http://bikerz.bg/

С мотоциклет в страната на белите хора.
http://bikerz.bg/viewtopic.php?f=15&t=57761
Страница 1 от 1

Автор:  IwanTT [ 13 Яну 2016, 11:31 ]
Заглавие:  С мотоциклет в страната на белите хора.

ПЪТЕПИСЪТ Е СТАР, местя си нещата от един друг сайт.


Пътешествие на мотор...... това е нещо, което означава много за някои и съвсем нищо за други..... Аз и хората от моето обкръжение, определено сме от първата половина, която всъщност е малцинство в мотосредите и си остава силно неразбрана.
След тези думи разказът ми за поредното ни мото-пътешествие, изглежда съвсем логичен.


Ето и екипажа ни:
За моя радост тази година екипажът ни се увеличи с още един човек – ПЕТЪР, член на МСС „Атрокс“, надраснал “рокерията” , отваряйки себе си за широкия свят и неговите предизвикателства.

Изображение


ГЕРГАНА:

Изображение

ДИМИТЪР:

Изображение

....и моя милост:

Изображение


Тръването ни по мое настояване беше в тъмни зори, за което търпях пасивна критика през почти целия ден, но опитът, който съм придобил ми подсказваше, че това е правилното решение. Чакаха ни не километър или два, а цели 900 и пресичане на две граници. Целта ни беше да стигнем Будапеща. Границата със Сърбия стигнахме на зазоряване и я преминахме бързо и безпроблемно. Запътувахме по станалия ми досаден път към Ниш, като зорко се оглеждах за свирепи и корумпирани, сръбски ченгета, чиято попара сме сърбали вече, а след час и половина вече се наслаждавахме на първите скоростни километри по друсливата магистрала. „Наслаждаваме”, едва ли това е точната дума. Толкова да не обичам магистралата, която стотици километри не предлага никакво разнообразие, но тя си е една необходимост . И така километрите се топяха, а времето сякаш беше спряло и с нетърпение чаках да спрем за поредното зареждане на бензин. Отегчени до немай къде стигнахме Белград.

Тук искам да кажа, че моторите дадоха рекордно висок разход. Повод за тази равносметка беше , фактът че моторът на Гергана, чийто резервоар няма и 12л, за пореден път си изпи скъпоценната течност преждевременно. Това би ме притеснило, ако пътувахме за пръв път, но бях сигурен, че повишеният разход се дължи на нетърпението ни да прегазим по-бързо магистралата и не на последно място лошия сръбски бензин.Наложи се да преливаме бензин,

Изображение

Изображение

Bях забравил маркуча, който мислех да взема, за това Димитър източи от неговия мотор ( той е карбураторен и тази манипулация не е проблем). В този миг видях в страни, услужливо захвърлено едно парче маркуч и аз разбира се го взех. Повече не дотрябва, но сега си имам поредния трофей в гаража.
Сипахме бензин в някаква квартална „бензинска станица”, както там наричат бензиностанцийте и продължихме докато излезнахме от града. Бяхме минали повече от 500 км без почивка и решихме да отморим в тревата на една бензиностанция.

Почивката мина като миг и ето ни отново по магистралата към Зегет. Бях изпълнен с тревожни очаквания, свързани с трафика на самото ГКПП. Тази граница винаги сме я пресичали трудно . След безброй поглеждания към GPS и едно изпикаване

Изображение

стигнахме границата на Унгария. За съжаление тревогите ми се оправдаха. Колоната от коли сякаш беше замръзнала.
В нашата група всеки има своя роля. Ролята на човека, който дава кураж при пререждането на колите в подобни ситуации е поета от Димитър. С окуражаващи викове към Петър , които ми вливаха необходимата доза дебелоочие, успяхме да минем за около 30 мин, макар и целите плувнали в пот под палещите лъчи на августовското слънце. Тънкостта е да се мушнеш пред кола с швейцарски номер.
Купихме винетка и продължихме да караме по последните 180 км магистрала до първата ни цел. В късния следобяд, вече бяхме пристигнали в къмпинга, който ни приюти и преди 2 г. Аз тогава го нарекох къмпинг „Копърка”. Това, което видах и сега, напълно оправдаваше името му. Винаги е препълнен, защото този къмпинг се намира почти в центъра на града.

Изображение


Бързо се оправихме с палатките и задължителната поредица от битовизми и още преди да се здрачи тръгнахме на разходка . Стигнахме реката ( река Дунав) и тръгнахме по нея. Точно тогава започнаха да палят светлините, които осветяваха мостовете и знаковите сгради. Също като пеперуди, подмамени от светлината вървяхме и вървяхме до близкия мост, после до следващия .......и ....... до следващия.


