Дата и час: 18 Юли 2018, 07:42

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 8 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 28 Дек 2016, 22:25 
Offline
Лейтенант
Лейтенант

Регистриран на: 28 Май 2010, 23:33
Мнения: 171
Местоположение: София
Здравейте,
Ще започна този пътепис малко като сагата Междузвездни войни – леко от зад напред, не за да се правя на интересен, просто пътуването се разви така, че за втората му част я направих сам и по тази причина първо ще я опиша нея, докато имам по- пресни спомени….. а пък за първата част може да я направим заедно с всички останали.

Малко предистория:
Към края на 2015та започнахме да развиваме идеята за едно пътуване до Испания и Португалия- още тогава се оформяха няколко концепции – моята беше да карам в Пиренеите…. предишната година така се получи, че ми липсваше карането през проходите….. Същевременно пък предишните две години бях ходил в Алпите и някак си ми се виждаха сравнително близка и по- достижима дестинация.
Другите имаха отправна цел – най- западната точка на Европа, която също се вписваше с моята идея, но пък тяхната идея беше някакъв вид полу- обиколка на Пиренейския полуостров – като се започне от Барселона и се завърти по часовниковата страна до Лисабон и от там диагонално пак към Барселона.
Разговора някак си започна между 4-5 човека с идеята как да бъде избегнато досадното достигане на Барселона през скъпите и скучни магистрали. Моя вариант, който ми беше споделен от колега моторист от Италия беше основно с фериботно пътуване – първо Игуменица- Бари/Бриндизи; от там прекосяване на Италия до Рим и от там ферибот Чивитавекия – Барселона….. 1 ден до Игумица….. през нощта в Италия…… един ден до Рим, вечерта на ферибота и вечерта на следващия ден в Барса, т.е. за около 3 дни можеше да се достигне Барселона.
Гошо мислеше още по- рационално :) – разходи за гориво, разходи за ферибот….. умножени за по 4-5-6 мотора = доста сериозна сума. Та неговото предложение беше да организираме транспорта на моторите с платформа до около Барселона …… да завъртим полуострова и след това обратно на платформата.
Следва дълго гледане/умуване…. Дори в един момент се бяхме засилили да купуваме платформа и да изкарваме необходимата категория за голяма двуосна платформа….. Накрая се оказа, че цената за ферибот от Генуа до Танжер (Мароко) беше доста атрактивна през януари за м. май и това наклони везните към пътуване до Африка. Първата идея беше след достигане на Танжер веднага да прескочим обратно в Европа. В последствие няколко човека решихме, че така и така ще влезем в Мароко – защо да не направим и няколко дни там, като от там и заглавието идва 3в1 :)

Очертаваше се дълго пътуване с няколко акцента….. Европа до Геноа; 48 часа на ферибота; 3 пълни дни в Мароко; Испания и Португалия…. а за мен и Пиренеите.
Другата особеност беше, че в едни момент някак си групата се разви до 9 човека….. пътуването беше сериозно и като километри и като време и като пари, та този факт беше доста изненадващ за мен. Аз знаех, че оптималния вариант е група максимум от 4 човека и подобен формат би бил леко проблемен, но случая беше, че тази група почти нямаше да се движи заедно…… на практика карахме заедно не повече от 40-50 км общо. Според интересите групата естествено се разби на 2-3 подгрупи, които някак си се променяха и преливаха през времето.

Моя основен план беше насочен към Пиренеите, като междувременно основно Гошо направи и добър план за Мароко; другата точка беше Cabo da Roca – най- западната част на континентална Европа. Имаше няколко т.н. „опорни точки“ – среща за ферибота за Генуа и среща в Лисабон за общо посещение до Cabo da Roca….. всичко останало беше по- скоро групово-индивидуално.

До Лисабон всичко вървеше по план, като след това аз имах добра програма до и за Пиренеите, която трябваше да осъществим заедно с Владо…. Както винаги оптимална и стегната :)
По- стечение на обстоятелствата за въпросната част останах сам – не е имало някакви драми, но Владо имаше доста и различни технически проблеми по пътя и някак си се сдуха и реше да се върне с „основната“ група на обратно по най- краткия маршрут. Аз се опитах да го убедя, че бидейки вече в най- западната част от Европа, времето и километрите между моя план и т.н. „бързо“ прибиране би бил в рамките на 2 дни и според зависи между 500 -1000км. Същевременно не бях прекалено настоятелен, тъй като осъзнавах, че след 10 дни и на 3500км от вкъщи с поредица от технически проблеми, човек мисли по- различен начин и всеки сам си усеща как би се чувствал най- комфортно.

Аз към като цяло екстроверт по природа и подобно соло връщане за 8 дни ми изглеждаше леко скучно и може би при други обстоятелства бих се прибрал също с основната група, но в този случай се налагаше да продължа по плана. Няколко месеца преди да тръгнем имах разговор с мой бивш шеф и колега от Англия, който тъкмо беше станал пенсионер и с него направихме уговорка за среща близо до Сан Себастиан с идеята да караме заедно през Пиринеите…. някак си не беше мъжки да му вържа тенекия….. човека си беше запазил фериботи и хотели и тъкмо тръгваше от Англия. Зара беше хвърлен – продължавах напред сам от най- далечната точка в Европа за следващите 10ина дни. Въпреки, че моторизма е индивидуално преживяване, аз по- скоро рядко карах сам, но в случая нямах избор. Знаех, че нямаше да имам проблеми да се справя, тъй като почти всички дълги, общи пътувания ги бях планувал самостоятелно, а и конкретно това пътуване го бях планирал много детайлно ден по ден, като до тук всичко се движеше според плана. Имах вяра в техниката, бях в Европа, не бях притеснен финансово и го приех по- скоро като предизвикателство и възможност да остана по близко до себе си. А пък и след 3 дни щях да се видя с човек, който не бях виждал от 2 години и който бивш мотор крах в момента :)

