Дата и час: 18 Юли 2018, 07:44

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 13 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 26 Дек 2015, 23:41 
Offline
Лейтенант
Лейтенант

Регистриран на: 28 Май 2010, 23:33
Мнения: 171
Местоположение: София
Здравейте,
Като продължение на една нагласена и в комунистически стил анкета във Фейсбук, очевидно на мен ми се падна честта да опиша едно различно пътуване до Румъния от гледна точка на голямата група, която се заформи 
https://web.facebook.com/groups/4811382 ... ?qa_ref=qd

Изображение

Въпреки, нагласения характер, все пак бях обещал да го направя между Коледа и Нова Година, а както се казва обещаното си обещано.

Бяхме ходили с Гошо и компания (Илко, Гоши, Илича – жена му и баща му) през 2011-та до Трансалпина и Трансфагарашан и от няколко години се канихме пак да повторим този маршрут. Румъния и по конкретно двата прохода са сравнително близка дестинация, а пък от друга страна са доста подобни на Алпийските проходи и доставят страхотно удоволствие на две колела и може да се направи за един уикенд време 

С Гошо бяхме сложили дата за началото на Август, като оптимално време за самите проходи. Идеята беше донякъде да повторим предишното пътува, като след среща и с Варненската група идеята се поразшири малко…….. Емил беше набелязал и няколко солни мини, като тази в Турда изглеждаше сравнително най- близо до нашия примерен маршрут. Този път решихме да направим пътуването с един ден повече, т.е. вместо един уикенд да го удължим за 3 дни, като идеята беше горе- долу такава:
Петък: фокус Трансалпина, нощувка например в Хунедоара:
Видин – Хунедоара

Изображение

Събота: по- малко каране - фокус: Солната мина в Турда..... аз лично за първи път чувах за нея.
http://www.peika.bg/statia/Solnata_mina ... 89539.html

Хунедоара – Солната мина в Турда - Сигишоара

Изображение

Неделя: фокус Трансфагарашан и прибиране обратно...... най- вероятно тъй като към момента сме група от Видин, София и Варна, след прохода, някъде около Curtea de Arges ще се разделим .... който е за Варна - към Букурещ, а който е за София - към Оряхово..... така като го гледам през Гугъл си се очертава стегнато каране - до София около 600км и над 10 часа + пресичането на Дунав с ферибот .... не е изключено прибирането да е по тъмно:
Сигишоара – Трансфагарашан - София

Изображение

Както подобава беше отворена и тема в Bikerz, като Емо също я промотира и в BAG Facebook групата и започна да става наистина интересно:
viewtopic.php?f=15&t=56492
http://balkanmotoadv.com/bg/news/transa ... ashan.html

Аз лично в един момент взех да се плаша, тъй като не липсваше интерес и започна да се очертава сериозна група, а Емо някак си успя да ме натресе и като нещо като организатор, заедно с Гошо и него….. като в последствие някак си почти и успя да абдикира :). Този пътепис пък донякъде ми дава възможност да му се реванширам, т.е. с известна нотка на закачка да му върна топката :)

Очертаваше се сериозна група, с две точки на тръгване – от Запад (Видин) и от Изток (Русе). Аз бях от „Западната група“, като ние решихме да тръгнем в четвъртък след работа, да преспим във Видин (където да се съберем всички) и петък сутринта да тръгнем заедно. „Източната“ група трябваше да я води Емил (Иванов) или за да не стане объркване ще му казвам само „Емо“ …. тъй като от Варна има още един Емил- Емо Герчев….. Та Емо беше сложил място на тяхната среща в петък между 8:00 и 8:30 на кръговото преди Дунав Мост……. Среща, която май само той пропусна…. Бил се е нещо разхлабил и разстройл 

Идеята след това беше среща в Новачи – малко градче в подножието на Трасалпина.
Западната група се очертаваше следната: - Аз, Гошо, Радо и Жена му, Любо, Деян и Ицо (Ичиконти)….. Имахме и уговорка със Свилен, за среща направо в Румъния (тъй като той тръгваше от Плевен)…..т.е. общо 7.

Източната група беше – Емо Дългия (който в последствие не дойде за срещата), Емо Герчев, Дарин, Ицо (Horizon), Серго – 4 мотра….

И понеже стана много сух текст, а пък и пътуването премина в много шеги и закачки….. Емо все пак се включи в групата в събота вечерта в Сигишура, заедно с Милен като беше посрещнат подобаващо…. със „специална“ тапа, за да не зацапва свещта :)

Изображение

Изображение


Дано да не изпускам някой, но цялата група стана 7 мотора (Запад) + 4 мотора (Изток) + 2 мотора (Емо и Милен в събота), т.е. общо 13 мотора….. да си призная няколко дни преди пътуването вече се очертаваше група от 10+ мотора и аз бях започнал леко да се плаша – ето копи- пейст от чат с Гошо няколко дни преди пътуването:
Нещо сериозна група се оформя ...... чак започвам да се плаша  От моя опит 2-3..... максимум 4 човека е оптимален вариант, а тук май се очертават 10+ мотора...... дано да няма изненади..... още повече, че с някои от хората не сме се виждали никога  Има вариант да станем като Тур Дюо Франс..... ако не се разделим на по- малки групи 
Както винаги, отговора на Гошо беше кратък, но изчерпателен :)
“Каквото – такова”

На практика се получи, че в нито един момент не бяхме всички 13 мотора заедно, а както и се очакваше групата се разби на 2-3 подгрупи, в предвид различните приоритети на хората, с идеята да се засичаме вечерите, което поради една или друга причина не се получи . Но пък пътуването се получи много добре…. с много смях и закачки и може би най- важното, завърши с много нови приятелства ;)

Ето, че започна и същинското пътуване, поне за западната група.
В четвъртък след работа имахме уговорка за среща в Костиброд с Любо и Деян – оттам през Петрохан за Видин стигнахме директно без да спираме. Гошо ни беше запазил хотел, където се срещнахме и с Радо и Жена му и Ицо (Ичиконти) и вечерта всички излязохме заедно да обсъдим плана за следващите два дни…. Имахме желание да седнем на някое от корабчетата – ресторанти на Дунава, но в крайна сметка седнахме на една пицария….. чухме се с Варненската група- направихме уговорка за среща в Новачи…. за която в последствие или те закъсняха или ние подранихме – не помня вече…. може би отчасти и двете :) Снимки от този ден нямам – той си беше и често логистичен за началото на пътешествието.

