Дата и час: 19 Яну 2018, 10:56

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 19 Яну 2016, 22:48 
Offline
Сержант
Сержант
Аватар

Регистриран на: 03 Авг 2007, 23:25
Мнения: 105
Местоположение: Panagiuri6te
Всеки, който е организирал дълго, многодневно пътуване в по-разширен състав, знае колко трудно е да се угоди на всички, за това и тази година групата ни беше непромена:

Герганка с Hobda BROS 650 “МЕЧО“. Тук ми се иска да вметна, че няколко дни по-късно във Венеция, видяхме един руснак, кръстил мотора си „Медведко“, което си е „Мечо“, Димитър с Honda Shadow 1100 “МАНЧО“ и аз Иван с новата ми любов „ТРАНИ“ - Honda Transalp 650

Изображение

Маршрутът в крайна сметка след многобройни трансформации изглежда така:

Изображение

Целта за този ден беше Охрид. Тръгнахме почти в тъмно . Не минахме дори 15 км и заваля. „Ще ни върви по вода“ тази мисъл ми мина през главата, за да успокоя яда си. Облякохме „мокрите“ дреки и продължихме да си караме към Гюешево, правейки се, че не забелязваме дъжда. Пътят до Охрид е „отъпкана „ пътека и няма нищо интересно. Всъщност има: това е магистралата на братята македонци. Всъщност това е един широк път с две платна във всяка посока, които са в коловози, образувани от тежките камиони. Тази магистрала очевидно е наследство от отдавна вече несъществуващата балканска империя Югославия. Много е смешно, че се налага да спираш през 15-20 км за да платиш някакви жълти стотинки на поредната путарина . Даваш някакви „шумки“ (така наричам за краткост всички пари, които не разбирам) и ти връщат колосално количество скъсани и омачкани банкноти пред разпад, приличащи по-скоро на зелници.
За да съм обективен в разказа си, трябва да отбележа, че околовръсното на Скопие, т.н. „Скопска обиколница“ е перфектна магистрала.
До Охрид се пътува около 8 часа, така че в ранния следобяд бяхме при нашия домакин бай Бранко, който за моя радост показа завидна памет и ме позна, та даже помнеше точно на кое легло съм спал миналата година.

Изображение

Изображение

Няма да крия , стана ми много приятно.Следващото ходене до там ще е с шише българска ракия. Пристигнахме, настанихме се и точно на време, защото дъждът, на който през целия ден му бягахме по тъча, дойде с гръм и трясък.

Вечерта прекарахме в разходки, ядене на плескавици и пиене на точено пиво (наливна бира):

Другото лице на Охридското езеро - бурно и страшно след бурята:

Изображение

Паметникът на Светите братя Кирил и Mетодиj (това "j" според мен си е направо подигравка с делото им, за това се шегувахме, че са Кирил и Методий Македонски Very Happy. И веднага се сещам за онзи стар виц: Македонец видял луната и рекал: "Луно, Луно и ти земьо македонска и за тебе ке се тепаме!")

Изображение


Печално известното корабче 'Илинден":

Изображение

И някои хубави моменти от разходката ни:

Изображение

Изображение

Изображение

На следващия ден, рано, рано потеглихме към Албания.


Предстояха ни едни 450 км до Дубровник. От Охрид до ГКПП с Албания е около 30 км, които минаха неусетно. Аз лично очаквах да видя от страна на албанските граничари някаква разпасана дружина с АК47, но установих, че дълбоко съм се лъгал или по-точно дълбоко са ме лъгали , когато са ми разказвали истории за тях. Вежливи служители в безупречни униформи, със завидни рефлекси върху компютърната калвиатура и т.н. Никакви халваджийски тефтери, никакви своеволия, никакви цигании от рода на „Дай цигари“, „Дай дъвки“ - все неща, които сме видждали във Сърбия , например.
Бързо преминахме в албанско и запътувахме по приличния път. Първото нещо, което прави впечатление е червената почва. Нямам представа защо е такава. Не минахме много път и започнха да се разкриват картини, описани в многото пътеписи, които съм прочел за тази страна: безкраен низ от автомивки индикирани със струя вода, бункери, магарета, добитък ..... ,

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Някои наричат Албания „Страната на мерцедесите“, аз бих я нарекал „Страната на контрастите“ . Силните контрасти са си ясен белег, че Албания е в период на преразпределение на благата – което за българите от моето поколение е гледан филм.

Ето един от емблематичните за Албания бункери:

Изображение

Денят, в който минавахме през Албания беше неделята преди Рамазан Байрам. Това беше денят, в който масово хората се женеха. Буквално във всяко селце, през което минавахме имаше по няколко сватби. Сватби, ама сватби - кичозно украсени автомобили, тромби, музика, зурни и тъпани, зализани и лъснати млади мъже и суетящи се вкупом жени .... съвсем по балкански. А булките си изглеждаха като булки – в бяла рокля. От начало започнах да броя сватбите, но това се оказа мисия невъзможна..... не разбирам мюсолманските обичаи, но явно това е денят за сватби – неделята преди Байрама.
И така разглеждайки си впечатления, стигнахме град Елбасан. Това е един от големите градове в Албания. Там се виждаха признаци на промишленост в стил социалистически реализъм.