Изображение

Разделихме се за последно на къмпинга в Лисабон, като основната група тръгна на запад, а пък аз поех покрай океана на север. Идеята ми беше да мина през Порто и да стигна до Santiago de Compostela. На излизане от Лисабон имаше сериозно задръстване от там се качих на магистралата за Порто, като след 100ина километра ми доскуча реших да сляза от нея. Горивото в Португалия е скъпичко – може би около 1.50 евро, а допълнително и таксите им за магистрала се оказаха високи…. може би нещо като тези в Италия – около 10 евро за 100км.
Реално и тук, както в Италия нещата с магистрала или алтернативен безплатен път бях добре премерени….. магистралата беше скъпа, но пък на слизайки от нея не можех да отмятам километри и нямаше да мога да стигна до крайната точка за деня – град, село, светофар, кръгово, ограничения, задръствания, ремонти и пр.. Реших да балансирам по някакъв начин- карах около 1 час по магистралата и около 1 час извън нея с идеята да разгледам и нещо от Португалия….. и така до Порто.
Беше много топло, влизането в Порто си беше сложно, като или ние с ГПС-а нещо не уцелихме правилния заход към центъра или пък просто така си се влиза- някак си стигнах до центъра през стръмни и тесни улички, като на излизане от магистралата минах покрай стадиона на Порто и тъй като се интересувам от футбол, а пък нали и вече карах сам, можех сам да решавам какво да правя и да си променям плановете в движение …. Започвах да усещам и позитивите от соло карането :)

Изображение

Починах, прегледах картите, направих план как да се движа, реших и в кой къмпинг ще отседна тази вечер и реших разходката през Порто да я направя на мотора….. видях на GPS-a на къде трябваше да се насоча и потеглих с включен фотоапарат на врата :)

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Излизането от Порто също се оказа бавно и тук вече реших, че от тук напред няма да влизам в големите градове…. Губих доста време, през които можех да се насладя на пътя и природата.
Първоначалната ми идея беше да нощувам някъде около Santiago de Compostela, като след това при La Coruna да обърна посоката на движение от юг-север към запад-изток. За деня се очертаваше да направя около 600км – сравнително добър километраж за първия от трите дни, които имах да стигна до мястото на срещата ни с Питър усетих, че бидейки сам – имам добра възможност за импровизация  . С Гошо си бяхме говорили за моя маршрут и той ми бе споменал за Fisterra- най- западната точка на Испания, която е и края на пътя на Камино, както и се е смятала от испанците за най- западната точка на континентална Европа. Реших, че от към време имам възможност да кривна леко на запад от посоката която гонех – север/изток . Това е другото предимство да се движиш сам – променяш и решаваш в движение, без да се налага да се съобразяваш с никого, освен със себе си и с настроенията в момента.
Набелязах къмпинг, който ми беше по маршрута, заредих го в ГПС-а и въпреки, че посоката ми беше изток, както ми говореше моя ГПС- завих „рязко на запад“. В този момент, вече се чувствах малко по- удовлетворен от пътуването, тъй като пътя стана тесен, живописен и виещ се покрай морето . Без да знам нищо за пътя на Камино и въпреки, че бях на мотоциклет усещах някаква различна енергия в този момент..... може би от това, че след почти цял ден каране, вече бях излязъл от досадните магистрали и натоварените главни пътища, може би от това, че усещах морето или пък от факта, че за първи път трябваше да пътувам сам – нямам обяснение. Със сигурност съдбата ме постави в ситуация да отида до края на пътя на Камино, без да съм го планувал (а аз наистина планувам повечето си пътешествия до последния детайл), минах въпросния участък така, както го правят пилигримите – сам и без да съм силно религиозен, като че ли усетих една различна енергия в този момент. До този момент не знаех нищо за пътя на Камино, започнах да се интересувам след това, като и целта на този разказ не е да заплавам хората към въпросния път, но може би все пак аз бих се пробвал някой ден…. Може би не пеша….. с мотор ми казаха, че не се брои , но открих, че има вариант и с колело – което към момента ми изглежда интересна опция 

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Вече бях доста близо до къмпинга, като в този момент ГПС-а реши да избере някакъв кратък път…. Помислих си, че отклонението от главния път не е добра идея, но все пак бях на по- малко от десетина километра от къмпинга и реших да го последвам – минах през вилна зона, като беше доста съмнително дали щях да премина през нея, но тръгвайки на обратно, вече извън главния път пред мен се откри много интерес кадър…. Отново без да съм имал каквато и да е информация за идеите на пътя на Камина, някак си още тогава усетих идеята, че няма нищо случайно – беше края на деня, бях леко на височина и имах гледка към океана, планината и малка църква точно под мен – уникална композиция 

Изображение

Настаних се в къмпинга, опънах палатката, бях проверил, че имам време до вечеря и слязох да направя няколко снимки на брега – беше точното време – една идея преди залез…. Нямаше как да изпусна този момент – храната можеше да ме изчака, но този момент не .
Къмпинга беше доста приятен, имаше ресторант, WiFi навсякъде дори и в палатката, като ако някой се интересува – ето линк към сайта му:
http://campingvouga.wix.com/a-vouga

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Вечерях в ресторанта на къмпинга, направих ретроспекция на деня – километрите бяха около 600, бях се отклонил леко от посоката, но пък това си заслужаваше напълно и накрая приятно уморен си легнах в платката:

Изображение

Изображение

П.п.
Може би тук е мястота да направя и едно леко отклонение и да споделя и малко повече за това как се навигирах. Като цяло преди няколко години ГПС-а който използвам се развали…. тъй като на мотора използвах такъв за автомобил ми се развали жака за зареждането – може би поради по- големите вибрации при мотора…. тогава реших, че от тук нататък ще използвам само ГПС-а на мобилния си телефон. Първо, че ГПС-ите конкретно направени за мотори са скъпи; второ, че след около 2 години вече всяка техника е технологично остаряла, а пък телефона така и така се сменява през около 2 години и трето, че имайки навигация на телефона и познавайки я добре ми е налична по всяко време и навсякъде. С помощ от приятели, вече имах някаква концепция как да се оправям с телефона, но в началото на тази година малко неочаквано бях предизвикан и мотивиран – в работата ни смениха Андроид телефоните с Айфони…. Поради специфичен софтуер, който трябваше да използваме на тях . Изведнъж нещата леко се промениха и не изглеждаха толкова лесни. Накрая се спрях на вариант да си платя 30евро за доживотен абонамент за Sygic навигация за цял свят, както и 5 евро за приложението Аrchiescampings:
http://www.archiescampings.eu/