Изображение

Изображение


Изображение
В един момент си дадохме сметка, че навървяхме доста километри, а трябваше да се връщаме. По моя преценка минахме не по малко от 10 км. Ако някой ми беше казал, че ще си легна в 00.30ч, ще стана в 3.30ч, ще пропътувам с тежконатоварения си мотор 900км и като капак ще изходя още 10 - 12км, щях да му се изсмея и кажа да отиде да се прегледа, но явно адреналинът и еуфорията даваха своето. Този ден от живота си ще запомня със сигурност ..... беше хубав ден!

Спал съм безпаметно!!

Дали от ЕГН-то или от навика, придобит в сивото ми ежедневие, събудих се рано. Всъщност всички станахме рано и блаженно се насладихме на хубавото лятно утро. Взехме решение да „бойкотираме” градския транспорт, където преди 2 г имахме проблеми и по вече познатия маршрут, без особено да бързаме се озовахме в центъра на града.
Една от най-интересните сгради в Будапеща е Парламентът.

Снимка до статуя на Рейгън, а в дъното се вижда Парламента:


Изображение

Няколко снимки от Будапеща:


Изображение


Изображение

Може би много хора знаят, че той е направен по подобие на Английския парламент, но с една зала повече. За построяването му са инвестирани средства, достатъчни да се построи на „гола поляна” 40 хиляден град...... грандиозна сграда. За наше съжаление, не успяхме да я видим в целия й блясък, защото в широк периметър около сградата вървеше мащабен ремонт – полагаха се релси, плочки алеи и т.н. Все пак обиколихме..... Друго знаково място в Будапеща е Площадът на героите. Запътихме се натам след няколко почивки и закачки с мургавите дилъри на „оригинална” комуникационна техника на супер изгодни цени стигнахме площада. Там статуите наистина са впечатляващи със своето реалистично излъчвне.


Изображение

Изображение

Изображение


Допълнителен колорит придават безбройните туристи и търговци на лакомства. Разбира се не пропуснахме лакомствата:

Изображение

Не знам колко време прекарахме там, но поне аз усетих умора, а и жегата започна да ни мачка. По картата, с която разполагахме избрахме маршрут към къмпинга и полека, лека тръгнахме. Минахме по не толкова централни улици, където гледките бяха далеч, далеч от пищните барокови сгради в центъра, лъхаше на социализъм: разкрътени трамвайни релси, ръждясали съоръжения, буренясали и прашни междублокови пространства....... Напазарувахме храна и се прибрахме в къмпинга-майка.

Вечерта направихме няколко обиколки с моторите по улиците на града. Направи ми впечатление, че ляв завой почти навсякъде е забранен, просто така е регулирано движението. Може би на това се дължи липсата на големи задръствания

Така спокойно отмина още един ден от нашето пътуване.

На следващата сутрин потеглигме към Чехия, през Австрия и крайна цел Южна Бохемия с нейните средновековни замъци и по-специално към градчето Чешки Крумлов

Може би за съжаление на Петър не спряхме във Виена, но тя е отделен космос и човек трябва да й отдаде заслужено внимание, ако иска да я разгледа.
Нещото, което ме впечатли този ден беше когато слезнахме от магистралата и запътувахме по лъкатушешите междуселски пътища с перфектрн асфалт. Моторите ни вече бяха сменили звука си, наслаждавайки се на превъзходното качество на бензина в Австрия, а аз ( и както по-късно разбрах, всички ние) се чудехме и маехме как няма една педя земя необработена и нито една дупка по пътя, чудехме се на новата селскостопанска техника, чудехме се как така телефонният указател си седи в телефонната кабина.....

Изображение


Вече знам, ако тази телефонна кабина беше в българско ….щеше да бъде превърната в тоалетна, а указателят в неизчерпаем източник на тоалетна хартия.....
Навлизахме във все по крайгранични райони, а китните селски къщици не секваха. Затвърдих си виждането, че Австрия е едно малко бижу. Може само да завиждаме на хората родени и възпитани там.




Неусетно пресякохме границата и за наша радост не се наложи да купуваме винетка за Чехия.

Изображение

След няколко десетки километра пристигнахме в къмпинга до Чешки Крумлов, където щяхме да останем 2 нощи.
Този къмпинг е разположен под фото-волтаично поле, което за нас си беше допълнителна екстра. Това означава гарантирана сянка и сушина.
Аз лично не се чувствах съвсем добре - този ден карах леко облечен и ме надуха. Малко по-късно ме втресе, но екипажът добре се погрижиха за мен . На сутринта бях като нов.

През този нов ден искахме да разгледаме готическия, средновековен замък Хубока , също стария град на Чешки Крумлов, разположен по река Вълтава със своята уникална архитектура в ренесансов и бароков стил и разбира се черешката на тортата – замъка Крумлов храд , наричан още Шварценберг.
Първо посетихме замъка Хубока, но преди това трябваше да пропътуваме около 40 км
Моето очакване за един замък е, да е с кули, остри покриви и принцеси, чакащи своя принц да дойде на Honda Hornet 900 и да ги освободи . Е.... този определено не е такъв! Това не му пречи да е прекрасно архитектурно творение.