Изображение

Изображение

Минахме по мръсните му улици и стъпихме на главния път за Тирана. Това не е път като път , а асфалтирана пътека без мантинели на повечето места. На места е широк е не повече от 3-3,5м и копира силно нагънатия релеф на местността. Прекаран е така, че да не се налага да се копае много, много. За сметка на това пък е много живописен. Даже по едно време имаш чувството че караш по Кончето във Пирини. Има участъци, при които от двете страни са стръмни склонове, а по края на платното за обезопасяване има боядисани в бяло крайпътни бетонови фигури. Беше много красиво!

Изображение



Не се сдържах и тъй като карах най-отпред, спрях да се наснимаме .....и ..... направихме задръстване.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Отново запътувахме към Тирана, продължавайки да виждаме сватба след сватба. Някак бързо навлезнахме и стигнахме центъра на града. Казах си : „Е какво толкова, град, като град - движение, като движение!“ Не минаха и няколко минути и видях заблудата си. Започнахме да попадаме от задръстване в задръстване - кое от кое по-зверско.

Това е едно от ранните задръствания, при които имаше паузи, използвани от мен за снимка:

Изображение

Даже полицаите-регулировчици не помагаха особено. Точно тогава установих, че огледала в Албания просто са излишна екстра – рискът да те блъснат еднакъв с и без огледала. Налитат те отвсякъде, а неизчерпаемите сватбени процесии усложняваха допълнително нещата. Не си мислете, че моторът в задръстването е с преимущество... имаше невъобразимо количество скутерчета, които със скоростта на светлината заемаха всеки свободен квадратен сантиметър.
Представете си следната картинка, която за съжаление бях в невъзможност да снимам:
Главна тиранска улица. Сватба....! Малко по-напред друга, а в отсрещната лента още една....! Наравно с пъстроцветно украсените Мерцедеси движат камиони, които карат оркестрите с подсилена ударна секция ( по 2-3 тъпана). От страни на тротоара продават кокошки, джапанки , платове... и какво ли още не сред море от хора. На този фон до мене се вреше някакво скутерче, на което давах път. Тъкмо го пусна пред мен и то спре, изчака ме да мина и пак започне да се навира . А пусна съеденителя по-рязко, а съм го направил на трески! Не веднъж ми мина тази еретична мисъл през главата, ама не може, няма как – в чуждо село и керемидите бият. За спорта го правят тези хора, бе ... до този извод стигнах аз!
Ето го въпросния спортист, който със заслужена гордост позира пред обектива ми, гледайки ме като победител. Smile (Снимах го като се разведри движението)

Изображение

А това е сватбена кола (жалко че не е Мерцедес), украсена с изтънчен дизайнерски вкус:

Изображение

Не знам колко време прекарахме в този запек и малко по малко излезнахме от града в посока град Шкодер. И не щеш ли магистрала.! О, чудо....! Забичихме по магистралата със сто-сто и двадесет и се отпуснах в блаженно спокойствие след неравната борба. И така цели 8 километра...!
Бавно и славно стигнахме Шкодренското езеро, където има ГКПП с Черна Гора. Минаването на границата беше безпроблемно. И пак приятното впечатление от „изпънатите“, отвзивчиви служители, както от страна на албанците, така и от страна на черногорците. Страхотен контраст.

Първата ни работа след влизането в Черна Гора, беше да спрем, да хапнем и да освободим насъбралата се жега.

Изображение

Пътят ни минаваше през град Будва - една от емблемите на Източното адриатическо крайбрежие, но за съжаление нямахме никакво време да спираме, за да го разгледаме. Единственото, което видях е горският пожар по склоновете над града.

Изображение

(На снимката не се виждат пламъците)

Започнах да усещам умора – до някъде от страхотната жега, в която бях с моето 10 килограмово кожено яке, до някъде от преживения стрес в Тирана. За това с кратки почивки продължихме пътя си, който неочаквано за нас включваше и ферибот.

Изображение

Без никакви притеснения влезнахме в Харватия.

Изображение


Не след дълго бяхме в Дубровник пред предварително набелязания къмпинг, който ни сюрпизира с шокираща цена – мотор, палатка и човек 27евро. За сравнение ще кажа, че в Рим в едно от предишните ни пътувания спахме на 21евро в лукс, а във Венеция на 13 евро, също в лукс. За това си го кръстих къмпинг ТЕСЛА. Но не на Никола Тесла – великият изобретател....! Направо ни отрязаха главите! Нямаше какво да се прави, платихме си за две нощи и се отдадохме на почивка – първият етап от пътуването ни беше преминат успешно без инциденти.
Равносметката за деня беше: 440км, изминати за 12 часа и много, много впечатления.

Следва....


Последна промяна IwanTT на 21 Яну 2016, 19:11, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 20 Яну 2016, 23:04 
Offline
Сержант
Сержант
Аватар

Регистриран на: 03 Авг 2007, 23:25
Мнения: 105
Местоположение: Panagiuri6te
Дубровник е древен град, който достига разцвета си през средновековието. Това се обуслява от стратегическото положение на града и балансираната политика спрямо тогавашните велики сили Венецианската република и Османската империя. Тогава средиземноморската търговия е процъфтявала и това се вижда до ден днешен като се вгледа човек в устройството на Стария град. Краят на тази идилия е сложен от Наполеон.
В наши дни Дубровник е една от най-популярните туристически дестинации. Там Природата е давала, давала, та направо се е забравила...! Наистина е много красиво, климатът е много благоприятен, водата е кристално чиста, Древният град е възстановен и подържан по един великолепен начин.