Много добри приложение, което има база данни от над 30хил. къмпинга в Европа- аз лично съм изключително доволен от него. За Андроид телефоните е лесно- базата данни на къмпингите може да се зареди в ГПС програмата на телефона и готово, докато при Айфона тази система не работи и по тази причина избрах съответните комбинация от ГПС и Аrchiescampings приложението – на приложението има опция да се зареди и директно в Sygic навигацията, а пък и Sygic за Apple беше около 3 пъти по евтина от iGO.
Като обобщение мога да кажа, че общо за около 3 седмици останах много доволен от Sygic ГПС-а, като почти не ме подведе никъде….. разбира се, аз съм малко „гърмян заек“ и освен, че имах детайлен план/маршрут за всеки един конкретен ден от пътуването, носих и хартиени карти за всяка една държава и стриктно проверявах всеки един маршрут предложен ми от ГПС-а   
https://goo.gl/maps/bUfdRgwHoiP2


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 29 Дек 2016, 00:40 
Offline
Лейтенант
Лейтенант

Регистриран на: 28 Май 2010, 23:33
Мнения: 171
Местоположение: София
Ден втори:

За този ден плана беше първо да отида до края на пътя на Камино и след това да тръгна на изток към град Irun – мястото където имахме среща с Питър в края на следващия ден. Идеята ми беше да се опитам да карам стегнато без магистрали, пък ако в движение се налагаше можеше да направя и съответните корекции.

Изображение

Станах сравнително рано, закусих с част от храната, която все още имах в наличност и зареден с енергия тръгнах към края на пътя на Камино - последното парче земя.....Finisterre.
Като цяло, когато гоня голям километраж за деня се движа доста стегнато – спиране основно за гориво и покрай него и разни други неща. В този случай обаче природата и гледките ме накараха да се отдам на друго мое хоби – фотографията, която за съжаление от години не ми оставаше време да практикувам, но просто в този случай трудно можех да подмина:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

В този момент започнах да срещам и поклонниците, които днес щяха да достигнат до края на пътя на Камино – Finisterre:

Изображение

Изображение

Изображение

Като цяло не съм набожен, но наистина в този момент благодарение на това място и на тези хора успях някак си да усетя една по- силна и позитивна енергия – за тези хора това беше края на няколко стотин километров преход пеша, за мен беше нещо ново, непланувано и много позитивно.

Изображение

Изображение

Достигнах и до самия края на пътя на Камино – както вече споменах, нещо за което към този момент нямах никаква представа, но наистина бях респектиран….. бях отишъл там без предварителен план, Аз и мотора, като въпреки че не бях извървял пеша, някак си и аз се чувствах удовлетворен – бях на 3400 км от вкъщи, бях на път вече 14 дни и бях минал върху мотора голям част от Европа плюс Мароко. Със сигурност не може да се сравнява с това да минеш повече от 500км пеша, но все пак не беше и да съм кацнал директно със самолета.

Изображение

Имах и добра подготовка за само снимане, както попаднах и на доста фотогенични модели :) ….. гущера е сниман с твърд палачинков обектив, който няма никакъв зум…. от около 50ина сантиметра :)

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Снимах и с телефона и с апарата…. Мястото е много магнетично, като освен уникалната природа, за това спомага и оставените дрехи и обувки на пилигримите

Изображение

Изображение

Изображение

Противно на ГПС-а, тръгнах към Ла Коруня по възможно най- тесните малките пътища….. бях сам и можех да си решавам и променям маршрута в движение, а конкретно в този момент, някак си не ми се бързаше много, пък и изглеждаше че имам достатъчно време за срещата в Пиренеите.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

След това си бях решил да карам само покрай океана – някак си водата ме зарежда позитивно. След Ла Коруня видях табела, която указваше място с гледка и от втория опит успях да я намеря. Мястото беше пусто и леко забутано на около 5-6км от главния път, което пък беше добра предпоставка импровизиран пикник обяд – консерва и няколко лъжици мед за десерт. Между другото за първи път си носех мед на пътешествие – като цяло не е лоша идея. Тъй като меда ни е домашен и се беше захаросал сериозно- вкъщи на водна баня го направих течен и го сипах в едно пластмасово бурканче – около 500-600 мл. – много добра опция е при пътуване…. Няколко лъжици действат доста тонизиращо :)

Изображение

Изображение

Изображение

Продължавах покрай морето вече в посока запад-изток, като в този ден вече минах пределната точка и с всеки километър вече разстоянието до вкъщи намаляваше. Въпреки, че карах по главни пътища през този ден не платих нищо за магистрала, времето беше едно такова облачно, но пък не ме намокри през целия ден. Най- хубавата част беше, че през цялото време пътувах покрай океана :)

Изображение

Изображение

Подминах Хихон и тъй като деня вече напредваше сериозно, се ориентирах към търсене на къмпинг. Къмпингите, които са качени в ACSI са винаги добри, като намерих такъв в град Ribadesella и скоро вече бях там. Отново къмпинга беше на ниво, като дори имаше минерален басейн, като беше почти празен, тъй като още не е бил сезона. Разходих се с мотора до града – малко и спретнато градче, където се влива река и изглеждаше, като туристическа дестинация благодарение на рафтинга:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Когато се настаних в къмпинга ми казаха, че ресторанта не работи, но ми препоръчаха малко семейно ресторантче през няколко къщи…. Открих го от втория път :). Хората бяха учтиви, но не говориха изобщо английски, менюто също беше само на испански. Налучквайки, избрах нещо от менюто…. някак си странно ми беше – някакво вегетарианско и леко пикантно, но пък имаше и яйца и картофи и се получи добре :). Хапнах добре и си легнах по- светло:

Изображение

Изображение

https://goo.gl/maps/7NcvhyoUgLP2


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 31 Дек 2016, 01:22 
Offline
Лейтенант
Лейтенант

Регистриран на: 28 Май 2010, 23:33
Мнения: 171
Местоположение: София
Ден трети:

На следващия ден станах рано, прегледах картата и тъй като за днес ми се очертаваха сравнително малко километри предвид срещата, която имахме вечерта в град Ирун, избрах да мръдна от морето тъй като съвсем близо имаше два национални парка:
-Parque Nacional de Los Picos de Europa
-Parque Natural Fuentes Carrionas y Fuente Cobre