На следващия ден станахме рано и минавайки пред Дунав Мост 2, подкарахме през скучните и равнинни Румънски пътища на север от Дунав. Движехме се стегнато и след като ес срещнахме със Свилен на OMV в Крайова, потеглихме отново към мястото на срещата с Източната група в гр. Новачи. За разнообразие от скучните и равни пътища в Румъния имаше доста ремонти :)

Изображение

Изображение

Изображение


Съдейки по времето от снимките в Новачи сме били към 13:30, а пък на Трансалпина сме започнали да катерим към 15:30, т.е. грешката Изток- Запад е била към 2 часа….. хубавото поне е, че се намерихме, тъй като в един момент имахме известни съмнения за това 

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Събирайки се в „Източната група“, започнаха и първите „специфики“ на група от 10+ мотора…. Ние вече бяхме хапнали и доволно изчакали няколко часа, докато колегите от Изток бяха карали доста повече (Серго от Бургас) беше тръгнал може би към 5:00, та те останаха в една кръчма да хапнат, а ние отпрашихме нагоре….. маршрута беше ясен – щяхме да се хванем някъде по пътя 

Трансалпина – изкачването от Юг на Север:


Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Билото на Трасалпина е доста различно от билата на повечето проходи – дълго и полегато, като за няколко километра пътя се вие по самото било. Някъде там решихме да изчакам и другите, като допълнителна мотивация беше, че беше започнало и да вали 

Изображение

Изображение


Скриехме се в едно капанче, където пихме чай, кафе, безалкохолна бира, Гошо си купи и някакъв местен алкохол, а и Ицо пробва и местната мамалига:

Изображение

Изображение


Не след дълго пристигна и „Източната“ група …. Дъжда вече беше спря и голяма раздумка се заформи…. Кой как пътувал, кой закъснял/кой подранил и т.н. 

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Радо отпраши, към Хунедоара, където имаше запазена квартира….. с уговорката, че вечерта е се видим в града….. В последствие се оказа, че аз и част от нас повече не се видяхме с него  , просто програмата се променяше в движение съобразно обстоятелствата от придвижване на 10+ мотора, както и различните интереси 

Пускането надолу също беше интересно, макар и леко хлъзгаво, както и от време на време се появяваха и неочаквани препятствия 
Друго което ми направи впечатление още при първото ми ходене преди 4 години е, че Румънците сериозно ходят на пикник в природата, когато са свободни. Буквално всяко удобно място около пътя се използва ….. мероприятия заедно със семейството и приятелите - забавления, скара….. с две думи хората обичат да са сред природата.

Изображение

Изображение


Долу на едно кръстовище се изчакахме, за да не стане някакво объркване… аз си купих малини от хора на пътя, които не особено предвидливо сложих в чантата на резервоара с идеята да ги измия на следващата бензиностанция….. е не лош компот се получи, част от който ми беше в чантата 
На кръстовището бях стигнал от първите и успях да направя една поредица от снимки:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


След това към Петрошани в един момент пътя стана доста лош, но пък от тук някъде започна едно сериозна въртене на моторите и не беше лесно човек да се ориентира кой с кой мотор е….. изведнъж гледам Тигъра на Гошо скача смело по дупките….. а то го карал Геречев …. Добър подход за да не се притеснява човек от лошите пътища 

Изображение

Изображение

Изображение


Накрая се събрахме, като узурпирахме качествено едно кръстовище…. Не знам как се получи, но хората се чудеха от къде да ни заобикалят 

Изображение


Посоката беше Хунедоара, като си беше сериозна група за водене….. докъдето се вижда в огледалата, само мотори …. Явно съм успял да направя някоя снимка назад в движение :)
В един момент Герчев поведе, явно ми привършваше горивото…. как ги прави тези номера – хем е с голям резервоар, хем първи приключва . Та около Герчев винаги е интересно и този път успя да „стегне“ колоната с едно рязко спиране….. объркал се, че било бензиностанция . Накрая заредихме, та успяхме да успокоим Герчев :)

Изображение

Изображение


На тръгване от бензиностанцията в първия град успяхме и да изръсим Ицо (Ичиконти) …. Аз като минах през светофара имаше около 20ина секунди, но явно за последния човек от колоната не са стигнали – после минахме през няколко кръгови и с Ицо се видяхме чак вечерта в къмпинга – Браво, че беше успял да го намери сам 

До къмпинга успяхме и да се наГПСим ….. по точно хванахме отбивката, но изглеждаше малко офроуд та продължихме и направихме и малко излишен панорамен тур през Хунедоара, по някакъв начин намерихме къмпинга, който Гошо беше отбелязал, като Дарин и Серго, не изневерявайки на себе си, отидоха на хотел ….. ние някак успяхме да опънем точно преди смръкване, като дори с Гошо и Любо се изкъпахме в езерото 
Къмпинга го беше намерил Гошо, като се оказа, че е пълен и няма места, но хората се смилиха над нас и ни настаниха….. Герчев си избра най- стратегическото мястото близо до кучето…. Да му пази мотора 
Къмпинга се казва Ledo, близо е до Хунедоара…. Нормален къмпинг, само дето нямаше топла вода 
https://web.facebook.com/campingledo.cincis

Изображение

Изображение

Изображение


Плановете за вечерта бяха да обиколим Хунедоара, където да се засечем с Радо, но тъй като закъсняхме, решихме да останем в къмпинга, където хванахме последните поръчки от ресторантчето….. добре се получи – скара, бира, раздумки, а и Гошо извади онази местната ракия или какъвто там алкохол беше, която беше купил от Трасалпина 