Изображение

И всичко това само на 800 км от Наше село! Тези 800км , за нас бяха близо 1000, защото си избрахме да минем през Албания. От където и да мине човек му трябват 2 дни за пътуване, особено с мотор. Нашата Балканса действителност е такава:До там бързи пътиша няма. Това е може би следствие от Сръбските войни през 90-те години.
Когато наближихме Дубровник, пътувайки по панорамния, крайбрежен път, цялото ни внимание беше привлечено от залива, осветен от златните лъчи на залязващото Слънце. Светло синята вода, в която плаваха бели корабчета, островчетата, покрити със зеленина, небето, върху което нямаше дори едно облаче......

Изображение


Звучи като клише, но наистина имаш чувството, че там е Раят. Така настроени влезнахме в града, в който движението е организирано така, че да не се получават задръствания – повечето улици са еднопосочни.
Пътят до къмпинга ни минаваше покрай едно от пристанищата, в което бяха акустирали от рибарски лодки до милионерски яхти. Някак не усетих пътя през самия град до нашия къмпинг – като циганче, с широко отворени очи поглъщах впечатления от заобикалящата ме лъскава среда.

Изображение

В къмпинга, обаче, който за себе си нарекох „ТЕСЛА“, много бързо ни приземиха, като ни напомниха колко сме бедни.( 27 евро за гола поляна, дори без трева и сянка)
Рано сутринта, мотивирани за дълго обикаляне, тръгнахме пеш да разгледаме Стария град с неговата средновековна крепост. Тръгнахме разбира се по пътя, по който дойдохме . Минахме покрай същото пристанище, което предната вечер така ме удиви. Този път от гледната точка на пешеходец впечатленията ми бяха по-други: Във водата се виждаха цели колички изхвърлени строителни отпадъци (тухли, мазилка...), нещо което според мен не е допустимо в град като Дубровник. Това не е изхвърлено от туристи....! Другото нещо , което ме впечатли на първо четене, беше бясната скорост, с която карат по крайбрежната тясна уличка, която няма дори едно елементарно парапетче за обезопасяване.
Все пак ето пристанището от хубавата му страна


Изображение

Тъй като тръгнахме без ясна представа къде точно отиваме се оглеждахме за табели и много бързо „влезнахме в час“. Указателни табели има навсякъде. Изобщо всичко в Дубровник се върти около туризма.

Изображение

Крачейки към Стария град, изтеглихме хърватски пари (куни) от един банкомат, закусихме и не след дълго се озовахме пред крепостната стена.

Изображение


Очаквах да има входна такса, но нямаше. Излишно е да казвам, че там наподобяваше мравуняк. Влезнахме и бързо се сляхме с тълпата. Всичко беше в мрамор – сгради, улицата .... всичко! А навсякъде, на където погледнеш виждаш търговци, облеки се със средновековни дрехи, улични музиканти, свирещи на странни инструменти и хиляди хора с фотоапарати.

Изображение

Беше ми много приятно да се разхождам в тази атмосфера и да разглеждам площадчетата, катедралите, чешмите и дори скъпарските магазини.

Изображение

Бързо забелязахме поток от хора, които се разхождаха върху крепостната стена, която на места е много висока. Оказа се, че тази екстра се заплаща – около 10 евро, сума, която ни се видя неприемлива.
По някое време попаднахме на пристанището.

Изображение

Изображение

Там беше препълнено с ресторантчета, които предлагаха т.н. морски дарове и, от които се носеше остра миризма на техните гозби. Никой от нас не е почитател на тази кухня, затова бързо, бързо избягахме от там.
Има едно място, издадено навътре в морето, предполагам че е кей. Там беше раят за мен: нямаше чак толкова много хора и имаше страхотен изглед към пристанището и голяма част от града.

Изображение

Седнах и се отдадох на блаженно спокойствие под галещите лъчи на сутрешното слънце.

Изображение

Подобно на мен имаше други хора, които се наслаждаваха на тази идилия, някои си четяха книга. Е, много е красиво! Туристически корабчета, наподобяващи платноходи...., рибарски лодки...., Слънце...., небесно синята вода на Адриатическо море...., крепостната стена, която даваше колорит на цялата картина......!
„Да се насладиш на момента“, точно това изживях там. За съжаление твърде рядко човек изпада в такъв душевен мир!
Гергана подобно на мен, си седеше на една пейка и не правеше нищо, предполагам че и тя е усетила онова усещане, за което говоря.
Димитър беше твърдо решен да се изкъпе в нереално синята вода, и го направи:

Изображение

Не знам колко време е минало. Тръгнахме наобратно към лабиринтните улички на града, в които имаше безброй кафенета и ресторанти. Така лутайки се бавно излезнахме от Стария град.

Изображение

Решихме да се приберем в къмпинга и вечерта да го посетим отново. Минахме през един супермаркет, напазарувахме и се прибрахме в къмпинга.

Баня, храна и почивка - така мина времето до късния следобяд, когато отново тръгнахме към Стария град.