Изображение

Изображение

Изображение

Впечатляващи бяха и инкрустациите по вратите и фасадите.

Изображение

Не влезнахме в самия замък, а се задоволихме да се разходим около него и в парка му. Беше приятно, макар аз леко да се притеснявах за моторите, които нагло бяхме оставили под носа на един знак „Забранено спирането” в пешеходната зона. След тази разходка се разходихме и в селцето, където ядахме превъзходни пици.
Към обяд се върнахме в Чешки Крумлов и закрачихме по изпълнените с туристи улици. Потокът от хора водеше към замъка.

Изображение

Има история , в която се разказва, че рововете около замъка са се охранявали от мечки. За това имаше дебела и щастлива мечка в рова под моста към главната порта на замъка.

Изображение

Вътре самия замък не ме впечатли, но за сметка на това изпихме по бира сред море от щракащи с фотоапаратите си японски туристи.

Изображение

Късния следобяд и вечерта прекарахме в спокойния къмпинг - почивка и пиене на тъмна бира.

На следващото утро пак досадното събиране на багаж ..... и потеглихме към Прага. Пътят до там е почти изцяло магистрала и следователно няма нищо за разказване.
Влезнахме в столицата около обяд. Може и субективно усещане да е , но карахме много време по улиците на Прага преди да стигнем набелязания къмпинг.

Изображение


Оказа се, че на тази улица всяка втора или трета къща с двор е превърната в къмпинг. Малко странно е това, не бях видал такова нещо друг път – огромни кемпери умело маневрираха на една боя разстояние, за да бъдат вкарани или изкарани от двора (къмпинга). И ако нарекох къмпинга в Будапеща „Копърка” заради безразборно и гъсто нахвърляните палатки, този го нарекох „Скумрия в собствен сос” – имаше ред, но не и поне една педя свободно място.

Изображение

Както и да е, настанихме се, починахме и се запътихме към близкия голям магазин за провизии. GPS-ът показваше някакво малко разстояние, но се оказа че доста повървяхме по един баир, за което пак търпях критика, сякаш аз бях направил магазина на онзи баир. Нали ви казах, че всеки в екипажа има своя роля за всеобщото благо – е... моята е да търпя критики.
Вечерта усетихме, че сме над 1000 км в северна посока от топлата ни Родина - стана доста студено.
Следващата сутрин изпълнени с ентусязъм и мотивация се качихме по машините и се телепортирахме в непосредствена близост до Стария град. Намерихме чудесно местенце за паркинг.

Изображение

И така разходката ни започна със цъкане на език пред музикалния театър.

Изображение

После се залутахме из уличките.....


Трудно бих разказал какво съм видял. В началото на нашата обиколка, не откъсвах очи от красивите сгради на Староместкия площад.

Изображение

Изображение



Ето ни и нас с Гергана:


Изображение


Много ме впечатли часовника на кметството със своите фигури. Разбира се изчакахме кръгъл час, за да го видим в действие. Този часовник има дълга, дълга история чак от 1410г, та до днес.

Изображение

Впечатляваща е църквата Дева мария пред Тин, наистина е много красива.

Постепено се понаситих на архитектурни шегьоври и започнах да отделям повече внимание на хората, магазинчетата за лакомства, кръчмите..... и изобщо на белезите на живота там,.


Изображение

Изображение

Пред бирарията "Швейк"

Изображение

Една хубава кака:

Изображение

Главна атракция в Прага е Карловият мост . Това е мост над река Вълтава – историческа забележителност . Построен е в Средновековието и е украсен с 30 склуптури, дело на най-добрите майстори от онази епоха. Този мост е пълен с туристи, търговци на сувенири и улични музиканти.

Изображение

Изображение


Не липсваха и просяци, чиято технология на просия, беше непозната за мен.
Ето го другото лице на Прага:

Изображение

Неусетно половината ден си беше заминал. Бяхме заслужили по бира, за това седнахме да се поглезим.
Следващата ни цел беше Дворецът „Храдчани”, който се намираше в края на улицата, на която пиехме бира.
След около час почивка, се изкачихме до него. На главния вход има почетна стража, подобно като пред Президенството в София. Униформите на гвардейците са дело на дизайнера, спечелил „Оскар” за костюмите за филма „Амадеус”. Да ме прощават чехите, но нашите гвардейци са в пъти по парадни . Онези гвардейци са като милиционери с тази униформа.....

