Дата и час: 24 Авг 2019, 14:30

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 11 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Видин, Сърбия
МнениеПубликувано на: 29 Апр 2012, 01:19 
Offline
Полковник
Полковник

Регистриран на: 24 Яну 2007, 21:20
Мнения: 2067
Местоположение: с. Алваново, Ескиджумайска околия
Имаше навремето един филм "Париж, Тексас", т.е. не от Париж до Тексас (и назад), а просто градчето Париж, намиращо се в Тексас. По същата аналогия тръгвайки за Видин, се замислих, че "Видин, Сърбия" би звучало достатъчно достоверно, като се има предвид съзнателния геноцид над региона от страна на нашата си държава и факта, че да стигна до Видин се оказва, че най-читавия път е именно през съседна Сърбия... Както се казва - да вземат сърбите да ги окупират, че да се видят у път - поне пътя за Београд е доста по приличен от този до София... Айде видинчани, от мен имате новата табела: Добро дошли у Видин, Сърбия :lol:

А ето го и самият пътепис (началото естествено-да не нарушаваме традициите) :mrgreen:

Точно време четири часът и пет минути. Спах лошо... То не, че много спах де! Нали си легнах нейде към един... Оставих внимателно телефонът, който стисках в ръка. Мдаааа....Имах смътни спомени, че говорих с някого по нощите. Смътно си спомнях и за какво. Хвана ме срам... Сетих се как човекът ми викаше "Ало, господине, да не заспахте?"... А аз му виках "Ъхъм...Що не звъннеш след час някъде"... Седнах в леглото. То, ни да спя отново, ни да ставам.
Алармата беше навита за 5.15. Към шест трябваше да сме в гаража и най-късно към седем да сме оставили зад гърба си София. Имахме мъглявата уговорка с видинския Норд Уест Гошо, че към десет, десет и половина, единайсет, трябва да се чакаме на някаква гара някъде във Видин, някъде на 20 метра вдясно от някакво кръстовище, та трябваше да се постараем да бъдем що годе точни... Тоест, плюс минус два часа...
Китната софийска Буюк Бакър Махалеси тънеше в блажен сън и зловещ смог. Вън беше пусто, само дежурните гепачи усърдно се трудеха на бойния фронт. Беше часът на гепачите... Аз се бях отчел преди няколко месеца, а и вече не държах колата тук. Имах си обеца на ухото. Сега "Нещото" беше паркирано малко по-нагоре пред фабриката. Под лампата. Срещу камерата...Моторът откакто му източиха бензина под носа ни в двора, вече не правех грешката да го карам тук, така че се прозях унило и си отдъхнах... Нямаше какво да ни крадат! Всичко беше под контрол!
Станах с идеята да правя кафе. Не, че имах идея къде седеше кафето, ама ей така на, бях решил да проявя някаква инициатива... То всъщност имах известна яснота защо спах лошо... Причината беше прозаична. Преди няколко дни най-накрая прозрях болезнената истина-трябваше ни кола. Наша кола. На "Нещото" вече не можеше да се разчита, а и с оглед предстоящото ми напускане от работа, нещо не ме влечеше идеята да трамбоваме пеш нагоре по сипея в гората... И така въоръжен с мъглявата идея какво търся да купя, демек нещо не много скъпо, но не и евтино, да не е много ново, ама и да не е на годините на баба ми, да е хем малко и маневрено, хем да е удобно и просторно за пътуване, хем да не е ниско, че да не му оставям половината предница по дупките и камънаците в гората, хем да не е джип... Хем да е мощно разбира се, хем да гори малко и да му е нисък данъка... След като трети ден ровех усърдно и все повече се обърквах какво точно търся...ден преди пътуването за Видин, реших въпроса от раз и по соломоновски-купих мотор. Мотор номер 7. Това решение изненада дори и самият мен, ама нейсе... А и не ме е подгонила лакомията, да не помислите.... Аз всъщност нямам толкова много мотори-дълго време бях заковал на цифрата 5, но няколко дни преди въпросната сделка, по неведоми стечения на обстоятелствата, най-изненадващо станах собственик и на служебния скутер, който разбута крехкото равновесие като завиши застрашително цифрата на 6 и оттам....нещата излязоха извън релси.... Ето ме вместо с кола-с мотор номер 7!