Изображение

Избора се оказа добър, времето беше облачно, но сухо, като и много красиво, като спирах да снимам от време на време.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Наслаждавайки се на природата, в един момент видях чешма и след като я подминах реших да обърна и да се върна за да си измия визьора, че бях забравил да го направя в къмпинга. Тук успях да направя едно интересно падане/полягане, за радост без сериозни последствия. Карайки на 4-та, 5-та… почнах да намалявам, за да обърна, спирайки и редейки скоростите надолу…. В следващия момент гледах, че няма коли отпред и в огледалото и след като завих наляво с идеята на направя обратен завои- давайки газ, мотора просто се изфорсира и тъй като бях в момента на обратен завой- докато се усетя и мотора падна наляво….. Аз дори успях да се остана прав, леко учуден какво се случи. Очевидно гледайки напред/назад за движението и щракайки надолу скоростите, бях останал на неутрална и без скорост при навито кормило мотора падна….. Реално бях по средата на пътя, вдигнах го за секунди… стори ми се изключително лесно. Може би причината беше, че мотора беше полегнал в някакво положение около 30 градуса….. отпред мотора беше полегнал на роубара пред цилиндъра, а от зад на пластмасовата пета на куфара.
Прегледах го… нямаше поражения – съвсем лека следа върху роубара и върху пластмасовата пета на куфара – отидох до чешмата и тям видях, че се е счупило още и стъклото на левия мигач… само стъклото. Върнах се до мястото, събрах парчетата, като може би причината за това счупване е, че пластмасата очевидно беше остаряла, тъй като беше много крехка…. Мигача си работеше, други щети нямаше ….. измих си визьора и продължих :)

Изображение

Изображение

Изображение

На следващата бензиностанция заредих гориво и реших да „оправя“ мигача – импровизирах с по- дебело прозрачно пакетче с цип, което имах при инструментите и Duct tape. Идеята ми беше, че по рефлектора започваха да се пълнят насекоми, а пък и ако завалеше щеше да влиза вода във фасонката…. Според мен за импровизация на място, добре се получи ;)

Изображение

Подминах Билбао и след като минах едно малко селце, както се движих по пътя в дясно от мен, съвсем случайно видях Nordcapp BMW Motorrad дилър. След като покарах още няколко километра, първо си помислих да се върна да проверя дали случайно нямат стъкълца за мигачи, после си помислих, че точно при такова спонтанно обръщане падна мотора, но накрая си казаха да не ставам фаталист…. Обърнах смело и право в BMW Motorrad.

Изображение

Много добър БМВ Дилър – в шоурума бяха изложени почти всички мотоциклети, както и много интересен модел на боксер двигателя на БМВ 

Изображение

Изображение

Персонала говореше много добър английски и за моя изненада имаха в наличност въпросните стъкла за мигачите – 12 евро/брой. Първо купих едно, след това прецених, че имаше разлика със стария и взех още едно и веднага ги смених и двете.

Изображение

Тук може би е мястото да споделя и какво инструменти нося, като при мен нещата се променят през годините в поска все по- малко неща :). В началото носих почти едни куфар с инструменти и части, след това преминах към едно малко куфарче, което слагах в топ касата, а от тази година ограничих всичките си инструменти само до tool box-a, който е част от новите ми Bumot куфари с които се сдобих в края на 2015та :)
В общи линии инструментите ми са: едно цяло малко гедоре на 1/4 (в насипно състояние) + вложки 15 и 17 за него. Пълен комплект торксове (отново в насипно състояние)…. Това е специфика на БМВ-тата :). Връток на ½ цола и преходници към 3/8 и ¼. Два раздвижени ключа. Две срязани щанги. Комплект за лепене на вътрешни гуми…. Тъй като БМВ-то е с безкамерни, комплекта с фитилите оригинално си има място под седалката. Няколко лепила, две свещи, сгъваеми клещи (мутитул), различни крепежи (гайки, болтчете, рапиди, лустер клеми), маркучи в които съм сложил медна тел), малък мултицет. Имам и едно малко поялниче на газ- малко по- голямо от химикалка (като него се чудя дали ми е необходимо и дали да не го махна другия път). За това пътуване сложих и ремъка за алтернатора, че не го бях гледал, а ме мързеше да го сменя преди да тръгна. И разбира се изолирбанд и свински опашки :).
Всичко това се събира в тул бокса под десния страничен куфар и има много лесен и директен достъп с капачка/вратичка с ключ. След доста проби, най- много неща се събират като са разделени в отделни несесерчета, които се слагат едно след друго…. Така се събират много повече неща, отколкото една голяма обща чанта.

Изображение

За куфарите на Бумот с риск да прозвучи като реклама, мога да кажа само позитивни неща – направени са с много инженерна мисъл и са много функционални. Аз купих мотора с оригинални БМВ куфари и мога да кажа, че Бумот куфарите са много по- функционални от тях… много хубава система с възможност за допълване с много функционални аксесоари – чанти, несесери за капаците, въпросния тул бокс, дръжачи за бутилки или за туби и т.н. Не на последно място те се Made in Bulgaria, а и собственика Асен много точен :).
Няма да влизам в прекалени подробности, но ако някой се заглежда по варианти за куфари, ще му е полезно да разгледа и какво предлага Бумот.

Изображение

Вече с новите стъкла за мигачите продължих някак си по- добро настроение напред :). Много ме впечатли отношението на хората от въпросния дилър на BMW Motorrad, а пък още повече ме изненада факта, че имаха стъклата в наличност – имах усещането, че още изпитвам енергията на Камино – все още бях близо до пътя на Камино :).