Изображение

Влезнахме в първия, а после във втория двор на двореца. Там се разкри красивата катедрала св. Вит. Чудно защо толкова красива сграда са я задушили с огомната постройка на двореца. Осен това до само катедралата, като пришка е изцвъкана една друга сграда – „Домът на стария ректор”. Катедралите по дефиниция са величествени и е нужно пространсво около тях, за да може да се обгърне с поглед цялата пищност на архитектурата й.

Нямаше място дори снимка да се направи:

Изображение

Влезнахме в тази катедрала, но за мен това бяха 11 евро , хвърлени на вятъра – нищо не разбрах от това което гледах, а друг е въпросът, че според мен не бива да се взимат пари за посещение в религиозен храм, какъвто е една катедрала.
Продължихме обиколката на комплекса, но на мене ми се беше взел тока и чаках с нетърпение да си тръгнем към моторите. Излизайки от този комплекс през задните порти, се оказа че бяхме на не повече от 200-300 м от моторите си. Прибрахме се , за да си починем. Вечерта пак обиколихме Стария град – вечерта, когато красивите сгради са осветени е по-красиво. Похапнахме и козуначени коминчета.

Изображение

Следващият ден по настояване на Гергана и Димитър, бяхме планували да видим замъка Карлщайн, който се намира на около 30 км от Прага. Когато пристигнахме и видяхме замъка от подножието му, ми хареса, макар и този замък да не отговаряше на представите ми за такъв. Малко по-късно, когато вече бяхме на обиколка из стаите му, бях разочарован. Очаквах пищен интериор, но .....! Може би за разочарованието допринесе това, че не разбирах и дума от беседата на екскурзовода – чешкият език не е силната ми страна. Красив от вън и разочароващ отвътре – ето как ще остане в съзнанието ми този замък.

Изображение

Нещото което пооправи разочарованието ми , беше огромната порция свински джолан, от която ядахме всички, но основно аз..... Голяма вкусотия е това....!
Сити и доволни се върнахме в Прага. Добре че Димитър настоя да влезнем в музея на техниката. Там имаше от всичко – мотори , велосипеди, автомобили, локомотиви... Имаше и зали за химията, електрониката и т.н., но ние основно разгледахме тази с моторите. Трябваше да отидем там сутринта, когато не бяхме още изморени, но кой да знае.... Ето снимки:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Така приключи одисеята ни в Прага.

Следва....

Автор:  IwanTT [ 13 Яну 2016, 15:48 ]
Заглавие:  Re: С мотоциклет в страната на белите хора.

На осмото утро от нашето пътуване станахме не толкова измръзнали и машинално събрахме багажа за пореден път.

Изображение

От къмпинга се „отлепихме“ рано. Пак дълго пътувахме през града докато стъпим на магистралата за Мюнхен. Прага си е голям град....! И пак магистрала.... ама няма как – все времето не стига. По някое време вече бяхме на територията на Германия, но преминаването го разбрах само и единствено по GPS-a – граница няма.

Кратка почивчица:

Изображение

...и още една:

Изображение

Винаги съм се дразнил от легендите, че в Германия, тъй като няма всеобщо ограничение на скоростта за магистралите, се карало с по 200 км/ч и повече. В Германия движението е едно от най- дисциплинираните. Там по магистралите трафикът е толкова голям, че дори и да вдигнеш такава скорост то тя ще е за момент, а да не споменавам, че в много участъци е ограничена на 120км/ч. Когато наближихме Мюнхен на не по-малко от 20-30 км лентита станаха 4, а трафикът като на Цариградско в 8.30 ч сутринта в делничен ден. Това беше първият белег, че влизаме в изключително богат град. И за да се опровергая сам, за това, че преди малко казах за дисциплината по пътищата в Германия, ще акцентирам на една пътна ситуация, при която аз спрях на един „У“ – образен разклон в щрихованата зона, тъй, като не можах да разбера „тънката мисъл“ на GPS-a. Когато разбрах на къде да хвана, се включих в движението , но на последните в колоната ни , им беше по-трудно и те леко притесниха едно спортно Порше - от тези „настъпените“, с големите джанти отзад. Тогава това арийско дупе изрецитира целия си репертуар от псувни, но поднесени чрез морзора азбука с клаксона на спорното си возило. Е..... нямаше да сме българи , ако не отвърнахме по подобаващ начин на близкия сфетофар, докато чакахме на червено.
Бяхме наближили „BMW Museum” и шоурума на BMW.
Само след няколко пресечки акустирахме на импровизирания паркинг пред станцията на метрото, в непосредствена близост до музея. Свалихме доспехите и влезнахме в лъскавия шоурум. В началото очите ти стават на 4, докато свикнеш с излъчването на лъскавите возила, изложени там.