Изображение

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 27 Дек 2015, 00:34 
Offline
Лейтенант
Лейтенант

Регистриран на: 28 Май 2010, 23:33
Мнения: 171
Местоположение: София
На другия ден станахме рано…. Герчев по традиция става пръв, а пък нали си беше паркирал мотора до кучето пазач на къмпинга, веднага след него се събудихме всички  . Бате Любо беше станал и поплувал, а пък Емо ни направи топли напитка – чай, кафе, 3в1 и подобни:

Изображение

Следващата точка беше замъка в Хунедоара – град, който както ни разказа Герчев е свързан и с българската история, а пък замъка наистина се заслужава да се вида:
Ето и една снимка, както е квалифицирал Гошо: “Най-масовото пътуване до сега” 

Изображение

Изображение


За посещението на замъка има вход…. не помня колко беше, може би нещо като 10-15 лева, като вътре може да се види историята на замъка, места за мъчения, помещенията на аристократите и т.н., като мен лично най- много ме впечатли архитектурата и по- конкретно кака се проектирани и изпълнени тези толкова високи и стръмни покриви ;)

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


От тук основната групата се раздели на две, като идея беше след това групата от мината да се раздели още на две….. ние бяхме планували да отидем да солната мина в Турда, докато имаше хора, които искаха да разгледат гр. Сибиу, а пък чаршаф туристите Дарин и Серго след мината искаха да се насочат към Сигишоара. Емо Герчев беше основен застъпник за Сигишоара – Юнеско, архитектура, забележителности и т.н., като освен това той е бил там няколко пъти и щеше да го раздава екскурзовод 

Намерихме солната мина сравнително лесно, пътя до Турда е главен, но много натоварен. За кратко се качихме и на магистралата, където Герчев не изневери на себе си с няколко изпреварвания на камиони през аварийната лента 

За самата солна мина – аз останах с изцяло позитивни впечатления. Аз до сега не бях ходил на подобно място – наистина е нещо интересно, но също така е уникално как румънците са успели да направят печеливш бизнес модел от една изчерпана мина. За период от 20 години, през мината са преминали 2 милиона посетители. Наистина ние бяхме там в събота и беше уникална лудница, която започваше още от захода за мината – ние с моторите естествено изпреварихме всички и се паркирахме точно пред входа  Беше много топло – хапнахме по нещо в павилиончетата около входа, облякохме се предвидливо за очаквания хлад и влязохме в мината.

Изображение

Изображение

Изображение

Мината е доста комерсиална атракция, като голяма част, поне в нашия случай, премина по висене на опашки – я за асансьор, я за стълбище; в долната част на мината има цял лунапарк – виенско колело, езерце с лодки и пр., но пък от друга страна на мен ми беше интересно. Аз не бях влизал досега в мина и въпреки цялата лудница ми беше интересно да бъда там, както и да добия представа как се е експлоатирала мината през годините. На долу слязохме с асансьор, а на горе се качихме пеша…. Слизането/качването пеша не е много, като дори е интересно, тъй като освен изгледа към мината има и маркери през коя година до каква дълбочина е била мината. За мен лично, въпреки комерсиалната страна и много хора, мината си заслужава. А пък като бизнес модел – шапка долу на румънците….. сигурно сега печели повече пари, отколкото е печелила като мина:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Мината е на две нива, като първото завършва с огромна зала, където има голямо виенско колело и други атракциони, а по надолу посредством още един асансьор или еднопосочни стълби се стига до езерце, където може да бъде наето лодка за кратка разходка.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Ние стигнахме и до двете нива …. На обратно добър фитнес се получи, но е нищо страшно – 10ина минути:

Изображение

А Гошо вече ни чакаше горе…. Полегнал и блажено пушейки цигара : )

Изображение


Първоначалната идея на част от групата за Турда, беше да се срещнем заедно с другите в Сибиу вечерта, но след като минахме през солната мина, не знам как, но някак беше взето решение да променим посоката към Сигишоара …. Първо Герчев ни навиваше, след това и другия Емо беше се насочил натам, допълнително Дарин и Серго изглеждаше, че няма да могат да се оправят сами без Герчев . На нас с Гошо и Свилен ни беше почти все едно – важно беше да се движим нанякъде, а пък и бърз преглед на картата показваше, че Сибиу е удобна точка при преминаване през Трасалпина и Трансфагарашан и може да бъде посетен при някое следващо пътуване, докато Сигишоара идваше някак си по- далеч и не се вписваше само с проходите….. както и да е, в движение променихме посоката и се насочихме съм Сигишоара.
По пътя вече настана сериозно разместване на моторите …. Всеки взе да кара мотора на някой друг и аз лично в един момент тотално изпуснах спатиите, кой къде е и с кой мотор се движи.
Герчев, като опитен екскурзовод за Сигишоара, пое водачеството и отново не изневери на себе си…. Показа ни някои тънкости от Калифорния моторскул (1во, 2ро и 3то ниво), т.е. пълна газ по равен но криволичещ път…. Ние не образованите, някак си го следвахме, като темпото наистина беше сериозно, а на мен ми направи впечатление, че Ицо (Horizon-a) с едноцилиндровия вибратор на БМВ, наречен CS650 успяваше да следва темпото…. Аз към карал този модел и му знам възможностите и бях доста впечатлен….. впоследствие се оказа, че мотора го карал Гошо….. явно чужд мотор има известен резерв :)

Стигнахме благополучно Сигишоара, като се разделихме – Герчев, като местен екскурзовод щеше да настанява Дарин и Серго на чаршафи, а ние тръгнахме да търсим къмпинг….. Голямо лутане падна, стигнахме дори и до циганската махала, като аз се гмурнах смело вътре, а Свилен и Гошо не посмяха . В крайна сметка намерихме къмпниг на един връх, точно срещу Сигишоара с панорамна гледка към стария град… беше далече от града, но с моторите щяхме да слезем за 10ина минути….