Изображение

Но понеже в живота всичко е в равновесие, а и аз съм роден под щастлива звезда, ето че в същият ден, в късния следобед, подозрително иззвъня телефон... Моят телефон. Беше Главният Маслинкаджия. "Ъъъъ, такова...купих си нов бус! Искаш ли да ти харижа стария?". Ква е сделката, питам без да се замислям? Сделка като сделка- вкарвам го в сервиз, че има да му се ремонтира туй онуй, после го прехвърляме и си го вземаш! Плащаш само прехвърлянето и нафтата до София-реди Маслинкаджията.... Ебаси! Пак се набутах! Че като дам 60-70 лв за нотариус, като сипя за сто лева нафта, като оставя още някой лев в софийския КАТ...Че то де ще му излезе края! Той ще ми стъпи на 200 лв тоя бус, смятам наум възмутено... "Имаме сделка!", казвам и затварям телефона... Е, няма що-сега се сдобих от немай къде и с бус...
Стоим екипирани пред гаража, а мен ме е шубе. Шубе ме е да не цопна с новия мотор по рампата. Карал съм го единствено 5-6 км колкото да си го прибера "у дома", отделно не съм се качвал на мотор повече от 6 месеца, а рампата е стръмна. Стръмна и с коварен десен завой. А Транспортера, както Гошо веднага го кръсти, беше доста тежка (къде 300 кила) машина и шансът да я удържа по този наклон, ако угасне да речем, беше никакъв... С триста зора и почти облизвайки стената успях да изляза на надземното ниво. Моторът тихо и напоително тракаше под балконите на хората. Денят беше неделя. Часът 6, времето доста студенко и влажно.
Не знам поради каква идиотия, но за Видин тръгнах уверено и с пълна газ в посока Горнобански път! Абе викам си, с тая машина дето не съм и свикнал да минавам през целия град.... Я дай през околовръстното, че то там нали нещо го правиха, направиха, пооправиха... Е къде е-ще обиколим Софето изотзадзе и сме право на магистралата за Варна... Е да де ама е къде е излезе нейде към 30 км обикаляне и тракане със зъби. Много студ бре! Много! В началото на магистралата спряхме на новия Петрол хем да заредим, хем да се стоплим, хем да пийнем по кафе... Беше студено. Беше ужасно студено. Но за сметка на това гледката беше прекрасна - Витоша забулена в мъгли извисяваше снага над Мордор, а в далечината снежните върхове на Рила скромно напомняха, че не е "от Витоша по-високо да нема"...
Точно в 7 бяхме заели стартова позиция и се включихме в магистралата. Слънцето беше изгряло и поне визуално не беше толкова студено, така че навих масура на газта колкото може... Брех...Е брех де... Ами брех.... Ебаси тромавия мотор дето си бях купил.... Абе хубаво возеше, плавно, меко, ама пусто имаше ускорение на костенурка... Е вярно километража с лекота отиваше към двестате ама нещо.... Абе нещо ми малееше! Може би, защото преди време му имах Р-овата версия, която беше с трийсетина коня повече, па и с някое кило по-малко, знам ли...
Така с леко разочарование от вървежа на мотора, почти неусетно нашата част от магистралата свърши. Свихме в дясно и поехме вече в правилната посока - пътя за Видин.