BMW i8, например:

Изображение

Тъкмо разправяхме на Петър как преди 2 г, когато бяхме там за пръв път е имало демонстративно каране на мотоциклет и....... стюардите започнаха да пускат предпазните въжета. След малко чухме грохота на един F800GS. Започнах да гледам демонстрацията с малко пренебрежение, защото това което бях видял там преди 2 г никак не ме впечатли – каране по стълби е нещо, което без да съм светило в мотоциклетизма, съм правил с моето Тенере още преди 15 г. Да, но този път останах без думи. Още с тръгването, ми направи впечатление „висшия пилотаж” при баланса на газта, без никакво участие на съеденителя с мъркащи обороти на двигателя, моторът заплува нагоре – надолу по стълбите. До този момент все още не бях впечатлен, но когато , слизайки надолу, този карач замръзна с мотора на едно място и така седя и аз не знам колко време, а после тутакси от спряно положение го вдигна на предна гума и така засваля стъпалата, „чекмеджето” ми падна. Ако имах възможност, бих стиснал ръката на този човек, Браво!!!!

Изображение

Изображение



Разбира се няма как селянчета като нас да минат повече от 2 000 км и да не се качат на изложените мостри от цялата гама мотори на BMW.


Изображение


Изображение

Изображение

Изображение

Огромно впечатление ми направи новият R1200GS – Водно охладен двигател, като е запазено масленото охлаждане, а инжекторите са разположени отгоре на цилиндрите.

Изображение

Там се пошегувах, че сега след като са му сложили водно, остава да го дадат на японците да го сглобяват и BMW-то ще стане мотор Smile (това е закачка, разбира се - не искам да обидя никой от почитателите на тази марка. Напротив, считам че BMW са лидери в авто и мото технологиите)

Неусетно времето напредваше, за това аз , Петър и Гергана се отправихме кум музея, направихме снимка и направо вътре.

Изображение


За втори път бях там, но разглеждах с не по-малък интерес. Всичко това, което виждаха очите ми, трябва да бъде видяно. Още веднъж казвам, че BMW е лидер както при мотоциклетите, така и при автомобилите и музеят показваше защо това е така.


Изображение


Изображение

Все пак се вижда рязко развитие при мотоциклетите след 2000г.
Ето снимки, направени в музея:


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

BMW-то, спечелило Париж-Дакар през 2000г:

Изображение



На излизане от музея има оставени на показ мотоциклети BMW , с които са направени знакови пътешествия, изложени с оборудването, с което са пътешествали.


Изображение

Там е и мотоциклетът на Дорис Вайдеман, която през зимата на 2009г е прекосила Аляска с този мотоциклет.

Изображение


Гледах ги с нескрито възхищение и не можех да си тръгна. Все пак след като отдадох своя поклон пред волята и смелоста на тези хора , излезнах навън, където ни чакаше Димитър.
Трябваше да се настаним, но това вече е рутинна задача за нас. Къмпингът беше разполоцен в другия край на града и заради ремонтите на градската инфраструктура, трудно се добрахме до него. Иначе е голам.... огромен, бих казал и топлата вода беше с жетони, което веднага го изхвърли от класацията ми за добри къмпинги.. След баня, кратка почивка и хранителни покупки се озовахме в самия център на Мюнхен с намерение да се разходим из Marienplatz и да пием бира в легендарната бирания Hofbrauhaus .
Вече сме били там и бързо се ориентирахме. Димитър много се изкефи, когато видя отново една улична актриса - бяхме я видели миналия път, когато бяхме там.

Изображение

Нещото което се набиваше на очи беше огромното множество от облечени по всички мурафери на мюсолманството жени. Ходеха на тумби, а около тях гордо вървяха мургави с набола брада германци и щедро плащаха за всичко, което привлечеше вниманието на жените. Винаги съм се опитвал да бъда толерентен към хората с различна култура, религиозна и всякаква друга ориентация, но да си призная такава показност ме възмути. В Истамбул няма толкова забулени жени! Та даже някои на вместо було имаха нещо като наморник, сега съжалявам, че тогава изпитах неудобство да снимкам. В последствие разбрах, че са имали мюсолмански празник. Без притеснение казвам сега, че побързахме да се изнесем от тази зона на площада. Имахме чувството че сме в Афганистан, а не в Германия.
Продължихме нататък и с кеф се спирахме пред уличнте музиканти, свирещи музина от различни култури.

Изображение

Много шарен свят видяхме.
Аз негласно бързах към бирарията – исках да покажа на останалите какво ме беше впечатлило при предишното ми ходене в Мюнхен. Нямаше проблем да я намерим , но като влезнахме – УЖАС!!! Буквално нямаше място да се изправиш. За това допринасяше не само бирата и името на бирарията, но определено и духовият оркестър , който свиреше баварски музики, а музикантите бяха облечени с техни народни носии.
За пръв път видях професионален пияч на бира, чиято мисия е да привлича клиенти.