Изображение

Изображение

Изображение


Чухме се с Екскурзовода, той след като беше настанил Дарин и Серго, беше тръгнал да търси къмпинг и каза, че е намерил такъв в самия център….. даже имало и басейн. Решихме да му се доверим….. наистина беше в центъра, имаше и басейн, но беше пълен. Все пак за сериозна група като нашата хората от къмпинга бързо ни намериха решение….. къмпинга е бивша казарма, като ние можеше да се опънем на стадиона….. поне беше идеално равно :). Без майтап, само на стадион не бяхме опъвали палатките….. някакви момчета си играят футбол на залез слънце, а ние кротко си опъваме палатките между тъча и аута, а Екскурзовода даже и стриптийз мажоретка го раздава    . Не знам дали беше случайно, но като се съблече и мача свърши ;)

Изображение

Изображение


Минахме и през басейна…. Естествено, че нямахме бански…. по боксерки….ей така за да не сме съвсем груби. Уредихме се и с ледено студена бира, а за да се знае #Кой #Кой е, някои сложиха и Жълтата фланелка…. Държа да подчертая съвсем заслужено 

Изображение

Изображение

Изображение


Събрахме се и с Емо и с Милен, както и чаршаф туристите и тръгнахме към Сигишоара 

Изображение

Изображение


За Сигишоара какво може да кажа… старата част е малка и кокетна….. всичко на всичко един хълм, като ние я разгледахме по тъмно. Добре че Емо и Милен бяха пристигнали по рано и може да я разгледате в клипа на ЕМО:
https://www.youtube.com/watch?v=evG2ozqp8uU


Изображение

Изображение

Изображение

[img]https://farm2.staticflickr.com/1604/23905503661_7d1539a619_b.jpg

Изображение


Седнахме в една пицария и като истински рокери изпихме по 1литър лимонада на човек…. е не всички де, но повечето 
От тук идва и колажа „Ситуация“, който направи Гошо 

Изображение


По същото време, колегите които избраха Сибиу, също си бяха изкарали много добре… наблягайки повече на култура, бит и обичаи, сливайки се с местните жители на Сибиу за по- дълъг период, като бяха хванали и някакъв фестивал през този ден.
Добавям няколко снимки от Ицо (Ичиконти), като за съжаление не мога да бъде по описателен :)

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 27 Дек 2015, 01:05 
Offline
Лейтенант
Лейтенант

Регистриран на: 28 Май 2010, 23:33
Мнения: 171
Местоположение: София
Връщайки се обратно в Сигишоара, събудихме се рано, тъй като ни чакаше дълъг ден…. Трябваше да минем Трансфагарашан и някак си всеки да се прибере до своя дом. След като се събудихме сутринта, бяхме леко изумени ….. група скаути, явно легнали си след нас, спяха на открито на другия ъгъл на стадиона… само със спални чували и покрити с найлон, явно да ги пази от росата, а в шатрата до тях най- вероятно им беше багажа….. Някак си тези деца по някакъв начин променяха идеите ни за палатки, водни стълбове и пр.  А очевидно и футболната врата им вършеше хубава работа 

Изображение

Изображение


Някак си се координирахме за среща с всички останалите на бензиностанция на отклонението за Трасфагарашан (от Север на Юг), като нашата група пак успя да се разцепи…. Първо си мислехме, че изгубихме Свилен, който пък беше с мотора на Гошо, след това стойката на топ касата на мотора на Свилен, нещо сдаде багажа….като успяхме да я закрепихме със свински опашки и с леко закъснение всички се събрахме на бензиностанцията….. Радо и Деян вече бяха тръгнали, останалите заредихме и проговорихме тактиката - всеки да си кара самостоятелно по прохода и да се чакаме или горе или на язовира в другия край:

Изображение

Изображение


По пътя Емо, разбира се не пропусна да оспами и местните табели 

Изображение


Нагоре по прохода беше страхотно….. вярно, че пътя е започнал леко да се по разваля, но пък времето беше с нас :) Пълна газ докато ни се зави свят по завоите

Изображение

Изображение

Изображение


И разбира се традиционната смяна на моторите:

Изображение

Изображение


Гледката от горе ...... както и с мотор и мотористи за по- пълна картинка 

Изображение

Изображение

Изображение


В един момент Герчев, нещо взе да понамирисва….. поне можехме да предположим, че другия Емо най- вероятно вече е минал :)

Изображение

Изображение

Стигайки до билото се натъкнахме на сериозно задръстване….. с Геречев и Гошо решихме да върнем обратно надолу до към средата и да повторим упражнението….. голям кеф :)

Горе беше пълна лудница – ако има вариант е по- добър вариант да се избягва пресичането на прохода през уикенда….. някои успяхме да се намерим, други отпрашиха транзит. Хапнахме странна, но традиционно меню….. супа, царевица и свинска кожа :)

Изображение

Изображение


Ето и едно видео от Ицо (Ичиконти) изкачването на Трансфагараш от север на Юг => Transfagarasan 2015.Honda V45 Magna 1982
https://youtu.be/t4Bais5cNE0


Надолу също беше много приятно, като карахме и доста юнашката …. Следваща среща беше на стената на язовира – там успяхме да се съберем всичките:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


За последно заедно заредихме някъде около Curtea de Arges, където „Западната“ група си пое на запад, а „Източната“ на изток. При нас нищо интересно карахме по главния път до Питещ и от там на запад, като ние със Свилен се отбихме към ферибота на Оряхово и от там Свилен за Плевен, а аз към София. На ферибота само се натресохме заедно с камион живи прасета, та малко понамирисваше, но се пласирахме от към подветрената страна :)

Изображение

Изображение


Гошо продължи към Видин и Дунав Мост2, а Източната група са продължили с купона, като се надявам някой свидетел да разкаже и покаже повече…… аз чух само разни истории за паднали куфари в движение, направа на естакада от камъни за пряк път през насрещното през бетонните разделители на Дунав мост 2, прибиране без фар и т.н. :)

Ще завърша с обобщението на Гошо, което написа веднага след пътуването…. Мисля, че в един абзац доста добре синтезира пътуването :)

Няколко реда за пътуването – всичко започна на шега, и си продължи по същия начин. Неформално , не планирано, не конкретизирано и свободно. В пикови момент бяхме 14, но за всеки си имаше свобода, и всеки употреби времето спрямо своите очаквания и виждане за пътуване – маршрутите се разминаваха и отново се срещаха. Мисля че това е в основата на подобен род многолюдно пътуване, където всеки запазва своята автономност, и се избягват недоразумения и проблеми, въпреки че са неизбежни. За бюджет в рамките на 300 лв , мисля че това е около максимума за подобен род преживяване в рамките на един уикенд. Надявам се всички да са се насладили на незабравимите моменти, прекарани заедно по екзотични и непознати места, намирайки нови приятели и изпитвайки незабравими емоции. Благодарности на всички за добрата компания, и дано подобни срещи станат традиция.