Изображение

А там.... още повече хора.

Изображение

През вече познатите ни улички отидохме пак до онова място.

Изображение

Нощният Дубровник – е това вече трябва да се види! Ето един макар и бегъл щрих – снимка, направена с моята „сапунерка“:

Изображение


Чак тогава видях че има лифт, който бързо изкачваше желаещите на високия хълм срещу залива на съответна цена. Вярвам че гледката от там е приказна.

Продължихме вечерната си разходка и се натъкнахме на анонсиращ концерт на някаква група, която явно е много популярна в Хърватия. Това е мъжка вокална група от 8 мъже, които пееха многогласово мелодични песни и свиреха на акустични инструменти, дори бас китарата беше акустична. Ако кажа, че ми напълниха душата, ще е слабо. Гледах ги с полуотворена уста и не знаех какво става. Толкова „пълен“ звук и хармония,.....направо не е за вярване, че всичко това се случва пред теб.

Изображение


Сетих се за нашите родни поп-фолк звезди, които понякога държат микрофона наобратно, улисани в имитиране на пеене и чупене на стойки по сцената пред празните погледи на тийнейджъри или пред подпиинали, платежоспособни, господа с голяма талия, в някоя кръчма. Пропаст! Ето в какво се състои разликата между онова , което виждах там и описаната картина на родния поп-фолк.

Това беше един достоен завършек на един хубав ден от моя живот.

Прибрахме се в къмпиинга, за да „презаредим батериите“.
На сутринта събиране на багаж и товарене на двете кончета и моето куцо магаренце „Трани“ - вече до болка познато упражнение, което отнема около един час.

Изображение

http://media.snimka.bg/s1/1013/028270428.jpg?r=0

Тръгнахме към поредната порция километри – около 600 за този ден. Нямахме шанс да ги минем ако карахме по живописния крайбрежен път. За това избрахме скучната, но бърза магистрала, на която се качихме при град ПЛОЧЕ. Караш-зареждаш, караш-зареждаш , а километрите летят. И така до град СЕНЯ, където пак излезнахме на крайбрежие. Отседнахме на някакъв къмпинг, колкото да починем . Оказа се че там „времето е спряло“ - в добрия смисъл...! Водата беше толкова бистра, че направо беше невидима, а отсреща се белееха скалите на остров КРК (Krk). (Това което се вижда в далечината на снимката е този остров)

Изображение

Изображение

Изображение

Той изглеждаше пуст и необитаем и аз там се пошегувах, че бих искал да е мой. Сега си давам сметка, че ако това е така, нямаше да ми се налага да ходя на работа. Вечерта мина спокойно за мен , а Димитър и Гергана ожесточено спореха на някакви теми.
Легнах си и заспах..... но не за дълго. Силна пронизваща болка в левия хъбок ме събуди. Бъбречна криза – ужас! А бяхме на повече от 1000 км от дома. Не можех да си намера място от болка. Събудих Гергана и тя ми даде някакви лекарства. Продължих да се гърча чак до сутринта, а не смеех дори да изохкам. Сутринта не знаех как да постъпя, въпреки че болките ми бяха намалели. „Щом е криза, значи ще отмине така както е дошла“ – това беше водещият мотив в решението ми да си продължим по план, макар и с извесно забавяне. Натоварихме багажа и поехме към град Риека по живописния, крайбрежен път. По време на пътя живнах – болката почти изчезна. Дойде ми кураж.
Бързо се ориентирахме в улиците на града, оставихме моторите и започнахме обиколката си. Първото нещо , което ми направи впечатление, беше че центърът беше почти без хора.

Изображение

Изображение

Възрастни хора, майки с деца и тук там туристи, като нас. Явно няма безработица там – така си обясних това, което виждах.

Изображение

В Риека няма нищо забележително – определено това е промишлен, пристанищен град. За съжаление малко по малко болките ми се върнаха и пак всичко ми се скапа. Накупихме си провизии и продължихме по крайбрежния път към град Пула. Всичко ми е като на сън – нищо не помня от това парче път – болеше ме.
На почивки заради мен стигнахме град Пула – силно туристически град.

С влизането ни се натъкнахме на емблемата на града - АРЕНА ПУЛА. По времето на фашизма, е имало план тя да бъде преместена камък по камък в Италия:

Изображение

Настанихме се в един много подреден къмпинг.
Няма да обяснявам какво беше облекчението ми, като усетих че болките ми лека полека изчезнаха – все едно се преродих. Имах нужда от почивка, въпреки че този ден изминахме по-малко от 200км. Усетих глад, апетитът ми се върна, което си беше добър знак.

Изображение

Вечерта отидохме в града и започнахме да обикаляме из уличките, „напоени“ с някаква специфична атмосфера създадена от многото древни забележителности, главната от които е АРЕНА ПУЛА – умалено копие на Колизеят в Рим (разбира се това е много грубо сравнение).
Оставихме моторите не къде и да е а точно срещу триумфалната арка на Сергий. През нея се влиза в стария град, който малко наподобява Дубровник.

Изображение

Снимахме се на Храма на Август,

Изображение

Изображение


похапнахме лакомства и се озовахме пред Арена Пула. Това определено е знакова, древна сграда. Изобразена е на банкнотата от 10 куни. Предната вечер там е имало концерт на Том Джоунс.