Отново се движих покрай океана, времето беше все така облачно, но сухо

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

След като си разменихме няколко SMS-a с Питър, стана ясно че горе долу се движим добре и ще бъдем сравнително по едно и също време в хотела. Всичко вървеше по програма- времето и мястото на срещата го бяхме определили преди повече от месец, като аз бях минал вече около 6 хиляди км, а пък той пътуваше вече 3ти ден от Англия. Идеята с избор на хотел за място на срещата се оказа добра- първото място за среща беше Сан Себастиан, но там хотелите ми се сториха скъпи и затова се насочих към някой близък град и така попаднах на хотел IBIS в град Ирун. През това пътуване почти всички нощувки в хотели, които имах – общо 6 от 19 дни ги направихме във веригата хотели IBIS (Милано, Танжер, Ирун, Каркасон) – това е бюджетна верига хотели (за Европа), цените бяха между 50 и 70 евро за двойна стая с включена закуска, условията бяха много добри. Досте ме впечатли факта, че ние с Питър пристигнахме в интервал от 15ина минути, като аз пътувах от Лисабон, а той от Англия – явно всеки си е правил сметката да пристигнем точно в уговореното време :). Паркирахме моторите на паркинга и след кратък обзор на това как се е развил ГС модела за последните 10+ години, отидохме в ресторантче на близо да коментираме плановете за Пиренеите.

Изображение

https://goo.gl/maps/PnkARp4hV8B2


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 31 Дек 2016, 18:17 
Offline
Лейтенант
Лейтенант

Регистриран на: 28 Май 2010, 23:33
Мнения: 171
Местоположение: София
Ден четвърти:

За Пиренеите се бях подготвил старателно. Бях прочел доста теми в Adventure Rider, като бях маркирал интересните проходи по направлението запад- изток. Първо направих маршрута в Гугъл Карти, след това си поръчах от Амазон и хартиена карта в мащаб 1:200 000 и прехвърлих маршрута там. Гугъл го изчисляваше около 800 км и 16 часа, като аз бях предвидил 3 дни, като в последствие го направихме за 2 дни стегнато каране :)

Ето го маршрута като точки/проходи => Irun/Spain => Col de Burdincurutcheta => Col de la Pierre St Martin => Col du Tourmalet => Col de Peyresourde => Col du Portillon => Port de la Bonaigua => Pallerols del Cantó, Lleida, Spain => Andorra la Vella, Andorra => Carcassonne/France

Изображение

Стартирахме доста на време, като от Испания доста бързо влезнахме във Франция и после пак обратно в Испания. Времето беше мрачно, но сухо, като първото за деня изкачване се оказа по доста тесен път, но пък за сметка на това живописен. Проблема беше, че с изкачването навлязохме в мъгла, но пък за първи път от доста време се очертаваха няколко дни каране само в проходи.

Изображение

Изображение

Първия проход (Col de Burdincurutcheta) беше сравнително нисък, като маршрута го бях направил само на база на проходи и след това направих връзките и заходите между тях. За наше удоволствие времето започна да се оправя с което някак си и настроението се подобряваше, тъй като завоите предстояха.

Изображение

Изображение

Изображение

Вече навлизахме по- сериозно в Пиренеите, като целта беше следващия проход Col de la Pierre St Martin. Бяхме заредили гориво и изравнили резервоарите още в самото начало на деня и на дневен ред беше само пътя, както и евентуално хапване някъде около обяд.

Изображение

Изображение

Изображение

Между проходите минавахме през красиви долини, като деня беше събота и преминахме и през няколко малки градчета, през които преминахме имаше събрани доста хора по площадите в нещо като импровизирани пазари. Попитах го Питър дали не иска да спрем в някое от градчетата, като негови отговор беше, че и той предпочита да се возим и, че ако е бил с жена си щеше да трябва да прекара няколко поне няколко часа на някои от пазарите….. нещо, което в сегашната ситуация можеше да направим транзит 
Някъде около 2 следобед спряхме в едно от градчетата да хапнем. Питър говореше приемливо френски и имаше опит с френските традиции…… На повечето места за обяд се предлагат обедни менюта, които са доста изгодни – за цени между 10-15 евро се предлагат 3-4 варианта на менюта – супа, основно, десерт и напитка.

Изображение

Изображение

Следващата точка беше COL D'AUBISQUE - 1709m, като тъй като времето си беше променливо, някъде след този проход ни хвана и дъжд…. Горе- долу сериозен дъжд, но хубавото в случая беше, че не беше много за дълго – може би за около 10ина минути. Времето беше динамично на високо и слънчево в ниското.

Изображение

Изображение

Изображение

Насочвахме се към Col du Tourmalet - 2115м – традиционен проход от обиколката на Франция, като около месец по- късно успях да гледам този етап от вкъщи. Един от най- хубавите проходи, като изкачването беше страхотно, а пък на върха традиционно времето си беше динамично:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Спускането леко ни изненада – пътя беше с кръпки и имаше доста пясък по завоите:

Изображение

Изображение

Като се спуснахме вече беше време за зареждане с гориво – заредихме на самообслужване, като вече всичко погазваше, че съвсем скоро ще завали. С Питър имахме уговорка да спим на къмпинги, въпреки че това не беше неговия начин за нощувки, човека се беше съгласил, като дори си беше купил и чисто ново оборудване, което беше закачил на задната седалка – палатка, шалте и спален чувал. В този момент обаче нещата не изглеждаха добре за палатка – всичките сигнали бяха за сериозен дъжд, а ние нямахме никакви планове. Проверих набързо Booking и намерих сравнително бюджетен хостел на около 10ина километра от където бяхме ние – селцето се казваше Sarrancolin. Опитах се да открия контакти на хотела, за да проверим цената директно, но от Booking добре са се защитили – контактите ги полочваш след като платиш. Аз се заинатих и започнах да търся контакти в Гугъл, но Питър вече ставаше нетърпелив – запазвай го веднага, че за 5 евро ще ни хване дъжда …. Запазих го, сложих местоположението на навигацията и след 10ина минути бяхме пред хостла и точно започна да вали. Хората бяха доста учтиви и ни разрешиха да оставим моторите в откритата част на ресторанта под чадърите. Точно се мушнахме под чадърите и заваля страхотен порой, който го разминахме на косъм.

