Дата и час: 24 Авг 2019, 14:06

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 8 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 10 Май 2019, 23:19 
Offline
Сержант
Сержант
Аватар

Регистриран на: 03 Авг 2007, 23:25
Мнения: 113
Местоположение: Panagiuri6te
Книгите, казват са прозорец към света ……. Да, ама понякога ти се иска да си имаш и врата, не да гледаш само през стъклото. Пътуването е именно тази врата. Как и до къде пътува човек, зависи от потребностите му. Повечето хора търсят удобство, търсят изобилието на шведските маси по хотелите, не им се излиза от зоната комфорт …. Аз пък искам да усетя духа, вкуса и мириса на местата, към които се стремя, не искам да гледам света през призмата на туроператорите. Моят начин да го постигна е да седна на мотора си и да запраша към хоризонта. Това е всичко друго, но не и лесно…. Дупе се иска за това и в правия, и в преносния смисъл.

Маршрутът:

Изображение


СИЦИЛИЯ…..


Интересът ми към нея датира от 8-9 години, но дали защото не е типичната мотоциклетна дестинация или защото има много, много вода до там, все не й идва времето. И така на 26.04.2019г, моментът назря.



Изображение

Това пътуване е знаково за мен поради 2 причини -
- Преди 10 години същите трима, тогава още светлозелени ентусясти, тръгнахме към Рим
- Тръгвах с нов мотор и нова екипировка.

Изображение

Планът беше прост – Пътуване до Игуменица, ферибот, пресичане на цяла южна Италия, втори ферибот и спиране в Катания
Тръгнахме без да бързаме и за да избегнем изнервените опашки по границата се насочихме към ГКПП Илинден. В Гоце Делчев обядвахме, без да бързаме и бавно, като на сватба влезнахме в Гърция. Още преди това почувствах лек дискомфорт в корема, но го отдадох на храната. Не бяхме минали и 20- 30 км в Гърция, дискомфортът ескалира до една смачкваща, тъпа и позната болка , а аз с тревога си дадох сметка, че това е бъбречна криза.За съжаление не за пръв път ми се случва на път. Спрях…. Не знам след колко време моят медицински и всякакъв друг спътник – Гергана, ме убеди да прибегнем към обезболяващите и анти-възпалителните инжекции , които предвидливо си носех. Знаех че това не е решение, за това започнах да се надувам с вода – изпитана тактика. Не след дълго болката почти отшумя и тръгнахме – бяхме изгубили ценно време, но дали минахме и 5 км, започна да ми се мрежи пред очите. Усетих че нямам адекватно възприятие и отново спрях. Пак не знам колко време мина за да „изтрезнея“ от обезболяващото и тогава вече тръгнахме с всички сили напред , надбягвайки се с времето. Фериботът беше в 23.59, но трябваше да сме там поне два часа по-рано. Билети – ЙОК, нямахме….. Много след Солун и много преди Игуменица се мръкна и пътуването стана по-трудно. Допълнително затруднения беше липсата на бензиностанции по магистралата и за всяко зареждане трябваше да търся на GPS-а, близка бензиностанция. Тази магистрала минава покрай снежните върхове на планините Пинд и Цумерка. Тунелите и мостовете са просто безброй. Беше ветровито, беше ми адски студено. Да си призная не бях подготвен за това предизвикателство. Заради притеснението дали ще успеем да се качим на кораба или заради циклично повтарящата се болка , (за късмет не толкова силна, за да ме принуди да спра), този етап от пътуването ни беше изпитание за мен…. а пред картата на компютъра как лесно изглеждаше само….

Късно вечерта , някъде около 22.00ч, спряхме в Игуменица, до първия отворен офис за билети, който видяхме,

Изображение


Започнахме процедурата по закупуването и регистрацията на билетите. Колите и камионите вече се товареха. Отне ни някъде около половин час , намерихме нашия кораб и след още 15-20 мин бяхме вече в него. Да не казвам какво беше облекчението ми в онзи момент…. Времето вече нямаше значение, отпуснах се на меката мебел и съм заспал.

Изображение

В полусън прекарах нощта.

На разсъмване видяхме брега на Италия.