Изображение

Жалко, че сме изпуснали това събитие, можеше да послушаме, макар и отвън.
Нямаше начин да не влезнем в Арената.

Изображение

Изображение

Там имаше един мъжки индивид с пола и барета. Нещо не беше наред в това момче. Взаимно с Димитър си размениха по няколко снимки.

Изображение

Според мен Арената отвън беше по-красива.

Изображение

Изображение

Поседяхме върху каменните пейки необезпокоявани от никой и бавно, бавно се запътихме към площада, където бяхме оставили моторите. По улиците беше настъпил часът на уличните артисти, които със своите номера забавляваха тълпата.
Когато пристигнахме при Арката на Сергий, имаше рок концерт, но беше неприятно да се слуша – някакви смешни аматьори се козеха пред стълпновението. И като контраст на тази посредственост, пред арката се бяха строили мажоретки, като по този начин образуваха кордон за преминаващите. Красива гледка....! Бих минал няколко пъти през този кордон на драго сърце!

Изображение


Там до нашите мотори беше паркирано това устройство, което обединява две взаимно изключващи се линии, а даже и идеологии при мотоциклетите – „пистов чопър“.


Изображение

Прибрахме се в къмпинга. В близкия ресторант имаше вокална програма, но аз нямам никакви спомени – заспал съм безпаметно и непробудно. Явно безсънието ми от предната нощ и изтощителните болки си казваха своето.

На следващия ден потеглихме към Венеция – нашата крайна цел.

Изображение

Следва....


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 21 Яну 2016, 11:57 
Offline
Сержант
Сержант
Аватар

Регистриран на: 03 Авг 2007, 23:25
Мнения: 105
Местоположение: Panagiuri6te
Случвало ли ви се е да си създадете идеализирана представа за нещо само по разкази и чужди впечатления. Така си бях изградил представата за Венеция. Имах големи очаквания, тръгвайки натам.

Разстоянието, което трябваше да преодолеем този ден, беше далеч, далеч под предела ни. За това и не си давахме никакъв зор – тръгнахме като на сватба – бавно и тържествено. Подкарахме по магистралата и ако не бяха километричните опашки, нямаше и да разберем кога щяхме да премиинем в Словения. Процедурата по преминаване на границата беше бърза и опростена. Ето по какво, например, можеш да разбереш дали си вече в Европа.
Словения е едно малко бижу! Винаги ме е изумявала с перфектната подредба на всичко, високият стандарт и спокойствието, което цари. А е малка държавица и не е надарена с несметни природни богатства.....как го правят тогава?!
Там разстоянията са малки, а пътищата перфектни. Ето защо, така и не усетих как стигнахме град Пиран.
Още при планирането нa маршрута си бяхме заложили да минем през този град. Какво има там ли? Това е град – музей на средновековната архитектура и носи духа на Адриатическо море.....! Достатъчни достойнства, за да го посетим. Всъщност научих за това градче от Гергана..... Спряхме моторите си не знам и аз къде и тръгнахме по интуиция. След няколко минути се озовахме на главния площад на градчето - площад, посветен на Джузепе Тарантини - виртуозен цигулар и композитор, роден там. Явно всички улички водеха към този площад. Още с първия оглед разбрах, защо Гергана настояваше да посетим това място. Бял мрамор, облян в Слънце, ..... бароковата статуя на Тарантини,.... пристанището с безброй лодки и пак онази нереално синя вода,.... пъстри сгради, ....кафенета в италиански стил, .....много много гълъби и отвсякъде струи едно спокойствие.... ! Все едно бяхме попаднали в друго измерение.


Изображение

Изображение


Бързо пренастроихме сетивата си и влезнахме в бавния и спокоен ритъм на градчето. Не знаехме от къде за започнем обиколката си, но някак по инстинкт тръгнахме по кайбрежната улица, по която ей така на камъните, които служеха за вълнолом бяха налягали плажуващи хора.

Изображение

Там пясък няма. Даже продават едни специални цвички за влизане във вода, които предпазват краката от нараняване. От другата страна на уличката кафенета, ресторанти и китни хотелчета. Дадох си сметка, че представата ми за хубаво курортно местенце е точно такава – без бенонени колоси и мутренски физиономии, които те гледат мръсно над дебелите си ланци.....!

Изображение

Не издържахме на изкушението и седнахме на едно от кафене. Кафето беше съвсем по италиански тертип - много късо и превъзходно на вкус. Не мога да кажа колко време прекарахме така, но беше време отделено изцяло за душата, поне аз така го почувствах.
Когато си тръгнахме решихме да се качим на камбанарията на църквата св. Георги, която се виждаше от целия град.

Изображение

Избрахме си да вървим по тесните и интересни улички, които тънеха в някакво тайнство между високите средновековни сгради.

Изображение


Изображение

Изображение


Е... изгубихме се на няколко пъти, но иначе как щяхме да видим дебелите и мързеливи котаци, които нямаха нищо проотив да позират пред обектива на Димитър.