Изображение

В самата кръчма миришеше на потни германци, която миризма се бе примесила с острата миризма на кисели, национални подправки . Бях на границата да повърна и след това да припадна в повърнатото За това побързахме да се изнесем от там.
Бяхме решени, обаче да опитаме бира със св. джолан, за това не след дълго седнахме в една подобна кръчма. След доста жестикулиране разбрахме, че за да пием бира там, всеки от нас трябва да си поръча минимум по един джолан ( около 1 кг. месо) и то на доста неприемлива цена. Изразено в пари всички ние трябваше да оставим като начало 160 евро – смях!!!! Сервитьорът силно се възмути, но ....... като не познава парите, как да го запознаеш със своите?! Мюнхен е град с много висок стандарт, както казах в началото.
Вечерта завършихме с бира и картофи, но в къмпинга



В ден девети, планирахме да посетим замъка Neuschwanstein „Замъкът на лебедовата скала”. Това е най – известният замък на баварския крал Лудвиф II. Този замък е изключително красив и не случайно е послужил за емблема на Уолт Дисни. Освен това в него са снимани не една продукция на Дисни. Трябваше да го видим – бяхме само на някакви си 120 км от него.
Когато „акустирахме” в подножието на замъка, се изненадахме от огромното количество автомобили, а когато приближихме и видяхме опашката от чакащи за билети хора, ни стана ясно , че нямаме шанс да влезнем , бяхме дошли неподготвени откъм информация. Определено ще отидем пак! Все пак трябваше да видим максимално, за това закрачихме нагоре по баира и след около 2 км прекрачихме прага му. Казах си: ” Ето това е замъкът!” – напълно отговаряше на моите представи.

Изображение

Изображение

Изображение

Даже започнах да се оглеждам за принцеса, която да спася. За съжаление не видях такава, но ако бях видял, определено щях да я спася, макар, че не съм много сигурен дали бих успял да я опазя от самия мен.....!

Изображение

Ето снимки на интериора в замъка, свалена от Укипедията, за да разберете какво изпуснахме:

Изображение


За съжаление нямаше какво да се прави и се примирихме, че трябва да си тръгнем .
Следващата ни цел за деня беше Инсбруг, по точно възнамерявахме да спим там някъде и да влезнем в магазин на LOUIS.de. Постепенно започнахме да навлизаме в Алпите, пейзажите започнаха да стават типични за онези геогравски ширини – китни къщици, стръмни поляни, остри върхове и зелено... много зелено – идва ти да се наведеш и да се напасеш – толкова зелено!

Изображение

Изображение

Пътят не беше нещо особено, макар да имаше от време на време завои, в които поизчистихме праха в двата края на гумите. Попаднахме в задръстване, което методично изпреварвахме в продължение на повече от 30-40 мин. Оказа се че всички теси стотици коли, кемпери, камиони се влачеха заради една „кака” , която караше по планинския път с джипа си с 30 км/ч, изпънала напрегнато шията си, „облизвайки” осовата линия, неразрешавайки на никой да я изпревари. Да си призная, теглих и една....! Никой обаче не свиркаше и не се навираше да изпреварва, освен моторите.
Стигнахме магазина в късния следобяд . Беше затворен, защото беше неделя, за това решихме да се отправим към някакъв къмпинг. За наш късмет, видях в базата данни на GPS-а , че такъв има на 3-4 км. Хубав къмпинг и точно на време се настанихме – бях започнал да се изморявам.
Вечерта е прекарахме на бира и картофки. През ноща заваля, но не беше страшно.
Поредната сутрин, поредното събиране и товарене на багажа и от къмпинга, право в магазина на LOUIS. Ех , защо няма подобни магазини тук в България?! Да.... има стоки и с посредствено качество, но има и хубави неща. Ако имаше такъв магазин тук, вярвам, че ценово, нещата , касаещи нас мотористите, щяха да стоят по друг начин. Изобилието и изумителните промоции, няма начин да не сринат спекулата, ширеща се в магазините за мото екипировка , аксесоари и части. Аз лично купих няколко дребни сувенирчета за приятели и повече разглеждах. Доста време убихме в този магазин, но трябваше да тръгваме. Чакаше ни Гросглокнер , а аз с нетърпение чаках да стъпим на онзи платен път , който е сполучлива смесица от алпииска красота, екстемно каране, интересни хора...... За мен този път е изпитание на усещането ти за баланс между два инстинкта, които са в постоянно противоборство и които ги има всеки с бензин в кръвта: Инстинктът за самосъхранение и инстинктът да бъдеш пръв ( „пръв” , условно казано)
До въпросния път имахме близо 200 км, които трябваше да пропътуваме под заплахата от дъжд. Малко по малко избягахме от дъжда . Не карахме бързо, защото аз си зяпах постоянно в страни. Спомням си че видях не малко представителства на различни марки автомобили, а бяхме в дълбоката провинция, та макар и на Австрия. Явно нови коли се купуват яко там.
Толкова пъти съм писал за впечатленията ми от алпийските пътища , че вече се повтарям, но толкова ми харесва там.....! За това и все се връщам и ще продължа да ходя в Алпите.
Стигнахме най – после пропусквателния пункт и платихме прескъпата такса . Таксата беше увеличена - 23 евро, все едно ще се возиш на такси!