Изображение

Беше ми много яко да гледам как маневрира кораба….. Слязахме , а времето …. аха да завали…. и заваля , ама колкото да ни изплаши. Бързо хванахме правилната посока и тръгнахме….
Странно, но сега не помня нищо от това парче път. Слънцето се подаде, моторите работеха прекрасно, болките ми ги нямаше, а и бях относително отпочинал.... Какво му трябва на човек?! В този дух премина почти целия ден. Късно следобяд стигнахме Вила Сан Джавани, откъдето хванахме фериботчето за Месина, Сицилия.

Изображение

След около час стъпихме на острова и веднага се сблъскахме с особеностите на движението по пътищата на Сицилия. Заредихме провизии от местния LIDL и след още около час и половина вече се настанявахме в набелязания къмпинг на брега на морето, в град Катания, в подножието на вулкана Етна.

Изображение

Къмпингът не беше нито хубав, нито лош. Настаниха ни под едни хубави дървета. Гукането на гургулици, веднага ни направи впечатление и след шума в каската ми, беше като неочакван бонус. Вечерта пък станахме свидетели на семеен скандал по италиански ... много шумен и с характерните възгласи „Бастааа...!“ Никой режисьор на филми не може да го направи така.
Сутрината – баси и кефа наспах се до насита, докато другите си пиели кафето на морския бряг.

Изображение

Гургулиците все така гукаха.... Малко след като излезнах от палатката забелязах нещо необичайно: Целият ми мотор, включително багажа, цялата палатка, та и вътре в обувките ми имаше не просто курешки, бяха си истински лайна. Явно имаше гнезда на гургулици по дърветата, но какви гургулици бяха това , вероятно мутанти, някаква кръстоска между гургутка и крава. Преместихме палатката , но късно. Какво да се прави.... нали има поверие, че да те нацъка пиле било на късмет. Ние бяхме много големи късметлии явно.
Тръгнахме към Етна. Движението по улиците на Катания си е направо притеснително за хора, като нас, несвикнали с онази реалност. Бързо се оправихме и хванахме планинския път, водещ до отправната точка за „атакуване“ на вулкана. Казвам „атакуване“ защото това си е цяла планина, висока над 3000м, а като си представите, че тръгнахме от морския бряг.....
Пътят е типично планински, виещ между полета от втвърдена лава.

Изображение

Изображение

На места изпреварвахме други мотори, на места изпреварваха нас. Категоризирах мотористите в 3 категории : Надувачи, Карачи и като нас – Моторазходкаджии. Имаше не малко паметни плочи на размазали се мотоциклетисти. Покарахме си, но разумно. Скоро стигнахме началото на лифта, взехме си билет и потеглихме нагоре.

Изображение

Гледките , които се разкриха ме впечатлиха. След горната станция на лифта трябваше да продължим с високо-проходим камион, пригоден за пътници. Цената е малко обезкуражаваща ..... с нескрито неудоволствие от моя страна я платихме. Така след половинчасово лашкане, бяхме в подножието на главния кратер. Надморската височина беше 2900м, а температурата 4 градуса, снежните преспи си седяха почти непокътнати. Гергана предвидливо беше взела шапки.

Изображение


Направихме обиколката без да разберем и думичка от това, което ни говореше гида. Единственото, което разбрах е че земята под нас е топла .... и наистина се вдигаше мараня, като се загледаш.

Изображение



Някои, пък си нямаха шапки:

Изображение



Когато се нагледахме се качихме на камион, за да ни свали до лифта , а от там лесно се спуснахме обратно до моторите. Като се замислиш нищо особено – една планина от черен камък и пепел, но вече слезнал не спирах да мисля за това, до което успях да се докосна и видя, чувствах се прашинка.
По-късно вече в самата Катания имах очи да видя, че всичко е построено с черните камъни от вулкана. Много е истина, че човек вижда толкова, колкото знае. Всъщност и скалите в морето са вулканични, явно преди много, много време е имало „сражение“ между лава и море.