Изображение

Тази камбанария или може би да е по-точно часовникова кула е нещо като музей – плащаш някаква символична такса, за да се качиш. Там горе панорамата е приказна.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение



Качваш се и забравяш да слезнеш. Явно нито сме първите, нито последните, изгубили представа за време там горе, защото лелката дето даваше билетчета имаше една страхотна тактика за подсещане, че има и други, които желаят да се качат. Просто удряше камбаната, което за хората горе беше изненадващ, стресиращ, инфарктен шок, който при мен се прояви само в омекване на капачките и май леко изпускане (това не съм го казал!).

Изображение

Имаше, обаче един човечец, който така се стресна, че изпусна скъпия си фотоапарат подхвтрляйки го нагоре и като по чудо успя да го хване след многобройни хаотични движения. Може би си е спомнил, че в предишния си живот е бил виртуозен жонгльор.
Слезнахме долу леко ядосани , а лелката очевидно се кефеше на себе си. Как да се скараш на толкова самодоволен човек...?!
Доста мързеливо се качихме на моторите, а на GPS-а му “забих“ „Къмпинг Венеция“, където щяхме да останем следващите три дни.
Не ми се иска да се впускам в подробности за самото пътуване, но няма как да не отбележа високите цени в Италия. Пътната такса по аутострадите си е все около 5 евро за всеки 100км, а бензина на самата магистрала е над 1,9 евро /литър. Ужас.... само в Турция съм карал на по-скъп бензин!

Гъзарията мъчи: Very Happy Право кормило и изнесени напред стъпенки не вървят за дълъг път:

Изображение

Пристигайки в гр. Местре, тъкмо се чудех как ще намерим къмпинга и го видяхме. На самия вход на града и добре обозначен - какво му трябва повече на един неориентиран пътешественик от Източна Европа, който на знае никакъв чужд език?! Бяхме се настроили да ни „отсекат отново главите“ , но напразно. Направо ни се насълзиха очите от умиление Smile, когато разбрахме, че за мотор, палатка и човек трябва да заплатим 13 евро за денонощие. Повече от два пъти по-малко в сравнение с Дубровник. А къмпингът луксозен. И като казвам луксозен, разбирайте ЛУКСОЗЕН!
Упражненията по настаняването са многократно оттренирани и не ни отнеха много време. Следващата задача беше да си набавим провизии, и благодарение на близкия LIDL това се оказа не стръмна задача. От там на сетне се отдадохме на почивка, събирайки сили за голямото утрешно обикаляне.

Изображение

И всичко щеше да си мине ей така безметежно, ако не бяха комарите – мутанти, които сякаш по сигнал започнаха не да хапят, а направо да гризат. Намазахме се с някаква ракия-джибровица (само с това разполагахме) , която парира до извесна степен атаките им ..... и така както започнаха, така и изчезнаха след около час. Такова чудо не бях виждал. Явно в Западна Европа има дисциплина дори и при комарите. Smile
На следващия ден си взехме туристическа карта и билети за автобуса, който трябваше да ни закара до Венеция и след 15-20 минути се озовахме на Piazzale Roma, откъдето започнахме обиколката на прехвалената Венеция.
Хубаво пристигнахме там, ама сега на къде?! Картата, с която разполагахме приличаше по скоро на сложен пъзел. Само след няколко улички изгубих представа къде сме. Мишка в лабиринт – ето как се чувствах докато вървяхме по уличките, мостчетата, и безбройните мини площадчета. Вървяхме напред, назад ту се губехме, ту се ориентирахме по картата.
Ето някои хубави моменти от лутането ни:

Изображение

Изображение

Изображение


Изображение



Единственият сигурен ориентир, бяха табелите, сочещи пл. Сан Марко, който беше нашата основна цел за деня. Вървим и си викам „Не може да е толкова дълъг пътя до там! „ Знаех от картите на Google, че трябва да върви, са 5-6- км, а вървехме повече от час и половина. Скоро осъзнахме, че табелите са направени така, че да обикаляш. Това е с чисто комерсиална цел, преследвана от собствениците на мазазини, считайки че така ще те накарат да похарчиш повече пари. Ето какво беше първото нещо, което ме отблъсна от Венеция – Там ти си ходещ джакпот - достатъчно е веднъж да седнеш в някоя пицария, например и се превръщаш в джакпот за собственика й. Ние, обаче сме гърмяни зайци и този филм сме го гледали вече в Рим преди две години (Ще припомня: 78 евро за три пици, дето за нищо не стават и три бири 330мл на площад Навона).
Така или иначе стигнахме пл. Сан Марко. Там наистина е впечатляващо,....... трябва да се види.

Изображение

Нещото, което ме впечатли веднага освен величествената архитектура, беше камерният симфоничен оркестър, който свиреше под открито небе в ресторанта на един от скъпарските хотели.

Изображение

Излишно е навярно да казвам, че 90% ( и повече) от масите бяха празни, но заредени с прибори. Аз се бях поизморил и за това приседнах на едно стъпало насред площада, от където се чуваше музиката. Не мина и една минута и дойде някакъв любезен и мазен лакей и ни изгони с роболепен тон на гласа си (не разбрах какво точно каза). А дали не беше момиче...?! Това е второто нещо, което ме отблъсна от Венеция.
Станахме и тръгнахме към Катедралата Сан Марко, която е черешката на тортата на целия архитектурен разкош.