_________________
http://foriunderground.blogspot.bg/
Alvanovo motors - "Сам съм си клуб, сам съм си президент!"


Последна промяна forry на 05 Май 2019, 20:41, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Видин, Сърбия
МнениеПубликувано на: 29 Апр 2012, 21:45 
Offline
Полковник
Полковник
Аватар

Регистриран на: 03 Яну 2005, 18:07
Мнения: 1788
Местоположение: Видин
На връх рождения ми ден чета темата в която съм замесен , НО! Имам забележки !

1.Не става ясна марката на new макинес - мотор и бус !
2.Имам чувство че няма да пуснеш снимки ... щото не съм ти пратил , а не забелязах да носиш фото.
3.Земи я допиши до края ...


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Видин, Сърбия
МнениеПубликувано на: 29 Апр 2012, 22:46 
Offline
Полковник
Полковник

Регистриран на: 24 Яну 2007, 21:20
Мнения: 2067
Местоположение: с. Алваново, Ескиджумайска околия
На връх рождения ти ден, имаш късмет, че съм на работа, иначе щях да се натреса да черпиш по лимонада :lol:
По точка първа-моторетката е една Катана 1100 с размерите на автобус и маневреността на такъв... И хич не става за офроуд както се оказа :lol: Буса...Буса още не съм си го прибрал насам, но иде реч за един Фолксваген Мултиван от средата на деветдесетте, но като се има предвид, че повече ще стои в двора отколкото да го карам, мисля, че перфектно ме устройва... Па и за двеста лева...Айде да не издребняваме :mrgreen:
По точка втора-снимки разбира се имам, щот ми ги прати, ама си забравил, което е простимо имайки предвид по-горният факт за рождения ден-демек отдавам го на ЕГН-то :ozyben:
По точка трета...... Еееее, айде сега! Че то ще е много скучно ако го завърша :-({|=

_________________
http://foriunderground.blogspot.bg/
Alvanovo motors - "Сам съм си клуб, сам съм си президент!"


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Видин, Сърбия
МнениеПубликувано на: 29 Апр 2012, 23:04 
Offline
Капитан
Капитан
Аватар

Регистриран на: 04 Сеп 2006, 15:17
Мнения: 363
Местоположение: Варна
Честито и на двамцата! РД, ФВ - все поводи за "Наздраве!" :bira:
... ама единия има и поредния пътепис да довършва... 8)

_________________
Never say never...

Yamaha XTZ 750 Super Tenere - enthusiast & rider
Suzuki DL1000 V-Strom - rider & owner


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Видин, Сърбия
МнениеПубликувано на: 30 Апр 2012, 18:20 
Offline
Полковник
Полковник
Аватар

Регистриран на: 07 Дек 2006, 13:15
Мнения: 1434
Местоположение: Sofia
Евала Фори, всеки път се наслаждавам на писаното от теб. Катаната е голема и иска време да се опознаете. По завоите си трябва сериозен труд за да я накараш да завива. Аз затова сега го чувствам ВФР-ьъъъ като колело с 6 скорости. Днес минах по един кошмарен маршрут в Сърбия, като влязах в България направо пеех от кеф че имаме толкова добри пътища!

_________________
K1200RS


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Видин, Сърбия
МнениеПубликувано на: 01 Май 2012, 13:25 
Offline
Полковник
Полковник

