доста прилични, 30Е/вечер за двама, достъп до езерото и страшни гледки.10 юни - Потегляме да минем през Алпите с цел Innsbruck (Австрия). Караме си ние и красотите започват, завои и гледки като по филмите и репортите, които съм чел. Аз съм в постоянен екстаз. Направо не ми се минава. Защото знам, че ще свърши. На живо всичко изглежда даже много по-добре от всички снимки, които съм гледал. Перфектни завои, невероятни гледки, нереално зелени поляни, стръмни планини, направо не може да се опише. Стигаме Швейцария - един чичка седи на граница и само маха да минаваме - дори не спирам. Швейцария е нереално красиво (120км само ни се връзват там). Та караме си ние - и хоп табела - добре дошли в Австиря - даже нямат граница. В Австрия си пазаруваме винетка - 4.4Е за 10 дни, нужна е за магистралите и големите тунели. Влизаме в Австрия, веднага слизаме от магистралата, на която сме се набили, защото за да избегнем града сме минали през тунела преди Landeck. Най-висока точка за деня - 1806М. Подминаваме Innsbruck и намираме къмпинг Hell (на немски означава нещо друго). Къмпингът с най-чистите и хубави санитарни помещения, които съм виждал през живота си. Спането е 24Е за палатка на вечер, освен палатки(и каравани) друго няма. Пазарвум си от там една карта на Алпите.
11 юни - Продължаваме през Zell am Ziller, Тирол - цел къмпинг някъде около Novo Mesto след Любляна. Та пак минаваме през Алпите. Отново няма думи за красотите, които ни се изпречват. Без да искаме се оказва, че минаваме по http://www.gerlosstrasse.at/en/, което струва 4Е и е супер красив панорамен път. Има стотици мотори и в двете платна. Явно един от доста добрите пътища е това. Всички кръчми и хотелчета са с табели bikers welcome. Красоти, неземно добър път и мотори, с които дори не се поздравявате, защото ще трябва да караш с едната ръка вдигната постоянно. Най-висока точка за деня - 1600+ метра. На едно място набарваме и сняг, само трябва да прескоча мантинелата. Пътят е сух откъм сняг (иначе е доста мокър на места). Цял ден преебаваме дъжда, аха да завали и ние изчезваме зад завоя, след това настигаме някое място, което е обилно наваляно преди минути, но нас реално не ни вали.
Та свършват тези красоти и мен ме наляга една мъка, че от тук вече няма да има Алпи . Влизаме в Словения и газ към Novo Mesto. Махаме се от магистралата и минаваме някои доста хубави пътища. Села като българските. Стигнаме до един къмпинг, който няма бунгала, само палатки, а е до реката и гъмжи от комари (и лебеди). Убити от цял ден път, хич не ни се разпъва палатка, а и нямаме желание да станем храна на тези гадове. Питам мацката, къде наблизо има бунгалца. Или 60км. до следващия къмпинг с бунгала, или 1км. до някакъв комплекс (хотел, тенис, езда - бля, бля). 50Е доста добро бунгало + закуска на шведкса маса. Взимаме го, заслужен и чакан душ, наспиване.12 юни - Ставаме, избиваме максимално пари от закуската и продължаваме към Zemun, Beograd да търсим къмпинг Дунав. Щом подминаваме Загреб се махаме от магистралата и се забиваме в дълбоката провинция. Трактори и колелета с тонове. И всичката земя се обработва. Адски яки места, няма планини, но много красиво и поддържано. Селцата им са много яки, още повече в Хърватска градското е 70, само преди училища е 40. Цял ден из хърватските села и малко черен път, стигаме до сръбския къмпинг. Там спането в бунгало е 1700 динара (едно евро е 92). Бунгалата са добри, кенефите не, ама къмпингджията е читав. Приема плащания в доста валути и Jelen Pivo е 100 динара. Малко сръбски наденички и пиво, и пак спане.
13 юни - Белград->Етрополе - точно 500км. за 5 часа (само по магистралите) със спирките за бензин и границата. А да, и на граница с България ти дававт флашка (наричат я "чип"), която разнасяш на 7-8 гишета. Скука по пътя, скука в България + дупки, гняз по пътя и мизерници, които си изхвърлят фасовете и боклуците през прозорците, а след това те засичат с тъпия си Кадет. И ти идва това усещане, че пак си у дома.
И това е, note to self, другия път 2 седмици само за Алпите, всички проходи трябва да се минат, задължително.
страхотно пътуване сте си направили