Изображение

Да, ама пак спънка! Имаше опашка от чакащи, която се извиваше стотици метри. Трябваше да прибегнем към селски хватки, ако не искехме да губим време и енергия под парещите лъчни на августовското слънце. Бяхме скромни и и прередихме не повече от 70-80 метра от опашката и след неизбежната проверка на багажа и облеклото, се озовахме в нея. Аз не разбирам нищо от църковна архитектура, но първото нещо, което ме изуми, беше фактът, че всичките разкошни стенописи, които виждах, не бяха всъщност стенописи, а мозайки.


Изображение

Изображение

Тази църква е направена във Византииски стил и е по подобие на църквата Дванадесетте апосотоли от Константинопол. Имала е за цел да покаже могъществото на Венецианската република. И аз мисля, че определено е успяла. Там вътре човек може да поседне и да разгледа на спокойствие. Така и направихме. Да но това спокойствие продължи няколко минути и дойде някакъв „клисар“ и ни напомни , че е време да си тръгваме. Решихме да се качим на горния етаж, от където има хубав изглед. Естетствено срещу съответната цена - 5 евро/човек. Не си мислете, че във Венеция има нещо, което да не се заплаща. Качихме се горе и наистина беше хубаво:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Видяхме и Моста на въздишките, който за мен беше крайно разочароващ: закрит, малък и невзрачен, а съществуването му няма нищо общо с романтиката.
След като се наситихме на Византииска архитектура, създадена да показва величие, благосъстояние и не знам си какво още, се запътихме към следващото нещо, което искахме да опитаме – а именно плаването.
Във Внеция има водни таксита, гондоли и „водни автобуси“, ако мога така да се изразя. Относително достъпни за нас единствено са „водните автобуси“. На пръв поглед този транспорт е организиран много неразбираемо. Като започнеш от билетит, маршрутите, самите спирки....! След задълбочен анализ от наша страна и едно пробно, водно пътуване гратис, обаче, ПИН-кодът на този транспорт ни стана ясен.

Снимка от пробното гратис-пътуване

Ето една от водните спирки:

Изображение

Оказа се, че плащаш 18 евро и получаваш правото да се возиш, в рамките на 12 часа, където поискаш, .... включително и на автобуси в гр. Местре. Имаше и други възможности, но тази за нас беше оптималната. Тъй като този ден беше прехвърлил половината, решихме на следващия ден да се отдадем на плаване. Лека полека се върнахме в къмпинга и прекарахме останалата част на деня в почивка ......и неравна борба със свирепите същества, които там, по онези географски ширини, простичко наричаха - „комари“.
На следващата сутрин станахме бодри, бодри и почти без белези от снощните ухапвания. По познатия ни вече начин се озовахме отново в изходната точка, а именно Piazzale Roma.
Закусихме на крак и с нетърпение се запътихме към близката водна спирка. Качихме се на първото плаващо нещо, което дойде и то ни откара ди Сан Марко, от там се прехвърлихме на друго корабче с намерението да отиден на островите Мерано и Борано, известни като Островът на стъклото и Островът на дантелите. За наш късмет маршрута на корабчето беше такъв, че обикаляше цяла венеция и имахме възможност да разгледаме всичко, включително и не до там лицеприятни неща. Дали защото седнахме в най-задната част на корабчето или улучихме най-голямата бангия в цяла Венеция, но плаването премина далеч, далеч от очакванията ми. Чуваха се звуци все едно ще се разпадне всеки момент, съпроводени с притеснителни вибрации.

Изображение

Ако знаех италиански, нямаше начин да не попитам кормчията: „Пич, сигурен ли е плавателния съд, да не ни приказват по БТВ-то?!“
Много интересно са очертани трасетата на корабчетата:
След около 45 мин плаване стигнахме о.Мерано от незнание къде да слезнем, го обиколихме, но като изключим дискомфорта от самото корабче, беше интересно и приятно. Слезнахме и тръгнахме. Влезнахме в първия от стотиците магазини за стилни предмети от стъкло – за краткост ще ги наричам дрънкулки.

Изображение

Най-евтиното нещо вътре беше 30 евро. „Улучихме скъп магазин... Бягай, бягай!“ - си викам. Излезнахме и малко по-натам влезнахме в един доста по голям магазин от първия. „Я полюлеи! Да си купя един, ама как ще го карам с мотора?!“ - 17000евро..., друг до него още по-скъп, трети по-евтин ...с цели 10 000 евро...! Няколко пъти броих нулите и гледах за десетична точка.
Това ни отказа напълно от обикалянето по магазините. Поразходихме се и решихме, че е време да отидем до Борано - следващият остров. Този път доста почакахме на водната спирка, даже Димитър се сприятели със стюарда.

Изображение

Качихме се на претъпканото корабче и Пълен напред . Когато наближихме, в далечината се открояваше една кула, очевидно камбанария на катедралата. Тя стоеше някак неестествено и чак когато наближихме разбрах защо. Беше наклонена и то много.


Изображение

Така трасират водните пътища:

Изображение

Когато слезнахме на острова не видяхме нищо впечатлително – дантели мене не ме интересуват , как не съм взел да плета, ..... да пази Господ! Специално, обаче отидохме до кулата, за да я видим от близо.