Регистриран на: 24 Яну 2007, 21:20
Мнения: 2067
Местоположение: с. Алваново, Ескиджумайска околия
Пътят естествено беше пуст… То в държавата не остана никой пък пътя за Видин да не е пуст в неделя рано сутрин! Айде молим ти се… Карах горе долу по ограниченията. Не бързах за никъде, а нямах желание да храня някой-още по-малко пък пътните шумкари…
Минахме през разни селца, няколко завоя, изкачвания, слизания и ей къде ти е Мездра. Хубав път, хубава природа, хубава страна, само дето е населена. Къде ти? В канавките беше пълно с какви ли не боклуци, колите пред нас вдигаха прах все едно бяхме на пясъчна кариера, а Мездра не знам защо ми навяваше мисли за изоставено поселище след набези на милионен облак марокански скакалци…
Подминахме градчето на брега на Искъро и продължихме по късичката псевдомагистрала към Враца. Тъкмо отвинтих газта, вбесен от някаквите тирове дето си правеха гаргара с моя милост и се присетих какво беше писал Викик за добре и старателно фрезованият асфалт точно в този участък! Върнах газта тъкмо навреме, въпреки, че бях убеден, че точно този тежък и масивен параход, особено с моя неособено лека милост връз него, няма да има особени проблеми по фрезовете, ама все пак…. Мушнах се пак в колоната от тирове тъкмо навреме. Йес! Параходът нямаше никакви ядове! Държеше учудващо стабилно! Хехехехе-явно наистина си тежах(ме) на мястото…
На влизане във Враца намалих, че както споделих не исках после да получавам честитки със едни хубави и скъпички като за моя джоб снимки, още повече, че ми се въртеше в главата нещо от писанието на Викик за някакъв военноизпитателен полигон, което беше достатъчно красноречиво описание на това, което можеше да очаквам от трасето пресичащо града… Друга, съвсем отделна тема е, защо, по дяволите, главен път като този трябва да сече през целия град? Толкова ли е сложно да се врътне едно околовръстно? Или е трудно да се разпределят комисионните и затова никой не се хваща да го прави…. Превключих от четвърта на трета….После на втора…. Оооооп, опаааа, оооооп, дум, лелелелелелелеле….малиииииииий! Дум! Е…превключих и на първа и взех да следвам странните криволици, които описваше вехтия опел пред нас. Пътят беше уникален дори и за нашите стандарти! Особено в района на гарата! Особено там…
Още малко! Още саааамо малко. Виждаше му се края! И когато краят дойде под формата на асфалт без дупки, от яд навих газта докрай ииии…..спрях на близката отбивка. Друскането беше разместило всички възможни камъни, камичета и песъчинки в бъбреците ми….
Ама пък и за никъде не бързахме! Тя гарата дето беше във Видин на 20 метра у десно нямаше да избяга… Гошо също надявах се… Ясно чакай малко да се утаи суроватката в главите. Пушнахме по цигара, полюбувахме се на невероятния врачански балкан, посгряхме се на вече сгряващото слънце и отправихме взор напред. Какво предстоеше значи? Е оня град….ъъъъ…..абе града с язовира…? Монтана, плеснах се по челото! Монтана де…Монтана и след него пътя май беше ок, доколкото си спомнях, после щяхме да спрем на оня Лукойл насред нищото, после бяха онея села, дето в тях не се спира по никакъв повод, ако не искаш хлебарките да те оглозгат и изплюят с все ботушите и ей го де е Видин! Ей го де е….

_________________
http://foriunderground.blogspot.bg/
Alvanovo motors - "Сам съм си клуб, сам съм си президент!"


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Видин, Сърбия
МнениеПубликувано на: 02 Май 2012, 08:05 
Offline
Полковник
Полковник
Аватар

Регистриран на: 08 Яну 2004, 18:09
Мнения: 2098
Местоположение: Sofia
таз' писанка добре ти върви - на два пъти и вече стигна до Враца - брааааво

честити ти матаретка, бус и скутер!...
Гошо - на теб честит ти ден Рожден! здраве, щастие и късмет ти пожелавам!