Изображение

Изображение

Не може да отидеш до Рим и да не видиш Папата – в нашия случай „Папата“ беше центърът на града. Не беше на пешеходно разстояние, за това се качихме на моторите и смело се вляхме в хаоса, наречен уличен трафик. Там бързо схванахме техните „селски хватки“. Тайната в задръстване да караш в насрещното, като най-голямата ти грижа в такъв момент е да не те блъсне насрещен скутер. Скутерите са буквално, като бълхи – нагли и много. Реших да се правя на скутер и аз, като се прикрепих зад едно нещастно скутерче, управлявано от момиче на не повече от 16-17г . Макар и трудно успявах да го следвам, докато от някъде и аз не знам от къде, може би между огледалата ми, изкочи пред мен един друг, малко по-лъскав скутер с един младеж. Какво беше изумлението ми , когато видях че целта на младежа са всъщност момичетата на „моето“ скутерче. Изравни се с тях и в целия онзи хаос, започна да ги закача. „А, бе чичовото, за това ли щеше да ме пребиеш... да пощипваш девойките..?!“ - това беше първата ми мисъл. С изненада открих, че мушенето из между колите е заразно, а и започна да ми доставя удоволствие, като в електронна игра е, ама по-яко. Изгубих представа за време, след не знам колко се отбихме от потока в една малка уличка. Нямаше да го споменавам, ако не видях нещо, което не бях виждал: На мястото за паркиране на мотори , нямаше свободни места. И докато се суетяхме дойде един пич, спря мотора си , слезе и със замах размести наспиралите скутери, като си отвори място. Това беше ценен урок , който веднага усвоихме.
Центърът на Катания не се отличава с кой знае какво, разходихме се, купихме си лакомства ... и така….. Вечерта е прекарахме в спокойната атмосфера на къмпинга с ракийка и сладки приказки.
Следващият ден беше посветен на Сиракуза.
Ако човек седне да прочете за Сиракуза, ще го заболи главата – това е град още от епохата на Древна Гърция. Има толкова история , че няма как да видиш и запомниш всичко. Целта на нашето посещение беше по-скоро да се разходим из улиците му, да опитаме местната храна и да видим най-най-знаковите забележителности.

Бързо стигнахме, до там е само магистрала. Паркирахме в стария град и тръгнахме. По някаква случайност първото място, на което попаднахме беше пазара. Ей така като стане ми е много кеф. За месните хора това може да си е ежедневна гледка, но за мен беше все едно гледам филм за Аладин. Сергии със знайни и незнайни подправки, с всевъзможни ядки, с цитрусови плодове , с виждани и невиждани риби и миди, зеленчуци..... и всичко това в такова изобилие, че човек се чуди как успяват да го продадат. Определено там природата е щедра.

Изображение

Изображение

Изображение


В интерес на истината в единия край на пазара имаше сергии на разни кафяви и тъмно-лилави хора, които продаваха китайски боклуци, но то къде ли ги няма..?!
В стария град на Сиракуза е приятно да се разхождаш. Спокойно е, красиво е, има безброй места, на които човек може да опита характерна храна за Сицилия.....

Изображение


Хапнахме и ние. Времето пък беше като по поръчка синьо небе, синьо море, слънце, леко прохладно ....

Изображение

Изображение

Изображение


Изображение

Изображение


Не липсваха и съвсем прозаични гледки :)

Изображение

И така повече от половината ден си мина неусетно.
Когато по-късно се върнахме в къмпинга, малко по малко започнахме да се стягаме за отпътуването ни следващия ден, а вечерта е запълнихме с разходка и кафе по крайбрежната зона.
Пътят до Палермо минава през средата на Сицилия. Не мога да кажа, че е с нещо забележителен, но за мен беше интересно да видя и друго лице на Сицилия – далеч от пренаселените крайбрежни градове . Магистралата минава през нископланински райони, в много участъци е вдигната на колони, невисоко от земята, вероятно да се избегне лъкатушенето на терена, а отдолу се виждаха ниви, овошни градини, стада....
Пътят не е кратък, но вече съм „хванал мазоли“ в карането на мотор и някак умея да се изключвам в такива скучни участъци. Преди Палермо, бяхме набелязали да спрем в Чефалу – градче на брега на Тиренско море, което освен със своя италиански чар и живописните си гледки , не се отличава с нищо. Всъщност това не е никак малко.

Изображение


Изображение

Изображение

Изображение



Тук видяхме за пореден път тези каменисти и много тесни улички с надвесените си балкончета и пране висящо от тях.