Изображение

Хостела не беше нищо особено – тъй като бях запазил най- евтината опция – стаята беше малка с тавански прозорец, но пък бяхме на сухо и с топла вода. След бърз душ решихме да вечеряме някъде наоколо – селцето беше малко и имаше само един ресторант. Отидохме до него, но въпреки, че беше празен, ни казаха, че всичко е резервирано……. Казахме им, че сме доста изморени и ни трябва само едно бързо хапване, но нямаше промяна…. Шибани французи, нахрани ги Питър и се върнахме обратно в хостела, където беше пристигнали и една двойка с Royal Enfield по същата схема – притиснати от дъжда. Заговорихме се с тях, бяха тръгнали през Пиринеите без да бързат по най- бавните възможни пътища. Интересен диалог се получи след като Питър го попита как за мнението за мотора - французина обявяваше колко хубав мотоциклет е, докато англичанина го контрираше, че това е най- големя боклук произвеждан някога. Питър е имал Royal Enfield и не успях да мине повече от 150км, без мотора да се развали, като един път дори го е зарязал за 2 дни, там където се е счупи и дори никой не искал да го вземе. Братовчед му е бил авио инженер и дори и той не бил успял да го стегне за повече от 100км. Royal Enfield били спечелили много голяма поръчка за армията на Индия и тогава преценили, че е по- изгодно да преместят производството директно там. От другата страна французина му обясняваше, че като цяло е прав, но неговия мотор бил от последните и вече бил оправен от фабричните проблеми ….. с инжекционно запалване и забравих още какви промени и че до момента не е имал почти никакви проблеми с мотора.
Както и да е, домакините ни направихме по една пържола, изпихме по няколко чаши вино и си легнахме, като цялата въпросна нощ валя доста сериозно – чуваше се и се виждаше на таванския прозорец в стая ни.

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 02 Яну 2017, 00:04 
Offline
Лейтенант
Лейтенант

Регистриран на: 28 Май 2010, 23:33
Мнения: 171
Местоположение: София
Ден пети:

Ако денят се познаваше по сутринта – очертаваше се бъде чудесен ден; посоката беше Андора трябваше да минем леко на зиг-заг през сърцето на Пиренеите и през проходите Col de Peyresourde, Col du Portillon, Port de la Bonaigua, Pallerols del Cantó/ Lleida, Spain.

Изображение

Както споменах по- горе, бях си поръчал карата на Пиренеите в много подробен мащаб и бях прехвърлил маршрута върху нея. Като при тази схема навигирането ми беше от град към град по маршрута.
От долината тръгнахме да катерим първия проход, като времето ставаше все по- хубаво.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Беше неделя, като вече при следващия проход (Col du Portillon) се натъкнахме на колоездачно състезания в срещуположната лента. Изглеждаше любителско и за наше щастие беше пътя не беше отцепен. Имаше кола отпред и отзад с маяци, като хората се движеха само в си тяхното платно.

Изображение

Изображение

Изображение

След колоездачите се разминахме с ретро колона. Вече имам известни подобрения със снимането в движение, но все пак изпуснах част от колоната

Изображение

Изображение

Продължихме със следващия проход, като на върха спряхме за кратка почивка и си направихме и единствената снимка за спомен със самоснимачката.
Може би тук трябва да отворя и една скоба за Пиренеите, като маршрут и изживяване с уговорката, че пиша този пътепис повече от 6 месеца по- късано. Аз бях ходил две години подред в Алпите и бях останал възхитен от карането на мотоциклет там. Следващата година пропуснах проходите– пътуванията ни бяха до Сицилия и Румъния, като тази година осъществих най- голямото си пътуване изобщо – Италия, Мароко, Испания, Португалия, Пиренеите и обратно. Моят първоначален фокус бяха точно Пиренеите, тъй като предполагаха каране по проходи, бяха сравнително далеч от България и не бяха лесни за изпълнение….. и като време и като пари. Може би поради причината, че от идеята за фокус на пътуването впоследствие някак си останаха като периферия на пътуването или пък може би вече прекалено много се бях наситил на емоции в това пътуване, или пък може би така си представляват, но лично аз не ме впечатлиха особено. Смея да твърдя, че се бях подготвил старателно и въпреки, че не минахме всички проходи, според мен взехме оптималното за прехода от запад на изток за два дни, но конкретно за мен тези Планини са доста по- различни от Алпите например. Аз по- скоро мога да ги оприлича с нещо като Стара Планина, като усещане….. липсва височината на Алпите, липсва и перфектния асфалт, липсват поредиците от обратни серпентини и т.н. и т.н.
Не ме разбирайте погрешно – тези планини също си имат чар, но просто в мен тогава остана това впечатление.

Изображение

Изображение

Изображение

След като се бяхме разминали с велосипедисти и с ретро автомобили, на спускането срещнахме и група коне – нямаше някакви проблеми …. Бяхме ги видели от далеч и бяхме спрели, а те кротко си премиха нагоре.

Изображение

Изображение

Изображение

Посоката вече беше Андора, като по пътя срещнахме нова група велосипедисти, като този път не изглеждаше като състезание, като карахме доста дълго и зад едно АТВ.

Изображение

Изображение

Влязохме в Андора някъде в ранния следобед. Питър и бил в Андора и си разменихме местата кой да води, като плана беше първо да заредим моторите и след това да хапнем нещо. Според Питър в Андора е било много евтино горивото и всичко, заредихме моторите като наистина бензина беше по- евтин от Италия, Испания и Португалия, но пък от друга страна си беше по- скъп от България – един вид и ние сме си евтина държава 

Изображение

За Андора конкретно аз не се бях подготвил и не знаех какво да очаквам. Беше неделя, времето беше хубаво, като имаше най- различни фирмени магазини и много такива за мото екипировка, но конкретно в този ден не работиха. Андора е малка високопланинска държава, която е разположена в Пиренеите на границата между Франция и Испания. Хората говореха според мен на Испански, но най- вероятно ставаше дума за Каталунски. Държавата привлича туристите основно с безмитната си политика и ниските данъци, както и с туризъм. По SMS-а, който получих за тарифите на мобилните оператори – очеведно не беше член на ЕС, но пък официалната парична единица е еврото. Като цяло впечатленията са за малка спретната държава, като основния път иманава по дължината й.