Форка - сега много държа на една снимка поне - на новото "джелезо" ;)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Видин, Сърбия
МнениеПубликувано на: 05 Май 2019, 21:10 
Offline
Полковник
Полковник

Регистриран на: 24 Яну 2007, 21:20
Мнения: 2067
Местоположение: с. Алваново, Ескиджумайска околия
Сега...ясно ми е, че форумът е в клинична смърт... Ясно ми е, че е меко казано несериозно да завършвам пътепис, от времето на Балканската война... Ясно ми е... Но ми е ясно и че този остана единственият недописан пътепис, който бих дописал... Ясно ми е, че и тази година мотопътуванията ми ще клонят към точката на замръзване! Ясно ми е, че финансите ми са в клинична смърт, подобно на форума... Ясно ми е, че колкото и да се пъна, нямам надежден мотор, с който да врътна (примерно) 5-6-8000 км без да ме остави някъде по пътищата. Ясно ми е, че вече и аз съм в графата пишман-моторист дето моторизмът му се свежда до разправяне на стари истории от ерата на активните му години и припалване на някой от палещите му мотори и чоплене и чесане по повод безкрайните ремонти, с които поддържа моторджийската тръпка... НО! Нали винаги трябва да има едно НО... НО-то е, че все пак ще се напъна да довърша пътеписчето за Раяц и Роглйево, па макар и в малко по-нетипичен вид...


Винаги съм казвал, че подобно на времето, пространството също е едно изключииително разтегливо и абстрактно понятие! Видин винаги ми се е струвал, че е на онова на географията и то не, защото е сбутан ей там нейде у горния ляв ъгъл на картата, а защото не помня някога достъпът до него да е бил лесен и безпроблемен! Колчем сме затръгвали натам, или Петрохан ще е в ремонт, или точно обратното – ще има крещяща нужда от ремонт и няма да става за каране, или магистрала „Хемус“ ще е в ремонт (апропо, тя е в такъв откакто свят светува и очевдино нейните ремонти ще надживеят апокалипсиса на света), или път Е 79 ще е нещо безподобно като подобие на път, или ще е затворен и ще е пренасочен през Арчар, който също е мани-мани...Въобщеее...малко трудно е за квалифициране пътната ситуация в милия ни Северозапад! Вярно, има много забутани дестинации по нашенско, но такова отсвирване от всички видове институции у родната ни държава, като към видинско, комай...нема!

В крайна сметка все пак стигаме Видин, не задруго, а защото сме доволно упорити. Стигаме, та се и връщаме естествено! Естествено, това беше преди доста време и естествено освен, че спомените са избледнели като касова бележка втора употреба, но и снимките са изчезнали в небитието...

К Р А Й

...и понеже всеки край е едно ново начало, да не изневерявам на традициите, продължавам историята така:

-Знаеш ли, Борка?- говоря мъдро и авторитетно на Борката гледайки с недоумение новите му папуци, специално купени за специалното ни ходене по сръбско!

Изображение

-Знаеш ли, преди години ходихме на същите места с Гошо и един негов авер от Видин! Ама ходихме с мотора, разбира се, щото нали...то с кола някак...абе сещаш се...
Борката, естествено не се сеща, щото за него моторите са нещо като космическите кораби за моя милост! Те такова съм виждал само на картинка и не ме влече по никакъв начин! Та и той така!
Та ходихме значи с Гошо и нещо какво се омотахме тогава не знам, но Гошо завалията се отвися да ни чака! Пустият му Видин стигнахме с поне два часа закъснение, щото то пътя беше в ремонт нещо, па трапове по три метра дълбоки се бяха отворили тук таме, па нам си кво си, па нам си що си, та човекът си беше направо се отчаял от нашата си софийска точност! А той и моторът разочароващо бавен се оказа...въобщеееее...оправдания!
-Затова, Борка, днес няма да минем през Видин, а ще сечем директно през сръбско! По-добра оферта е, повярвай ми! А кажи сега за новите галоши!
-Не са галоши бре! – възмутен подпалва нашия – не са галоши! Виж какви са шукаритетни! Имат пух отвътре! Да топлят!
-От Иван Фешъна са! – поверително ми прошепва Наталка – Цели 13 лева е дал, да не повярваш! Специално за Сърбия си ги купи, че да не се излага!
Прихвам да се смея, защото мигом си спомням за оная случка, когато Наталка беше ходила да му търси „анцуг като за сватба“, щото щеше да ходи на сватба човека, не за друго...