Изображение

Разбира се кръстосахме стария град из тях. И там реално си живеят хора....! Винаги ми е било любопитно как изглеждат тези домове отвътре.
Подкрепихме се с по една бира, от която само ми се доспа и тръгнахме към Палермо, където по план щяхме да отседнем за две нощи.
Палермо се оказа по-голям град, отколкото очаквах. Доста време покарахме преди за си стигнем набелязания къмпиинг. Все едно.... намерихме го и бързо се настанихме. Беше приличен, но ще го запомня с това, че нямаше тоалетна хартия в кенефите, а и нямаше от къде да се купи. Палатките опънахме пак под дървета, но този път щателно проверих за гургутки – шегичка, де... :-) .
Тази вечер на никой от нас не му се излизаше и .... си изпихме ракията.
На следващият ден целта ни беше Ериче – това е средновековен град. Разположен е на една твърдина, а по права линия разстоянието от Ериче до морето е около 3 км, надморската му височина е 750м – това беше първото нещо, което ме впечатли, макар тогава да не знаех тези цифри.

Изображение

В Ериче има не една или две, а цели 60 църкви. Другото нещо, заради което бяхме там беше една сладкарница, която съществува от средните векове, а сладкишите в нея се правят ръчно от монахини.

Изображение

От всичко изредено до тук, заслужаващи вниманието ми, бяха панорамите към морето, които се разкриваха благодарение на тези 750м . Извадихме и голям късмет с времето – ясно и на моменти без нито едно облаче... Бях прочел, че гледките от това място са като нарисувани.... е.... ми такива са...!

Изображение

Изображение

Винаги е красиво там където планината се среща с морето....



Изображение

Изображение


Останалите достойнства бяха оценени от спътниците ми – Димитър и Гергана.

Изображение

Аз изповядвам разбирането, че камъните навсякъде са еднакви (цитирам класик.... :-) ). Знам, че звучи не добре, но какво да направя като не са ми интересни..?! За това докато по-любознателната част от екипажа ни „усещаше духа на времето“ , аз попивах история по моя си начин...


Изображение

Когато професорите преядоха със знания, а аз поизгорях от Слънцето и си тръгнахме.

Изображение

Тъй като следващият ден беше отреден за Палермо, решихме вечерта да се разходим в предградието, където се намираше къмпингът ни. Малко по-рано същата вечер, когато оставихме моторите с каските пред месния LIDL един човек ни направи забележка да си ги вземем с нас. Чак сега, когато тръгнахме да се разхождаме, започнах да разбирам защо....
Бяхме попаднали в нещо като Пич Махала на Палермо, не знам що за етноси живеят там, но определено бяха бедни и примитивни хора. Мърсотията не я коментирам... Не се оплаквам, както в началото на разказа си споменах, точно това целим - да видим нещата каквито са. Изглежда имаше някакъв празник (беше 01.05 2019), сергии с дрънкулки, ядене пиене... като навсякъде. Седнахме в някакво заведение и ние, от където станахме неволно свидетели на пиянско сбиване. Като капак на сметката ни бяха начислени едни 30% сервиз ????? Вероятно, защото ни видяха, че не сме местни.
Тръгнахме си със смесени чувства. Минахме по пътя, по който бяхме дошли и какво да видя – ново-изхвърлени торбички с боклук .... ей, така на улицата... от колата. Дадох си сметка, че хората от едно съсловие, независимо от тяхната националност, имат един модел на поведение, т.е. битието определя съзнанието. Иначе къмпингът ни, като оазис на спокойствието и чистотата, чак сега ми направи впечатление постоянно спуснатата бариера.

Изображение

Първата ни работа в новия ден да отидем на Porto Palermo, за да си вземем билет за вечерния ферибот до Неапол. Пътят до там минаваше през няколко пътни възела, толкова сложни, че въпреки GPS-a се обърках. Видяхме и последствията от удар между три скутера и една кола – не е за разправяне. В паркинга на пристанище поискаха от нас всеки мотор да се чекира с отделно билетче, но Димитър реагира подобно на Тазманийски Дявол и човекът се стъписа толкова, че ни пусна с едно билетче, а на излизане ни отвори бариерата гратис
Купуването на фериботен билет от българи с повърхностни езикови познания от отегчен служител на гишето е хем леко срамен, хем смешен акт. По някое време служителят започна добронамерено да се бъзика с нас, но важен е крайният резултат – билетът беше в джоба за ей този кораб:

Изображение

В Палермо има много интересни за туристите неща, но далеч не е типичният туристически град, разстоянията са големи, хората забързани, движението много. За това ние се задоволихме с хаотична разходка из центъра.