Пътуването обратно до Венеция мина скучно, а бяхме поизморени вече. Прибрхме се в къмпинга да починем и да се освежим. Тогава ми се сбъдна най-големия страх за това пътуване – Усетих същата пронизваща болка в левия хълбок. За щастие този път премина за около половин час, сякаш за да ми напомни, че съм смъртен.
Вечерта Димитър и Гергана отидоха пак до Венеция, но се върнаха разочаровани.







На следващата сутрин тръгнахме отново към Словения.

Изображение

Планът ни беше да отидем на пещерата Постойна, след което да отидем на гости на нашите приятели в гр. Крани (на 40 км от Любляна.
Бързо минахме скъпите 200 км в Италия и пак запътувахме по приятните пътища на Словения. Намерихме бързо пещерата – Димитър вече беше ходил там. Взехме билети и зачакахме влакчето – да влакчето. Тази пещера е много, наистина много голяма. Ако обединиш всички посещаеми пещери в България, пак не може да стигнеш размерите на Постойна.

Изображение

Пътуването с влакчето отне 10-12 мин. , след което започна обиколката. Имаше лекция, но ние не разбирахме почти нищо. Само гледахме чудните пещерни красоти.За съжаление нашите "сапунерки" не можаха да направят читави снимки .

Изображение

Все пак разбрахме, че има стара и нова част, че е използвана за военни цели от германци и руснаци и т.н. Когато излезнахме аз бях премръзнал. Нашите домакини за вечерта, вече ни очакваха. Още преди да влезнем в пещерата, Гергана искаше да влезнем и в замъка, за разлика от мен и леко ми се разсърди, ама ... нали й минава лесно!
Последва поредната доза километри и ето ни в гр, Крани.

Изображение

Нашите приятели много ни се зарадваха, нагостиха ни, а вечерта ни заведоха на разходка край едно езеро, ама убийте ме не мога да ви кажа кое. За пореден път затвърдих позитивното си отношение към всичко в Словения.

Изображение

Изображение

Вечерта погледахме малко българска телевизия, която на мене вече ми липсваше.
На сутринта потеглихме по „финалната права“ на нашето пътуване . Крани (Любляна + 40км) – Панагюрище са 1150км. Двапъти сме го пътували на „един дъх“, но такъв маратон си е изпитание. За това решихме да разделим разстоянието и да нощуваме в Белград. И пак караш-зареждаш, караш-зареждаш, нищо интересно. В следобедните часове вече се изтягахме на брега на Дунав в Белград, смачкани от магистралната жега. Отседнахме в къмпинг „Дунав“ - един „последен мохикан“ на социалистическия реализъм. Обаче беше чист и обгрижен.

Изображение

За моя изненада в Белград цените са не по-високи от България, храната им е качествена, хората са дружелюбни, а улиците спретнати – хареса ми.
Вечерта решихме да се разходим из центъра на града. Димитър изтегли динари от един банкомат и започнахме да харчим всички от тях – ей така най-обичам....!

Парламентът на Сърбия:

Изображение

Други красиви сгради:

Изображение

Изображение


Купувахме си глезотийки за ядене и се оказа , че не можем да ги похарчим. Явно бяхме изгубили представа за ценовите нива по нашите геогравски ширини, но е кеф. Това беше една от онези приятни вечери, които ще помня.


Изображение


Изображение

Изображение

Гергана и Димитър винаги ме критикуват за това, че нямам търпение да се върна от пътуване.
Може да звучи парадоксално, но това ми е най-сладко от цялото пътешестве – бързо ме хваща носталгия. За това по мое настояване, в деня на нашето прибиране станахме рано-рано и потеглихме. Докато излезнахме от Белград, нямаше въздух за дишане. Задушливата хватка на изгорели автомобилни газове, ме беше хванала за гушата.... нямах търпение да се измъкнем в „открито море“. Това пък е белег, по който можеш да разбереш , че вече не си в Европа.
До Ниш – магистрала. От Ниш до Капитан Андреево – ужасно тегаво . Братята сърби , обаче строят магистрала. Влизането в България беше безпроблемно и когато спрях да си прибера документите, усетих онази сладка тръпка, че вече съм си у дома. Е... не си бях у дома, но трябваше само да включа автопилота на Трани, за да ме прибере в къщи. Минахме през София, хапнахме родни манджи, купихме и една чантичка за резервоар на Мечо ( моторът на Гергана)

Изображение

След час, час и половина спряхме със задоволство пред нашия дом. Агитката по посрещането този път бяха: майка ми и баща ми, дъщеричката ни Ралица и котаракът Манчо.


Изображение

Изображение

Винаги съм изповядвал разбирането, че най-обективната атестация за един моторист е до къде му стиска да стигне, а не колко бири е изпил на поредния, селски мотосъбор, наричайки себе си „рокер“.
Защото пътуването на две колела не е просто минаване на километри, а воля, съобразителност, ориентация, разширяване на мирогледа и хоризонтите ти, трупане на непосредствени впечатления от всичко, усещайки миризмата му......
Какъв мъдрец е бил Алеко Константинов......, нали?!
С пожелание колкото може повече млади хора да осъзнаят това, завършвам разказа си !

КРАЙ


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 04 Фев 2016, 01:06 
Offline
Полковник
Полковник
Аватар

Регистриран на: 03 Яну 2005, 18:07
Мнения: 1748
Местоположение: Видин
Езерото май е Блед :) . То в Словения всичко е на няколко часа път.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com