За епилог ще използвам още един колаж от Гошо: “Бийтълс групата в Хунедоара”……..а сега видях, че и един плезещ се елемент от Kiss се е включил :)

НАДЯВАМ СЕ ДА СТЕ СЕ ЗАБАВЛЯВАЛИ, ЗАЕДНО С НАС :)
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ НА ВСИЧКИ!

Изображение


П.п.
Като допълнителен бонус за тези, които са стигнали до края, може да се насладите на творчеството на бай ви Харизон, описващ пътуването в рими….. наистина уникално :)


С клещи и отверка ,
започнах аз техническа проверка.
Извадих си и мултицета,
заради една "ламба проклета.
Метнах някоя и друга дрипа,
и се подготвих аз за трипа.

Но,появи се мойта във гаража:
-Слушай готин,кво ще да ти кажа!!! :twisted:
Пак ли задника ще си развяваш,
а мен сама ще ме оставяш!
Май по курви пак ще ми скиториш,
и по тях ще се кокориш!
....каза туй и се намръщи,
-Можеш да не се прибираш в къщи!!!
.......Бати :shock: .....
само кучето ми ме изпрати.

До Русе,всичко беше идеално,
акостирах преди моста най-нормално.
И докато си допушвах фаса,
варненската група на часа дофтаса....
Караха те като във формация,
сякаш има президентска делегация.
Липсваше им само "главната персона",
била нещо болна таз кокона..... :lol: :lol: :lol:

Батко Серго,Герчев и Дарин,
аве,ГОТИНИ СА ДО ЕДИН!

Въпреки,че вънка бе задушно,
в групата приеха ме радушно.
Изчакаха ме да сменя парички,
и към Влашко отправихме се всички.

Герчев ме предупреди:
-Трудно с нас ще караш ти!!!
Като гледам малката ти моторетка,
по магистралата ще си ми като мажоретка....
-Ще се наложи скоростта да намалим,
и със теб да се съобразим!

.....Бре! :oops: Фърлиха ме в размишление,
а,едва започвах туй приключение....

Карахме покрай градове и покрай паланки,
къщи розови и покрай полянки,
тук-там спирахме да заредим,
пък и ний да отморим.....
И да ви кажа,братя,честна дума,
Герчев изпреварваше на Задна гума.... :shock: :shock: :shock:

За деня във плана ни бе и Трансалпина,
мислех си със тоз мотор дали ще мога да я мина?!?!
Досега не ме е предавал,
и общо-взето,все добре се е представял...

Ма,кат се знам каква съм шматка,
по завоите съм като патка.
Не, че нещо,ама лани счупих си мигача,
и от тогаз ми е трудно на моторя аз да се покача :mrgreen:

И тъй на последния питстоп,
започнах да се чуствам аз кат дроб!
Добре, че беше бат Дарин,
да свети се името му,амин,
та,поръча той студена бира,
непосредствено преди минаването на баира.
Заръча и някакви аламинути,
дет изчезнаха те за минути....

Основната група,вече беше на върха,
даже понавалял ги беше дъжда,
когато ний се появихме,
и от жегата се разхладихме.

Малко фото,щрака-щрак
и по седлата бахме пак.
Гледах всички спускаха нормално,
но по завоите аз лягах си диагонално!
"Слончето" аз исках да настъпя,
наслаждавайки се на новия асфалт по пътя.....
Кефех се със сила пълна,
идваше ми да се върна.....

Обаче времето напредна, почна май да се смрачава,
и към къмпинга задружно,фанахме тъдява.
Забелязах че фара ми отказа тотално,
а съм отървал накой завой,и щеше да е брутално :mrgreen:
Добре,че разполагах допълнително с два халогена,
че зъркелите ми бяха вече като на "крокодила Гена"... :shock: :shock: :shock:

В къмпинга,набързо разпънахме катуна,
и "към банята бегом"-не ще и дума....
Бяхме вече освежени,
и подкарахме на бири запотени.... :P
Окупирахме две маси в "лятната им градина",
точно срещу бара на една руса бамбина!
Аз се прайх на фотограф,
ама снимките са пълен гаф :oops:

сега,като си спомня за тоя рус котарак,
ми идва да се върна пак.... :mrgreen:
"ОХ, на дяда котурака,
направо мамата си трака..."

Свилен,строи във две редици тамошните момчетии,
и цъфнаха пред нас кибапчета във две чинии....
Извади и един голям гальон със бира,
и дорде не го изпихме,не ни остави той на мира :lol:

-Ице,на туй му викат МИЧИ!
...почна той да обяснява,
-Правят го от каймата на и.ана дърта крава!!! :lol:
Добавят и чесън със овча кайма,
и изчакват да ферментира ден или два....

.......Баси!Такава "мисла"ме беше обзела,
че кибапчето ми идеше да наръся с канела....

Отдадохме се на спомени и закачки,
:x кой де ходил...кой де падал :oops: със любимите си "играчки"!

По едно време,гледам Гошо ,взе да клюма,
не обелва "сиромаха" никаква дума...
Във ръката си държеше той стограмка,
явно тя докарваше му дрямка :lol: :lol: :lol:

...Плахичко подхвърлих:-Да вървим да спим...
че беше замирисало на масла и на бензин....