Изображение

Изображение

Похапнахме и пица, послушахме неохотно нагли, улични акордеонисти, после пак се разходихме и денят почти се изтърколи.


Изображение

Сервирахме се на порта пред кораба 3 часа по-рано.

Изображение

Дочакахме си реда да се качим и веднага заехме позиции в луксозния салон на кораба.


Изображение



Изображение


Малко след 20.00ч корабът потегли към Неапол. Салонът, където щяхме да прекараме нощта се напълни с хора, най-шумни от които бяха деца италианчета – два рейса. Имаше и една друга привличаща вниманието група – някакви рокери от клуб Харлей Дейвитсън – Палермо. Тук си препотвърдих схващането, че хората от едни и същи съсловия се държат по еднакъв начин – едни салтанати, едни чупки, едни елечета.....
Късно вечерта в общия салон останахме ние тримата, още един моторист, една жена и един мъж – 6 човека,а ферито от Гърция салона беше пълен със спящи красавици, като нас. По-високият стандарт си личи
Сутринта на разсъмване бяхме в Неапол.

Изображение


Изображение

Тази тактика с ферибота ни е подсказа наш приятел (nickname stefanss) и се оказа много печеливша. Хем печелиш време, хем спестяваш пари.
Беше съвсем делнична сутрин за Неапол. Седнахме в някакво кафененце за кроасан и кафе, а малко по-късно се запътихме към „Архиологически парк Помпей“.

Изображение

Изображение

Стигнахме в условията на яко задръстване. Не отделихме много време да се ориентираме в обстановката и паркирахме моторите по начин, който не пречеха нито на колите и автобусите, нито на пешеходците. Обиколката из древния град започна. Не искам да се впускам в подробности за историята, защото всичко, което знам за това място е прочетено в интернет и е до болка познато. Като цяло, както споменах вече, камъните не ме впечатляват и присъствието ми там беше по-скоро като мрънкащ ескорт на любознателните.

Изображение


Изображение

Изображение

Освен това кръвното ли ми падна .... все ми причерняваше и все гледах да седна.
Когато обиколката ни приключи, се върнахме при моторите си и ги заварихме закичени с по една честитка за неправилно паркиране. Фиш, от онези дето ги слагат едни каки с шапчици.... Ей такова, не ми се беше случвало за тези 10 години.. Е, поне кръвното ми се оправи....
Бяхме тотално неподготвени за такава ситуация, идея си нямахме какво се прави, а и италиански не знаем... Премислихме разни варианти на това как да реагираме и взехме решение да изчистим глобата веднага, за да ползваме 30-те % бонус. Взехме бележките и отидохме при някакви карабинери, за да ни упътят какво да правим, те ни насочиха към полицай, той пък ни прати в Пощата. Там на гишето в пощата започнахме интерактивно да напипваме правилните стъпки да си платим глобата, но..... системата се срина, служителят вдигна ръце и тресна прозорчето под носа ни. А ние... в небрано лозе. Хрумна ми да търсим друг офис на Post Italiana с помощта на Google Maps. Намерих.... и след 5 минути бяхме там. Застанах пред вратата – не се отваря. Оказа се, че ако вътре има определения лимит хора, вратата се отваря чак след като излезе някой. Изчакахме и влезнахме. Вътре машина за билетчета с номер и много, много хора. Видя ми се „мисия невъзможна“ да се доберем до гише, за това повторих упражнението с Google Maps. Другият офис беше на около 5 км. Минахме ги доста тегаво, но в крайна сметка си платихме. Сега, като е минало време от тази случка си мисля, такива леки премеждия са полезни, защото това държи сетивата ми нащрек и ме предпазва от по-големи грешки.
С облекчение продължихме по пътя си с идеята да се настаним, а след обяд да покараме по крайбрежието на Амалфи. Къмпингът беше в непосредствена близост до Соренто, или както още го наричат града на лимоните.