Товарим се в колата и отпрашваме в безкрайно добро настроение в посока Сърбия. Накъде в Сърбия сме се запътили ли? Натам, накъдето ходихме с моторите с Гошо преди време – Раяцките и Роглевските пивници. Гошова беше заслугата за „откриването“ на въпросните местенца по сръбско, а и нямаше как да е иначе, като те си му бяха в региона. Селцата Раяц и Роглево бяха също на онова на географията, само че на сръбската и бяха свряни в североизточният ъгъл на картата на западните ни комшии. Позиционирани по поречието на Тимок, на двайсетина километра южно от Неготин, почти обезлюдените селца имаха една единствена, но доста колоритна забележителност – пивниците си! Е...и гробищата, но затова по-натам! Селцата долу в ниското, а пивниците горе на високото! Красота, изящество и колорит! А каква гледка само се откриваше от Раяцките пивници, простоооо....

Изображение

Но...всяко нещо по реда си....

Границата на Калотина минаваме почти безпроблемно. Като казвам почти, имам предвид, че ние тримата (моя милост, Поли и Наталка) минаваме безпроблемно, а Борката естествено се стори върло несимпатичен и съмнителен на господата митничари. Няма страшно – ние сме му свикнали! Не е имало път, нещо да не се заядат с негово величество Борката и любимите му галоши! Както казах ние сме му свикнали, Борката също мисля е претръпнал...

След кратката суетня около преминаването на негово величество у Сърбия, отново се товарим на колата и подкарваме в посока Пирот. Правим сметка да минем през Пирот, Княжевац и Зайчар и след това през едно доста криминално и почти несъществуващо пътче да излезем баш на въпросните пивници. Естествено пътят и тук не е цветя и рози, но по нищо не може да се мери с онова авангардистко арт творение, наречено Е 79! Въпреки това суча Маршрутката по завоите с едно наум, докато пасажерите се любуват на селско-пасторалните пейзажи зад прозорците.
-Гледайте каква е красота пустата му Стара планина! – цъкам с възжищение аз, когато ни в клин, ни в ръкав, чувам следната реплика:
-Брат, тук има живот бре! – заключава мъдро Борката.
Как достигна до подобно заключение за нас е непонятно, но кимаме мъдро и достолепно с глави, сякаш всичко ни е напълно ясно!
-Глей ся! Има ли лайна? Има! – сочи купчините оборски тор в края на някакво село Борката.
-Е...щом има лайна, значи има добитък. Щом има добитък, значи има хора, които отглеждат добитък. Щом има хора дето да гледат животни, значи селата са живи! Просто и елементарно! Аз ли да те уча! Винаги гледай има ли камари с лайна в едно село! Няма ли...бягай далеч! Селото е обречено...
Де го чукаш, де се пука...
Поглеждам към специалиста по демография и ме напушва смях!
-Шапката в комплект с галошките ли я взе?

Изображение

...на което естествено нашия не отговаря нищо, а продължава с теориите за кравите, селата, пашата, млякото, мандрите и...оборската тор естествено!