И тъй,нахранен и поосвежен,
посрещнах края аз на тоя ден....

--------------------------------------------

Събуди ме лая на някаква мастия,
идеше ми с няква лопата,да я пребия.
Облякох се,извадих апарата,
за някоя и друга снимка,рано по росата.

До"банята"ходих,очите да измия,
а бат ви Любо вече беше,по бански и хавлия.
Хукна той да плува,за сутрешната си "кирия",
не посмях да го последвам,щот съм кат"ютия"...

Щом излюпиха се всички,напрайхме разстановка,
къде ще ходим днеска,затуй бе тая планировка...
Отправихме се през села и покрай ливади,
и пристигнахме в имота,на някой си Ян Хунияди.

Оскубаха ни като патки,отпреде на вратата,
ма поне снимки си напрайхме,за спомен даже на децата...
Вътре нищо не ми направи "вчипитление"
с изключение на стаята,дето беше за мъчение!!!
/....щото на д-р Менгеле,аз симпатизирам,
но на тез подробности,няма да се спирам.../

И тъй в стегната група,и със респект,
покарахме към следващия"туристически обект".
Подсвирвах си по пътя,като птичка волна,
и ето ни пред вратата на "оная мина солна"...

Че машина беше за парички,
ясно беше туй на всички....
Но,един въпрос възникна в мен,
след визитата ми в тоз румънски феномен?!?!
-КОГА ЩЕ СТИГНЕМ"СЕВЕРНАТА НИ СЪСЕДКА"?
С ТОЯ КОРУМПИРАН ПАРЛАМЕНТ,И ПРЕЗИДЕНТ-МАРИОНЕТКА...

И тъй,до като стигнем до Сигишоара,
"котето" на Гошо,всеки май покара.
На мене даже,пусна ми аванта...
-На покарай,-рече,-пък аз ще взема твойта кранта...
/...кво ли знаеше той за Це еС-а,
та туй бе еманацията на прогреса... :lol: /

С три цилиндъра,не бях бръмчал,
но оказа се че доста той вървял....
Направи ми и впечатление,
баланса и доброто ускорение...

И тъй,а цитра хута симишуара,
над вечер влязохме във Сигишоара...
и докато из улиците аз бръмчах,
О ЧУДО!!!Познато варненско Сузуки,изведнъж съзрях....

Рекох,глей ти къв сюрприз,
ни направи тоя варненски маркиз...
А,уж от ходенето се отказа,
че го мъчела някаква зараза...

Първо трябаше да видим где ще спим,
и след туй да се установим.
Набързо напрайхме разбивка,
и се почна едно търсене на места за почивка...

Асен откри перфектното място,града беше като на длан,
но Герчев надви,щото имаше"подмолен план"! :mrgreen:
На центъра,с басейн и футболен терен,
това ни трябваше след жегите във тоя ден.

Дет се вика:Един път се случва на милион,
развърнахме катуна на "градския стадион" :lol:
Друго каква ли да ви кажа,
вечерта "позяпахме"малко пейзажа,
разходка,из техните калдаръми,
хубу че бях с "макаронки",а не със налъми...

Подирка,без всякакво притеснение,
окупирахме едно заведение.
Събрахме на едно място две маси,
за ужас на всички,ебаси...

Девойка някаква,млада,
тутакси донесе лимонада...
Със студени бири,пици и чорба,
тъй приключи вечерта...

"Задушевно"някак си беше на тая вечеря,
приятели нови успях да намеря...
Знаете как е в такива моменти,
все едно че бяхме група студенти...

И след кефа от целия ден,
отидохме да спим на "градския терен"...

-------------------------------------------------

И тъй-ден трети.
Отново рано се събудих,
и много,ама много се учудих,
Герчев бе ме изпреварил,
и котлона бе запалил.
Сметанка за кафето аз му подарих,
и за здравето му се осведомих.
Денят започваше добре,
хапнах сандвич,пих кафе...
Някъде петел изкукурига,
и групата полека, взе да се надига.
А за да ни увековечи в картинки,
Асото ни нащрака серия от снимки.
А Наблизо някакви дечица мили,
с одеала дебели,бяха се завили.
На тревата снощи бяха си послали,
и на открито,сладко бяха те заспали...

За днеска имахме по план,
да минем Трансфагарашан!
Даже в този същий ден,
в къщи трябаше и да се приберем!
Очертаваше се яко да бръмчим,
та побързахме от къмпинга да отлепим...

Понеже,групата малко се разцепи,
в някво село,се получиха известни "перипети".
Изпаднахме в "деликатна ситуация",
на лека,ама много лека обърквация....
Добре че,Емил без много да спира,
набързо курса коригира...
И вече без минута за отсрочка,
"фанааме пъто"към поредната опорна точка!

След като всички се събрахме,
и бензин достатъчно наляхме,
Гошо в две редици ни строи,
и 10 минутна готовност обяви!
По един"хашиш",и кафенце за отмора,
и айде пак,отгоре на "матора".
....Впрочем,през тоя слънчев ден,
в главата ми се завъртя един рефрен:
"В далечните Карпати,
едно дърво се клати.
Ебати,ебати,ебати...
Ебати как се клати туй дърво!!!"
-/спомен от годините момчешки,
иизцапаните селски дрешки.../

Непосредствено преди прохода,бомба някаква падна,
и групата...ИЗВЕДНЪЖ се разпадна!
Всеки караше както и колкот си иска,
и в края на краищата-колкот му стиска!
Всичко бе въпрос на личен избор и емоция,
дет се вика:"Днеска имаме примоция"!
Някои направиха постъпка смела,
дръпнаха по два "тигела"...
Аз например,върха кат изкачих,
мигом във тълпата се стопих.
Бах мама му и тарапаната,
направо ми се разказа играта...
Няма въобще да се спирам,
колко време ми трябваше да паркирам!
В движение хапнах нещо от някаква сергия,
и побързах армагани на моите жени да открия...