Изображение

Сега съжалявам, че не си откъснах или купих няколко лимона.... имаше лимони колкото малък пъпеш.
В селцето, където беше къмпинга имаше някакъв мотосъбор на Харлита.

Изображение

Изображение

Какво нещо е съдбата.....?! Срещнахме се отново с „нашите приятели“ от ферибота. Разбира се разходихме се из събора... По-вяла работа не съм виждал. Родните национални събори са бая по-яки. Малко хора и мотори, хлабава музика, която между другото да кажа, беше спряна в 22.00ч.... Беше обявено на транспарант, че се очакват 3000 Харлита..... това си беше химера. И все същите, познати ми до болка, стойки и пинизи на хората с елеци. Тези пък се имат за аристократи в обществото на рокерите. Добре че не се виждат през моите очи....

Изображение


Бяхме поизморени и от 12 часовото пътуване с ферибота, и от отрицателните емоции покрай приключението с Пощите, за това на никой не му се излизаше да кара по крайбрежието. Както по-късно се оказа – грешно решение.
През нощта заваля. Ей така кротичко си барабанеше по палатката. Сутринта всичко мокро, в това число и половината ми багаж. Прибрахме багажа мокър, тръгнахме полумокри, а ни чакаха едни 30 часа на път. Температурата беше .... студена. Не беше разумно да минаваме по крайбрежния път, който е супер натоварен и тесен, но ние минахме. Тези 56 км от Соренто до Салерно ни отнеха 3 часа от ценното време. Очакваха ни още 420 км с отбиване до гр. Матера в едни наистина тежки условия.
На Амалфийското крайбрежие са публикувани безброй снимки и описания. То е приказно красиво ..... а ние го пътувахме в дъжд и мъгла. Така съжалявам....! Но какво да се направи...?!

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Качихме се на нормален път чак около обяд и независимо от дъжда пришпорихме моторите до колкото можехме. Дъждът не беше спирал дори за момент. От водата, ми се скапа зарядното на GPS-а, което внесе допълнителни затруднения. Влезнахме и в някаква много гъста мъгла, това ни принуди да свалим скороста до 40-50 км/ч... , температурата стана още по-студена. а бе, всичко в този ден беше срещу нас.
Междинната ни цел беше гр. Матера, от която ту се отричахме, ту не.... В крайна сметка, когато стигнахме отбивката, завихме към другата Европейска Столица на Културата – гр. Матера.


Матера е градът от Италия, избран за европейска столица на културата. Този статут е споделен с град Пловдив. За това въпреки неблагоприятните обстоятелства, които ни притискаха, все пак решихме да се отбием. Човек неволно прави сравнения….

Изображение

Изображение

Изображение

Аз съм умерен националист, но не мога до толкова да си изкривя душата, за да кажа, че Пловдив е нещо повече, когато става дума за такъв статут – всъщност дори не се доближава. Нямам право да правя някакви задълбочени анализи кой е по-по-най, но Матера е град, като изваден от картичка. Новата му част е чиста, с добре организирано движение, със свободни и безплатни места за паркиране и то в самия център – нещо немислимо за там, от които идвахме. За съжаление имахме време само за една селфи обиколка, от която просто успяхме да видим колко много изпускаме. Определено ще се върнем на това място.
Продължихе пътя си към Бриндизи. Навигацията ни вкара в някакъв сравнително тесен път почти без движение, а на хоризонта се виждаше само тъмносива пелена. На всичкото отгоре продължаваше да вали. Имах чувството че всеки момент ще стигна края на света. Студено ми, мокро, непознато, напрегнато.... този момент го почувствах като изпитание. Слизахме и се качвахме на различни пътища и в 18.00 успяхме да стигнем Бриндизи нито живи, ни умрели. Изглежда сме имали доста окаян вид, защото хората на терминала ни подканиха да се качим с моторите на сухо в зоната за пътници. Бързо взехме билети, изпихме по една топла напитка в кафенето на терминала и пак излезнахме на студа, за да си дочакаме реда. Дъждът най-после беше спрял. 10 часа дъжд – това беше равносметката от този ден.
На опашката за ферито се запознахме с други мотористи, даже оказахме лека техническа подкрепа на една група от Малта.