Изображение


Малко преди нас преминаха и една странна двойка мотористи : младеж със спортно Dukati и една „вуйна” с Honda Dominator 650. Ние с Петър бяхме решили да покараме, а не да се возим. Е...поне до колкото ни позволяваха обстоятелствата: Наторавени мотори, непознат път, интензивно движение, голяма надморска височина и огромна денивелация, ... и т.н.
Започнахме постепено да засилваме темпото, макар, че завоите ставаха все по-остри, в които беше ад да се влиза с куфарите. Тъкмо ми се включи онзи „балансьор”, за който споменах ... и видях „вуйната” с Доминатора пред мен на 2 завоя . Край... настървих се!” ......и започнах все по настървено да пришпорвам „Хорнелия”. Малко по малко започнахме да я настигаме .... колко е приятно това усещане , ако знаете!!? Определено тя видя че я гоним и започна да натиска , а на завоите да поглежда назад. Все пак макар и да си личеше , че познава пътя по-голямата мощност на Хорнетите си казваше своето. В следващия момент „вуйната” направи финт и изпревари три коли наведнъж...... и докато успеем да ги изпреварим и ние, тя изпредна. Умрях от яд!!! Въпреки това сега си мисля, че може би така беше по- добре, защото опастността да стане сакатлък си беше съвсем реална, а освен всичко друго бяхме на повече от 1500 км от дома. Трябва да призная на тази жена, че караше много , наистина много добре.
Малко по-нагоре при една хубава панорама спряхме да изчакаме Димитър и Гергана. Там беше и „Доминаторът”, който гонехме. За времето, което прекарахме там, минаха много и все интересни хора и мотори. Бяхме на около 2200 – 2300м, Нито един мотор не работеше както трябва. Там нагледно видях колко влияе надморската височина върху работата на двигателя. Моят мотор също беше свалил оборотите, и усещах загуба на мощност. Най – интересни бяха ХАРЛИ-тата. Те и без това си работят като счупен ЗИЛ, а там направо не можеха да си хванат работен такт....!
До върха карахме в група, бавно и тъжествено, като че ли бяхме от някакъв мотоклуб.
За разлика от преди 2 години, нямаше толкова много коли. Може да се каже, че в сравнение с тогава беше „паднала бомба”.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение










Може би защото беше понеделник или защото времето беше на дъжд, не знам. Мармоти нямаше, но за сметка на това имаше гарги. Разходиме се на спокойствие, огледахме другите мотори , паркирани там, купихме по някое сувенирче и ..... тръгнахме надолу- на Юг.


Изображение

След около 20 км сякаш никога не сме били там горе в облаците. Наистина поглеждайки назад всичко беше обгърнато в облаци. Ако бяхме останали дъжда нямаше да ни се размине. Решихме да нощуваме преди да се качим отново на магистралата. Малко преди град Vilach, в един къмпинг спряхме да нощуваме.
Опънахме палатките и гледахме със задоволство как се чернееше на там, откъдето идвахме. Тъкмо започнахме да свикваме с новата обстановка във къмпинга и започна да духа, така както духа преди дъжд. Малко след това заваля. Ей, така тихичко без да си дава зор. Решихме , макар че е рано да си легнем, хем да премине дъжда, хем да сме бодри за следващия ден. Заспал съм неусетно под прятното барабанене на дъжда върху палатката. По някое време се събудих, а барабаненето си продължаваше все така монотонно и преспиващо. На сутринта..... какво да ви кажа още вали. Показах се от палатката и какво да видя: Картина нямаща нищо общо с предния ден. Ниски облаци, мрачно и всичко подгизнало във вода. Стана ми ясно, че ще се кара на мокро. Събрахме багажа мокър. Ако някой е събирал така багаж, знае за какво иде реч....! Малко по-късно потеглихме с едничката цел да избягаме на дъжда.