И.....ЗАГУБИХ МОИТЕ ХОРА!!!
Ми сега?!?!-изтръпнах насред събора.
Ни карта,ни GPS,ни работещ телефон!!!
-Пак се издъних!-да се ева у смотания галфон...
Студена пот изведнъж ме обля,
сякаш някой с маркуч ме заля.
-Тъ-ъ-ъ-й!Май пак ще нощувам у съседната държава,
-Тръгвам...Пък каквото ще да става!
И подкарах осторожно надолу по баира,
щото лани от Праманта,знаех как мотора спира...

ИЗВЕДНЪЖ,в далечината гледам нещо жълто се"жълтей"!!!
А познайте!Герчев в пълния си блясък грей!!!
Ех че кеф!Ей го МОЕТО СПАСЕНИЕ,
-ухилих се кат ряпа и почувствах облекчение!
И като пиявица за него,аз се залепих,
а на язовира,и бате Любо аз открих!
/...цял час човека там висял,
докато жълтата каска на Герчев не съзрял.../

И тъй,няма да обяснявам за каква иде реч,
ама следващата опорна точка,не бе много далеч.
Събра се отново групата бойна,
и вече към къщи потеглихме в редица стройна.
После чики-рики,ала-бала,
фанахме по няква магистрала.
Мамка му,беше като самолетна писта.....
ако нямах куфарите,щях да вдигна триста....
След туй,отбихме се в някво градче за почивка,
заредихме,и в едно кръчме напрайхме последна разбивка.
След като кафетата изпихме,
тук със Свилен,Гошо и Асен се разделихме...
/...бързаха да фанат някъф ферибот,
от Дунавски Драгажен Флот.../

За останалите плана беше много прост!
посоката бе Русе,и по Дунав мост.
От към Румънско,опашката бе километрична,
и ни предстоеше битка епична.
Там си беше цяло приключение,
а карането-истинско мъчение!
Рекох:Баш ся ли намериха да правят ремонт на моста,
да ева тяхната мамица проста...
Пререждахме се отляво и дясно,
едвам кретахме по "пътчето"тясно.
Образувала се беше няква тапа,
и си помислих:Мчи ний от тука не мойм издрапа...

Прередихме се пред една кола с японци,
и Герчев рече:-От тук ще минем момци!!!
-Де съй чуло и видяло,
да не мога аз да мина, през ей туй 50 сантимово стъпало!
И за три минути,без много да се спира,
камъни събра,и естакада той импровизира!!!
Минахме по нея всички,
пърхахме кат волни птички...
А японеца,се бе надул като пингвин,
като вида мощта на ХОНДА АФРИКА ТУИН!!!
В далечината вече виждах онези бариери,
дет сега за мен си бяха "райски двери"....

И...Дет се вика,почти на финала,
стана мамата си е е...ла.
Левия куфар се сгромоляса,
добре поне че,"багажа не разпиля са"!
В движение,ключалката му фръкна,
и той от стойката се измъкна.
Всички изчезнаха,гредам никой не спира,
и Харизон артиса,щот БМВ-то аварира...
Тутакси със ластици и някакво въже,
овързах куфарчето аз добре!
Добре че беше и Адаша,
да мога "пущината"да запаша!
Ми ,ако бе на магистралата,по време на движение!?!?
ТОГАЗ,щеше да стане "ГОЛЯМО НЕДУРАЗУМЕНИЕ"!

Събрахме се след моста на наша територия,
и почнах да се жалвам на цялата аудитория....
ВЪОБЩЕ не ми обърнаха внимание,
да не говорим,че нямаше ни капка състрадание!
Емил отсече:-На Лукойла,спираме за по бира!
Ма аз нямах фар,и туй не ми даваше мира...
Хм,...вечер....трафик...взех под внимание тез параметри,
абе имах едни никакви 150 километри...
"Тъмното"идваше,започвах да се плаша,
затуй към Търново,отпрашихме със Адаша...
Черната Магна,направо летеше,
а вятъра в каската ми,гадно свистеше.

Разделихме се на някакъв разклон,
и поехме всеки към своя дом.
Попаднах на огромно ято дребни ципокрили,
дето по каската ми мигом се бяха залепили.
Цъклото почерня,фокуса ми се размаза,
на аварийни и на габарит,играта ми се разказа!
Едвам дотътрих се във къщи,
а мойта продължава да се мръщи!
Намила нещо и продължава да тотони,
докат не извадих армагана и кутията с бонбони.
Тутакси смени цялата окраска,
и зафана да ме мляска...
-Аве,туй жената,не е като човека!
....казал го е някой още от пантивека...

Ми,това е...Благодаря на всички участници в трипчето,и дано да имаме повече такива моменти!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 27 Дек 2015, 13:18 
Offline
Капитан
Капитан

Регистриран на: 04 Сеп 2007, 15:19
Мнения: 309
Местоположение: Севлиево
Инфарктен втори ден от пътуването беше.
Когато водеше Емо Герчев между Петрошани и Хацег и натисна спирачката така, че да се събере колоната пред мен щяха да блъснат Гошо.
Някакво младо копеле с баничарка се залепи зад мен-последен 11-ти в колоната.В завой ме изпревари хазартно и се вклини между мен и Гошо.Явно тогава Герчев натисна спирачка в търсене на бензиностанция и всички рязко намалиха.Баничарката взе да танцува като луда по пътя-хлъзна й се задницата наляво-надясно два пъти, подпушиха всички гуми и се чу остър писък.От черния дим въобще не видях мотора на Гошо.Без малко копелето да натресе тигъра отзад!