Изображение

Товаренето на ферибота продължи необичайно дълго време. Камионите бяха необикновено много. Даже си помислих че има втори кораб, но НЕ..... всичко се натовари на нашето фери.
Тръгнахме с почти два часа закъснение. Корабът беше препълнен и с пътници. Нощуващите в общите помещения бяхме много. Бяхме на 5-тия етаж на кораба. Тъкмо започнах да стоплям мокрите си дънки и започна едно надигане и потъване на „почвата“ под нас. Аз не съм морски човек и не ми трябва много, за да се впечатля от подобно нещо. А бе, казвам „впечатля“, но по-правилно е да кажа „притесня“ или „изплаша“. Освен това цялото това люшкане беше съпроводено с зловещо думкане и скърцане, идващо от дълбините на кораба.... А само като си помислех колко камиона вкараха в този кораб..... Викам си: „Край... това ми беше....ще ни казват утре по BTV-то.....“. Краката на Гергана омекнаха и тя се превърна в предмет с мрачна физиономия, не беше в състояние да помръдне – нейната непоносимост към морски транспорт е пословична. Димитър си се разхождаше.
Реших да спя, за да не усещам шубето си. Не беше трудно, бях скапан и премръзнал. Заспал съм.....!
Събудих се със силното желание да пикая. Станах и тръгнах буквално като пиян. Още с влизането си в тоалетната пред мен се разкри такава живописна мозайка.... подхлъзнах се даже. Ей, това остана да седна в повръщаното на някой....! За щастие запазих равновесие и малкото ми приключение имаше щастлив завършек. Гергана, видяла в мое лице ракета носител, поиска да й помогне да стигне и тя до тоалетна. Няма как направих се на мъж... Историята в общи линии се повтори, но мозайката, на която се натъкна тя беше в една от кабинките. На връщане, даже излезнахме на палубата, да видим колко е бурно морето.
Дали от среднощната ми разходка, дали от „живописните пейзажи“ в тоалетните, започна да ми се надига....
За щастие като полегнах, усвоих този процес и пак съм заспал.
Сутринта пристигнахме с малко закъснение, но като се има предвид че тръгнахме почти 2 часа след обявеното време, си давам сметка, че капитанът трябва да е подавал яко газ.....
В Игуменица беше 18 градуса, а аз бях полусух. Ръцете ме сърбяха да сръчкам Ямашката по последните 720км от нашето пътуване.

Изображение

Това е някакъв парадокс: чакам пътуването, планирам го, вълнувам се....., а когато се прибирам ми е най-кеф. Е ми, обичам си България!
Пътуването започна с ентусиазъм, беше топличко и сухо. Бързо , обаче влезнахме в планините и температурите паднаха до 8 градуса. Пак влезнахме в полета от мъгла..... И тунел, мост, тунел, мост.... дъжд, слънце, мъгла, .... горе долу в този порядък, със силен дискомфорт в основата на гърба , стигнахме Солун. Там починахме половин час , а час и половина по-късно бяхме на родна земя. Часът беше 13.00 на 5.05.2019г.

Изображение

10 години по-рано се прибирахме по същия път от Рим, Тогава ядохме пържоли на Градещница.... а ние сме традиционалисти, за това следващата ни цел бяха именно пържолите в Градешница.

Изображение

От там до в къщи са едни 240км... Е ми не знам как съм ги пропътувал – на автопилот.



........Всичко е относително, стига да можеш да го отнесеш .... пак цитирам класици. Свободата също е относителна и всеки си има собствена представа за нея. В каквото и да се изразява тя, винаги си плащаш за нея..... далеч не говоря само за пари. Тя е скъпа, но сладка..... Моето усещане за нея идва точно при такива пътувания. Пожелавам си занапред да имам куража, здравето и късмета, да я имам. Пожелавам го и на вас

Благодаря...!