Изображение

Изображение

Изображение

Спряхме в ресторантче, което намерихме точно на главния път. Опциите бяха като във Франция, но по- евтини…. меню от супа, основно и сладолед беше под 10 евро. Другото интересно през това пътуване беше, че някак си маршрута ни съвпадаше с Moto GP и то за градовете през които преминавахме. В Италия например бяхме в Милано, когато беше Гранд При на Италия – дори успяхме да гледаме по телевизията финалните обиколки, където Роси и Лоренцо направиха невероятно състезание. Сега бяхме в Андора, като в същия ден съвсем наблизо беше Гранд При на Каталуния. И пак по стечение на обстоятелствата, без изобщо да сме го планирали, след като спряхме на обяд течеше самото състезание. Нямаше как да не останем да го гледаме предвид състезанието, което направиха Роси и Маркез, като дори и полицаите очевидно бяха зарязали работата и гледаха състезанието от първия ред в заведението 

Изображение

Докато хапвахме и гледахме Moto GP решихме да направим и план за остатъка от деня. Реално се движихме доста стегнато и бяхме напред с плана, като вече прехода в Пиренеите завършваше. Прегледахме картата и Питър предложи да се насочим за нощувка в град Carcassonne/Франция – интересен исторически град, където той вече е бил.
Както вече бях споменал първоначалната ни уговорка с Питър беше за нощувки на палатки, като Питър дори се беше купил чисто ново къмпинг оборудване, но тъй като се очертаваше последен ден да сме заедно, Питър помоли, ако е възможно отново да останем на хотел. Предвид стегнатия план, карахме по 9-10 часа на ден, тъй като той има проблеми с гърба и в такъв формат реално се е претоварвал и вече го болял сериозно. Каза- ти намираш много евтини хотели – избери който искаш хотел в Carcassonne, а пък вечерта виното е от мен – нямаше как да не се съглася. Традиционно избрах хотел IBIS, тъй като имах много добри впечатления от тази верига в съотношение цена/качество, но този път имаше и IBIS Budget – този хотел беше в края на града и от Андора директно поехме натам.
Ето и няколко снимки от излизането от Андора, както и опашките на френската граница – очевидно доста французи бяха дошли тук за неделен пазар.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Пътя до Carcassonne вече си беше леко скучен на фона на последните ни два дни. След като се настанихме в хотела, плана беше да се разходим до крепостта. Да си призная, до този момент нямах никаква идея за Carcassonne, освен че имах спомени за някаква игра с такова име. Градчето е сравнително малко, като на път от хотела за крепостта, Питър ми разказа набързо за историята на града – разположен на стратегическо място град още от времето на Римляните. Градът се утвърждава, като една от най- сериозните крепости през Средновековието, като според легенди има връзка и с рицарите Тамплиери и в частност и с фаталния петък 13ти.

Изображение

Изображение

Изображение

Крепостта е наистина внушителна, като в мен се породиха въпросите, дали е автентична и дали през Втората Световна Война не е била разрушена и след това реновирана…. Не знаех, че с подобни мисли ще отключа веднага английското отношение към Втората Световна Война, т.е. че всъщност във Франция няма нищо разрушено, тъй като французите са се предали още преди немците да са влезли в страната….. за разлика от англичаните, благодарение на което Европа е спечелила срещу нацистите……. което може би си е и самата истина. Наистина имат самочувствие англичаните – явно не случайно са владели света толкова време.

https://goo.gl/maps/rW5eJ3Ykt3E2


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 02 Яну 2017, 01:16 
Offline
Лейтенант
Лейтенант

Регистриран на: 28 Май 2010, 23:33
Мнения: 171
Местоположение: София
Ден шести и седми…..досадното връщане на обратно:

На следващия ден след като закусихме с Питър си взехме довиждане и се разделихме….. всеки към вкъщи – аз на запад, а той на север.

Изображение

Крепостта на Carcassonne доста ме беше впечатлила предишната вечер и реших да мина да направя няколко бързи снимки отвън.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

От тук нататък имах около 2300 км до България, като идеята беше да се прибера по най- бързия начин. Краха с около 130 – 140км/ч по магистралата и през няколко часа спирах за гориво, при пробег около 300км с един резервоар.
Доста сериозно взех да отмятам километраж, като дори след няколко резервоари ми мина леко еретичната идея дали няма да мога да се прибера наведнъж до България. Докато си карах по скучните магистрали с такива мисли в главата, изведнъж взех да се появяват табели Saint-Tropez 30км – реших, че не е много разумно да се напъвам с подобно дълго каране и рязко отбих от магистралата. Въпросните 30 км в едната посока ми костваха около 1 час, докато достигна Сен Тропе, там прекарах около час и после още толкова на обратно, т.е. отклонението ми костваше някъде около 3 часа общо, но пък да мина на 30км от града на Луи дьо Фюнес и да не се отбия някак си ми се струваше като престъпление.
След като слязох от магистралата някак може би подсъзнателно пейзажите взеха да ми напомнят за Полицая и полицайките и започнах се оглеждам за някоя монахиня в стар Ситроен кабрио 

Изображение

Изображение

Колкото повече стигах до крайбрежието, толкова трафика ставаше по- сериозен, като след доста магистрални километри, реших да не опитвам да се боря с него, а просто да се пусна по течението.

Изображение

Стигнах до Saint-Tropez, като паркирах на самото пристанище. Исках да разгледам пристанище и ако е възможно да намеря полицейското управление на полицай Крушо. Още с паркирането ми стана ясно, че днешното Сен Тропе, реално няма нищо общо с романтичното градче от филмите с Луи дьо Фюнес. На пристанището бяха паркирани екстравагантно скъпи яхти на руски олигарси, а пък наследниците на полицай Крушо охраняваха яхтите за да не бъдат обезпокоявани техните собственици…. малко тъжна констатация.
Впоследствие вкъщи видях, че явно е влязъл някакъв боклук във фотоапрата и от известно време имаше някакво малко петно в горния ляв ъгъл, камо може и по тази причина фокуса на някои от снимките не беше както трябва и снимките от телефона изглеждат една идея по- добри.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Имаше доста добро обозначение за Жандармерията, като се върнах при мотора, облякох се и реших само пътьом да мина покрай Полицията и да си направя една снимка за спомен.