Последна промяна ичиконти на 27 Дек 2015, 20:45, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 27 Дек 2015, 18:24 
Offline
Капитан
Капитан

Регистриран на: 10 Юли 2009, 17:53
Мнения: 322
Местоположение: Пазарджик
Много хубав купон сте си спретнали... Сериозна група... А поемата за пътешествието е направо уникална! Не съм чул и чел до сега някой да е описвал мото-пътешествие в поема. Филмчето с Магната също е добро. Аз харесвам такива филми без никакви музики на заден план, а само със звукът на мотора... Карах навремето над 4 години точно такава Магна 750 кубика. Води се V 45 защото е V-образен четирицилиндров двигател, а цифрата 45 означава 45 кубически инча по американската скала, или 750 кубически сантиметра по нашенско. 8)
Направи ми впечатление, че от 10 мотора в основната група 5 са БМВ-та, което показва, че мото народът в България е започнал да се ориентира правилно. :mrgreen: :mrgreen:

_________________
BMW R 1100 GS.
Правилните решения и действия идват от опита, който се получава от грешни решения, и действия.
Човек не спира да кара мотор, защото е остарял. Човек е остарял, когато спре да кара мотора си.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 27 Дек 2015, 18:45 
Offline
Сержант
Сержант

Регистриран на: 18 Фев 2009, 19:46
Мнения: 72
Красота! Наистина е привилегия да ви познава човек. Само да обърна внимание на четящите, че бате Любо въпреки бялата си брада и 60-те годинки има матаретка едва седми сезон. Обаче апетитът идва с яденето. Чети за Румъния, мисли за Португалия...;)


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 27 Дек 2015, 21:23 
Offline
Капитан
Капитан
Аватар

Регистриран на: 20 Ное 2008, 12:16
Мнения: 396
Местоположение: Елена
.......Вибратор,значи.......
Хм!Ще я видим тая работа!

_________________
Това дето го виждате,не е това което става...


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 27 Дек 2015, 21:58 
Offline
Капитан
Капитан

Регистриран на: 04 Сеп 2007, 15:19
Мнения: 309
Местоположение: Севлиево
https://www.youtube.com/watch?v=Z3ll68-HOb8

Сибиу - Херманщад


Последна промяна ичиконти на 31 Дек 2015, 11:41, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 31 Дек 2015, 11:38 
Offline
Капитан
Капитан

Регистриран на: 04 Сеп 2007, 15:19
Мнения: 309
Местоположение: Севлиево
Изображение
Специален поздрав за Любо-Consul с когото имахме изключително приятни моменти в Херманщад-Сибиу.Бат' ви Любо с подхода си, ни намери частно хотелче в центъра на стария град, за готини пари.
А вечерта беше невероятна-пихме бира на площата в Сибиу, а пред нас си танцуваха фолклорни ансамбли.Понеже е почитател на операта, посетихме и оперната сцена в двора на католическата църква.
https://www.youtube.com/watch?v=JcWaZ7aMFSU
Коментара на Любо беше-малко трудно пее певицата....Все пак той му разбира.Видях на компа му какво прави дъщеря му!Доста добре!!!
Пообиколихме и стария град-църкви и т.н. забележителности.
Последната реплика от клипчето беше в отговор на обаждането на Радо.
Вечерта се срещнахме и с Радо и Стефка, които бяха отседнали в съседен хотел.Бяха ходили и до ортодоксалната църква.За съжаление не можахме да пием кафе на следващата сутрин, защото те тръгнаха преди 8,30 заедно с Деян.Искаха преди събирането на основната група, да щурмуват Трансфагараша и по светло да се приберат в Софето.
А тези са си направи индианци в Румъняскъ!Не ги запомних от где са?
https://www.youtube.com/watch?v=g5fJQoFmyhc
Ansamblul căluşeresc „Colelia”din comuna Vâlcele, județul Olt
Dans calusari


Последна промяна ичиконти на 01 Яну 2016, 18:06, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 01 Яну 2016, 16:25 
Offline
Капитан
Капитан

Регистриран на: 04 Сеп 2007, 15:19
Мнения: 309
Местоположение: Севлиево
Цигански напеви.
https://www.youtube.com/watch?v=3K-bX4bU05o&feature=em-upload_owner
Hermannstadt-Sibiu.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 01 Яну 2016, 19:33 
Offline
Сержант
Сержант

Регистриран на: 18 Фев 2009, 19:46
Мнения: 72
Ееее, Ичиконти! Благодаря за добрите думи. И за снимката и за видеото. Добре си прекарахме в този град. Със сигурност пак ще отидем! Или поне аз, но след Португалия! С тези мото-лъвове - Асен, Гошо и другите се чувствам толкова сигурен...


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 04 Яну 2016, 20:32 
Offline
Капитан
Капитан

Регистриран на: 04 Сеп 2007, 15:19
Мнения: 309
Местоположение: Севлиево
Любо за голямо съжаление не съм мото-лъв, а мото-котка, но пък съм лъв в други работи.... :lol:
Приказвахме си с теб там на концерта за "тия дето изглеждали като индиянци" с едни звънчета по шапките и цървулите, и шарени ленти от шапките до кръста!Казват се "Калусари".
Прав си-ШАМАНИ?
https://www.youtube.com/watch?v=g5fJQoFmyhc
Оказаха се от поречието на р.Олт- долни власи /така се наричат, за разлика от тия в Карпатите, които са горни власи/ с национален танц за прокуждане на злото.Признат от ЮНЕСКО за местен фолклорен артефакт.
Власите го считат за техен, но от езическата ера.Поразрових се и разбрах, че въпреки да го считат за исконно влашки, произлизащ от даките/траки, си е окултен танц на българите от преди 680-та.
В България съществува /не със същата мелодия и не със същите движения/ в Пиринска Македония и в Р.Македония/ под името "Русалии".Който не вярва да види гооглето връх Русалии, Русалийски поляни, Русалийски гробища и Русалийски проход в Балкана между Севлиево и Априлци /както и на мн.др. места/.
В Румъния е мания да се танцува и повод за нац.гордост.При нас -Северна България е почти забравен с изкл. на Златица и др. села покрай Дунав.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 08 Фев 2016, 22:55 
Offline
Капитан
Капитан
Аватар

Регистриран на: 20 Ное 2008, 12:16
Мнения: 396
Местоположение: Елена
[img][img]http://s19.postimg.org/cihs57um7/DSC04563.jpg[/img][/img]
[img][img=http://s19.postimg.org/surtuy8xr/DSC04554.jpg][/img]

_________________
Това дето го виждате,не е това което става...


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 13 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com