Иван Тенекеджиев 10.05.2019г


Последна промяна IwanTT на 12 Май 2019, 10:10, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 11 Май 2019, 23:47 
Offline
Капитан
Капитан
Аватар

Регистриран на: 05 Дек 2007, 22:40
Мнения: 265
Местоположение: София
Браво, човече! Явно си хванал типичния за Италия циклон/антициклон :P бая ви е валяло. Изпитах същото преди 6г., само дето ни валя от Италия до Драгоман - връщахме се през Словения, Хърватска, Сърбия. Благодаря за този мотопис, защото обичам Италия с всичките й красоти и кусури :mrgreen:


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 12 Май 2019, 09:27 
Offline
Сержант
Сержант
Аватар

Регистриран на: 03 Авг 2007, 23:25
Мнения: 113
Местоположение: Panagiuri6te
Слънце, Слънце, Веспички, девойки с летни роклички, стари улички...... ето така си представям Италия аз :P


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 12 Май 2019, 19:35 
Offline
Капитан
Капитан

Регистриран на: 10 Юли 2009, 17:53
Мнения: 324
Местоположение: Пазарджик
Корави и готини сте панагюрци! В пътешествията сте много по-напред от пазарджиклии. Поздравления! :lol:
Ванка, Митака и Гери с еднакви мотори ли са? А ти, кога и защо смени Хондата за Ямаха?

_________________
BMW R 1100 GS.
Правилните решения и действия идват от опита, който се получава от грешни решения, и действия.
Човек не спира да кара мотор, защото е остарял. Човек е остарял, когато спре да кара мотора си.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 12 Май 2019, 22:53 
Offline
Сержант
Сержант
Аватар

Регистриран на: 03 Авг 2007, 23:25
Мнения: 113
Местоположение: Panagiuri6te
Гергана и Димитър са с Yamaha FZ6, a аз с Yamaha MT09 - типично градски мотор но му присадих системи за багаж. По принцип за него няма стойки за странични куфари


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 13 Май 2019, 08:00 
Offline
Капитан
Капитан

Регистриран на: 10 Юли 2009, 17:53
Мнения: 324
Местоположение: Пазарджик
Тотално се отказахте вие от ендурата. :P Ще мина някоя вечер през Панагюрище да си поприказваме и да те питам някои работи. Преди това ще се обадя по телефона, де. :P

_________________
BMW R 1100 GS.
Правилните решения и действия идват от опита, който се получава от грешни решения, и действия.
Човек не спира да кара мотор, защото е остарял. Човек е остарял, когато спре да кара мотора си.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 13 Май 2019, 09:58 
Offline
Полковник
Полковник

Регистриран на: 24 Яну 2007, 21:20
Мнения: 2067
Местоположение: с. Алваново, Ескиджумайска околия
Много се изкефих на пътеписа! Благодарности за споделеното!
П.п. Апропо, и аз като видях мотора се зачудих като как е на дълъг път с този "градски" мотор, но явно с всичко може да се пътува стига да имаш нужната нагласа и да те кефи...

_________________
http://foriunderground.blogspot.bg/
Alvanovo motors - "Сам съм си клуб, сам съм си президент!"


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 13 Май 2019, 12:02 
Offline
Сержант
Сержант
Аватар

Регистриран на: 03 Авг 2007, 23:25
Мнения: 113
Местоположение: Panagiuri6te
Благодаря, forry!
Аз съм изчел може би всичките ти пътеписи и много се забавлявам и смея на моменти. Имаш дарбата да представиш нещата откъм комичната им страна.

За мотора...
За съжаление нямам възможност да пътувам толкова, колкото ми се иска. Цифром и словом "дълги" по моята скала пътувания, мога да си позволя max 2 седмици в годината. Предпочитанията са ми към европейските дестинации. Средно дълги пътувания още 2, до 3 в годината и другото е из нашата Родина. Да но аз искам да го карам и в ежедневието ми, без да се боря с него.
Имайки предвид това, още преди години се спрях на т.н. градски мотори - те са леки, пъргави, лесно се управляват, с поне за мен атрактивна визия...... Далеч не са най-удобните за дълги пътувания, обаче - доста свити крака, малък резервоар, твърда седалка, ниска ветрозащита. Отчасти недостатъчците съм ги отстранил с мои доработки, а към останалите се адаптирам.



Моторът си е въпрос на личен избор.

Преди години карах чопър, например и го намирах, а и все още го намирам като много удобен за дълги асфалтови пътувания. Да, но няма пъргавина и лека управляемост, не спира добре.... Имал съм ендура . туристически мотори...., но поне за сега това ми е на сърце.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 8 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com