Изображение

Изображение

Колкото вода падаше от небето , два пъти повече вода и то кална се вдигаше от гумите на камионите и автомобилите. Изпитах яд, когато усетих че десният ми крак започваше да подгизва, а дадох една торба пари за обувки с мембрана. Като изключим този теч, мога да каже че екипировката ми издържа, не броя мокрият ми задник, защото предварително си знаех, че на панталона имам една малка дупчица.
Своеобразни оазиси бяха тунелите. Искаше ми се да не свършват – вътре топличко и сухичко, а да не говорим за надеждата, че излизайки ще те заслепи ярко слънце, но уви, дъждът неумолно се стелеше. На влизане в Словения, спряхме да заредим и да купим винетка. Там от един българин, който работеше на бензиностанцията, разбрахме че в Австрия са дали код „оранжев” . Бяхме поизмръзнали. Гергана раздаде асперин и парацетамол, но аз поне не изпитвах нужда, не се чувствах премръзнал.Тайната ми бе, че си бях сложил резервната ми блуза като шал. Ето как се бях барнал:

Изображение

Направих справка за времето през телефона : В Загреб, който беше предварителна цел за този ден, го даваха да вали, но в Белград прогнозата обещаваше 33 грдуса и слънце. Това беше решаващото за определяне на новата ни цел за деня – Белград. Макар, че за да стигнем до там трябваше да изминем повече от 700км в неясни пътни условия, поехме този курс.
Продължихме по пътя си във все същата обстановка. Далеч след Любляна дъждът спря, но асфалта беше все така мокър. На една от бензиностанциите , малко по-нататък Петър направи стрийптииз на две дебели германки, за да облече сухи дрехи.

Изображение

Те на свой ред му показаха прашки, да не е валат. В Хърватия, влезнахме сухи, но карахме някакви си 250 км в дъжд!
Пресичането на Хърватия по магистралата е едно от най-големите ми психологически изпитания. Толкова дълга ми се струва тази магистрала....! Но няма как караш, зареждаш...... . Преди да влезнем в Сърбия, напълнихме резервоарите, за да минимизираме количествата сръбски бензин, които щяхме да сипем. До Белград имаше още 120км, които минах на автопилот. Настаихме се в къмпинг „Дунав” – един последен мохикан на социалистическото туристическо движение, но аз си го харесвам, защото ми дава подслен преди последния напън на път за вкъщи. Вечерта ми беше приятна, спокойна и прохладна. Все едно не идвахме от дъждовния пъкъл на Алпите.
Аз съм човек, който обича да пътешества. Пътешестването, аз го свързвам с каране на мотоциклет. Като се замисля животът ми преминава в планиране, обезпечаване и подготовка на поредното пътуване , но най-сладко ми е когато се прибирам в къщи. Парадокс ли е това..?
Мисля, за излишно да казвам, че на сутринта бяхме станали и то заради мен още тъкмо се беше развиделило.

Изображение

Когато хората в Белград отиваха на работа, ние вече бяхме хванали път Е75 – пътят за дома.



Малко преди да тръгнем:

Изображение

Белград – Ниш са около 220км, но този път не ми се видя чак толкова дълга тази отсечка. От Ниш до границата , още около 100 км , също сякаш минахме по-бързо от друг път.
В 13.10 часа на 21.08.3013г тържествено стъпихме на българска територия след 12 дни скитане по знайни и незнайни пътища. До София карахме предпазливо заради камери и радари, а самата Столица заобиколихме не до там изпълнени с възхита от това което виждахме. По магистралата след Църна Маца, подадохме малко повече POWER, а заключителната отсечка Вакарел – Панагюрище, оставих мотора да се кара сам, както си знае.
В 16.03ч тържествено акустирахме пред нашия дом, там откъдето тръгнахме преди 12 дни.(часа на апарата не е прехвърлян)

Изображение

12 дни на две колела, дни на усещане за свобода , дни на умора, дни в които почувствах че живея живота си така както на мен ми се иска….. Пожелавам на всеки, независимо каква страст носи в себе си, да успява да е осъществява!

Пътешествие на мотор , това е нещо, което означава много за мен и съвсем нищо за други, но ....... Светът е шарен и колкото по-голяма част успееш да видиш от него, толкова по силно се убеждаваш в истиността на това твърдение.

Автор:  BEAST [ 14 Яну 2016, 01:00 ]
Заглавие:  Re: С мотоциклет в страната на белите хора.

Благодаря за споделените впечатления .... ако имаш и още нещо да прехвърляш, то аз нямам нищо против :mrgreen:

Автор:  ичиконти [ 14 Яну 2016, 21:05 ]
Заглавие:  Re: С мотоциклет в страната на белите хора.

Готино!

Автор:  IwanTT [ 15 Яну 2016, 00:00 ]
Заглавие:  Re: С мотоциклет в страната на белите хора.

:P , имам . Утре ....

Автор:  go6o [ 17 Яну 2016, 00:29 ]
Заглавие:  Re: С мотоциклет в страната на белите хора.

Браво, и пускай още... напоследък всички май наблягат на четене, а малцина си правят труда по точка 3.Споделяне (1.Планиране , 2.Пътешествие...)

Страница 1 от 1 Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
https://www.phpbb.com/