Някак бързо бързо пресичаме планината, подминаваме транзит (както си бяхме и наумили) Княжевац, както и Зайчар и непосредствено в края на града кривваме по онова криминално пътче в посока Халово, Шипиково и разните му други знайни и незнайни погранични поселища, традиционно забравени и от Господа и от властимащите! Нямам обяснение, защо пограничните райони изглеждат толкова безнадеждно изпаднали и отчайващо безлюдни, но това разбира се не е само нашенски специалитет! Ей го на – и сръбските погранични райони са жална майка ридае, грамофон свири, път и хора нема! Този път се броеше за по-читавия от двата, когато човек реши според някакви незнайни негови приумици да пътува в посока Раяц и Роглево. Има ли нужда да пояснявам, че пътят е като борещ се за изпадане през пролетния полусезон от шеста регионална пътна мрежа? Т р а г е д и я! Или както сърбите обичат да казват – К А Т А С Т Р О Ф А! Да, жива катастрофа си е пътят! Гледам да не затънем някъде, че той освен тесен е и доволно смотан, а навсякъде встрани от пестеливата ивичка асфалт е кал, мизерия и мочурища! Табели естествено няма, движение също, подминаваме някакви диви разклони към още по-диви колиби, паланки и ниви с марихуана на местните и уверено цепим на север в нашата си посока! Откъде тая увереност у моя милост ще кажете? Е как откъде? Преди години, Борка тоя път го беше открил Гошо Видински, та той ни прекара оттук, само че в обратна посока, от Раяц към Зайчар! Борката нещо не може да схване за чий ще му е на някой болен мозък да минава по подобието на път в дън горите тилилейски, но кима разбиращо. Още по-малко може да схване за чий ние сме се запътили по тези земи и какво ли чак пък толкоз ще да има у тея Раяцки пивници, че да ги карам да бият 330 км до Софето, а оттам да ги лангъркам още 200 до джунглите околовръст...
-Пивници бе, брат! Пивници ще гледаме – опитвам се да придам малко кулутрен облик на безумното ни пътуване, когато Борката съвсем логично пита:
-Е, та у Софето кръчми нямате ли бре?....

Лека полека поизплуваме от гористата местност, в която криволичим от доста време и се ширват полята на Раяцките околия!

Изображение

_________________
http://foriunderground.blogspot.bg/
Alvanovo motors - "Сам съм си клуб, сам съм си президент!"


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Видин, Сърбия
МнениеПубликувано на: 08 Май 2019, 10:58 
Offline
Полковник
Полковник
Аватар

Регистриран на: 03 Яну 2005, 18:07
Мнения: 1788
Местоположение: Видин
За тия години, към инфраструктурната ситуация в региона се е добавило единствено безкрайна колона от тирове, и ежедневни катастрофи. Демек, всичко е стабилно...
А, и населението е позачезнало, а където го има, някак си не е коренното.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Видин, Сърбия
МнениеПубликувано на: 09 Май 2019, 16:20 
Offline
Майор
Майор
Аватар

Регистриран на: 16 Сеп 2004, 13:52
Мнения: 733
Местоположение: Sofia
Хубаво е, че си го довършил пътеписа, макар и доста по-късно. Аз по собствено желание преминах към велосипед, и да ти кажа след толкова години мотори и с колелото е не по-малко забавно, само дето ти трябва повече време за по-големите разстояния. Но пък от както спрях да поддържам голям мотоциклет се видях у пари. :) Някой ден пак ще караме мотори и ще пътуваме, то е ясно това. Важно е да има разнообразие. :) Още помня как ми помогна като "роди" паневропата, за което, ще съм ти признателен винаги. :)

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Видин, Сърбия
МнениеПубликувано на: 10 Май 2019, 10:55 
Offline
Полковник
Полковник

Регистриран на: 24 Яну 2007, 21:20
Мнения: 2067
Местоположение: с. Алваново, Ескиджумайска околия
Тони, дяволски си прав за едно - като спреш да поддържаш мотор(и) и се виждаш у пари... Мен само данъците са ми към 1000 лв на година... и вечните ремонти, масла, граждански, тинтири минтири и тя стана дебела та дебела... И накрая не останаха за бензин :lol: Но пък двуколесното на човешка тяга за сметка на минималните разходи за поддръжка, изисква голям времеви ресурс, с който аз така и не разполагам... Не, че с финансовия разполагам де! И то стана един омагьосан кръг :lol:

_________________
http://foriunderground.blogspot.bg/
Alvanovo motors - "Сам съм си клуб, сам съм си президент!"


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 11 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com