Изображение

Изображение

Изображение

Тръгнах си леко натъжен, че вече Saint-Tropez няма нищо общо с романтичното място от старите филми, като на излизане спрях да направя няколко снимки на залива с идеята, че може би той не се е променил:

Изображение

Изображение

След като изминах обратните 30 км до магистралата за около час, продължих с позната концепция….. 130-140км/ч и спиране през около 300км за гориво. От Франция влязох в Италия по маршрут, който горе долу вече познавах от прибирането ни от Route des Grandes Alpes преди няколко години, както и от захода ни от Геноа за Мароко от това пътуване. Градовете си вървяха – Ница, Генуа, Пиаченца, Кремона, като само от време на време сменявах магистралите. Докато бях на мотора всичко беше наред, но някъде около Кремона при поредното зареждане след като слязох от мотора едвам не го изпуснах от място - брояча за днес беше около 1000км, деня беше към края си, като вече осъзнах че съм доста уморен и най- правилното решение е да се ориентирам към нощувка. Прегледах къмпингите в района, като идеята ми беше да се опитам да намеря нещо възможно най- близо до магистралата за да не се налага да се отклонявам много. Харесах си южния бряг на Lago Di Garda и тъй като на първия къмпинг нямаше свободни места, за моя радост точно до него имаше друг къмпинг, където се настаних. Имах известни дискусии с жената от рецепцията – защо ще оставам само една нощувка, при положение, че съм попаднал на едно от най- красивите места в Европа. След като и обясних, че имам идея на следващата вечер да си спя у дома в България …. Вече съвсем я учудих жената….. На въпроса й, ама то не е ли много далеч, отговора ми беше, че всъщност е само на около 1200км   . Явно вече ме прецениха, че не съм съвсем нормален и престанаха с увещанията да остана по- дълго.
Мястото наистина беше много красиво – на брега на езерото, което е в подножието на Алпите. Настаних се възможно най- близо до водата, опънах си набързо палатката, като успях дори да се изкъпя в езерото и да изям една пица и едно джелато в ресторанта.

Изображение

Изображение

На сутринта направих няколко сутрешни снимки на изгрев, събрах си експедитивно багажа и тръгнах необратно. Докато карах си правих отново рекапитулация за цените на магистралите в Италия и отново същия извод – грубо по около 1 евро/10км…. Можете да си сметнете, колко ми струваха магистралите при пресичането на Италия – около 600км.
Веднага при влизането в Словения спрях за да купя винетка и да заредя, тъй като така бях сметнал нещата, тъй като бях на лампа с идеята да сипа малко по- евтино гориво. Около Любляна спрях да обядвам и през скучната хърватска магистрала и разбитата сръбска такава, като гледам снимките, някъде около 11 вечерта вече си бях в гаража.
На следващия ден разбрах, че реално съм се прибрал само едни ден по- късно от групата, която тръгна да се прибира по- възможно най- краткия път от Лисабон с фериботи от Барселона до Чивитавекия и след това от Бари до Дурес за да избягат от дъжда, който и аз някак си успях да размина.

Изображение

Ето и синтезирана статистика за цялото пътуване: България (София) – Италия – Мароко – Испания – Португалия – Испания – Пиренеите – Франция и обратно:

9200 км => 19 дни => 4000 лева.

*19 дни
6 нощувки в хотели (Белград, Милано, Танжер, Ирун, Sarrancolin, Каркасон)
2 нощувки на ферибота Генуа - Танжер
1 нощувка на диво в Мароко до пустинята
1 нощувка в една сърф комуна в Мароко до океана.
и 9 нощувки на къмпинги.

**4056 лева ТОТАЛ (като това включва и цената за ферибота Генуа – Танжер, която платихме още през януари).
Този път мисля, че разходите ми са засечени до стотинка, тъй като знам с какви пари (в евро/кеш) тръгнах и с какви се върнах (изхарчени 1430 лева), знам точно колко са ми разходите през кредитната карта (2200 лева), както и цената на ферибота Гануа- Танжер с включена храна (426 лева).

Тъй като вече някак си традиционно завършвам пътеписите си около 1ви януари – може би най- правилното изречение за завършек в момента ми се струва:
ЗДРАВЕ И КЪСМЕТ….. НОВА ГОДИНА – НОВ КЪСМЕТ!
:P :P :P


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 04 Яну 2017, 16:06 
Offline
Полковник
Полковник

Регистриран на: 24 Яну 2007, 21:20
Мнения: 1988
Местоположение: с. Алваново, Ескиджумайска околия
Ами освен, драги ми Асене, да ти кажа няколко неща:
1. На първо място и най-важното разбира се - много, ама много ме издразни с тея Пиренеи! Ама нямаш идея колко! Сега ще ми разбуташ крехките хаотични планове за лято 2017 :lol:
2. Разкошни фотографии! Евала!
и 3. Благодарности за труда да споделиш с нас това си пътуване, което ми напомня, че и аз имам няколко пътеписа за дописване :roll:

_________________
http://foriunderground.blogspot.bg/
Alvanovo motors - "Сам съм си клуб, сам съм си президент!"


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 06 Яну 2017, 11:18 
Offline
Лейтенант
Лейтенант

Регистриран на: 28 Май 2010, 23:33
Мнения: 171
Местоположение: София
forry написа:
Ами освен, драги ми Асене, да ти кажа няколко неща:
1. На първо място и най-важното разбира се - много, ама много ме издразни с тея Пиренеи! Ама нямаш идея колко! Сега ще ми разбуташ крехките хаотични планове за лято 2017 :lol:
2. Разкошни фотографии! Евала!
и 3. Благодарности за труда да споделиш с нас това си пътуване, което ми напомня, че и аз имам няколко пътеписа за дописване :roll:


Фори,
хайде, чакаме с нетърпение и твойте пътеписи - да се раздвижи малко форума :P
Пиренеите - малко далечни идват и може би е най- правално веднъж като се стигне - човек да има възможност да отдели повече време там, че при нас се получи малко 3в1 - ама пусто желание да се вземе максимума от едно пътуване. Аз реално след това пътуване почти и не съм карал шосейно - може би само ходенето до Видин, но пък превключих на горското еднуро :P

За тази година кроим някакви планове за обиколка на Англия - Шотландия - Уелс .... като дори се замисляме да придвижим до там моторите с колесар, точно за да се облекчи малко досадното и скъпо магистрално предвижване - но ще видим какво ще дойде :P

Освен снимките, сега даже след горското ендуро съм за запалил леко и по екшън камерите .... доре вече Емо Иванов ми е поръчал една китайска такава - тази година да се надяваме, че освен снимки - ще мога и някое видео да добавям..... дори вече успях да сглобя първия си клип - видеото е от камерата на приятел с който караме, а снимките са от телефона :P

https://youtu.be/wz1LAZSUPmE


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 8 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com