Дата и час: 18 Юни 2018, 04:39

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 28 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 02 Авг 2010, 17:39 
Offline
Генерал-майор
Генерал-майор
Аватар

Регистриран на: 20 Юли 2004, 09:17
Мнения: 2704
Местоположение: София
Започва Път от моя праг -
безкраен, ограден с трева.
Увлечен в неговия бяг,
и аз ще трябва да вървя,
да влача морните пети,
дордето стигна друм голям, събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Не знам.
(Дж. Р. Р. Толкин)

Пътешествието, както може би знаете е дело откачено, защото дойде ли ви до главата веднъж няма откачане. Не случайно да пътешестваш е висша форма на лентяйство и безделие, макар, че последното което вършиш, пътешествайки, е да стоиш без работа.

Затуй за пътешествия струва да се говори само с пътешественици т.е. други лица, заразени от това тежко и нелечимо заболяване, което е погубило буквално не един или двама. Случайно или не, но някои от мотористите, ако ли не и голяма им част, са пълни откачалки и пътешественическата лудост не ги подминава изобщо.

И ние тъй, живеейки живот напълно приемлив, нормален, изпълнен с грижи, данъци и социална отговорност, не щеш ли, се замислихме за пътешествие и то ... откачена работа – на изток. Не /само/ че добрата ми баба Лиза се е родила в Екатерининската перла Одеса, но изобщо винаги е по-интересно да пътешестваш на изток, отколкото на запад. Зад думите ми могат да застанат много лица вкл. колегите Александър Македонски и Марко Поло, например.

Но, по същество. Замислихме се ний, пък то се оказа имало една крачка точно от откаченото намерение до откаченото изпълнение. Насъбрахме малко пари и айде към Одеса. Пътешествието в кратка статистика:
- тръгнали от Хасково на 24-ти сутринта
- пристигнали в София на 30-ти вечерта
- изминали 2049 километра
- маршрут: Хасково, Каварна, Констанца, Слобозия, Галац, Болград, Одеса – Одеса, Галац, Болград, Слобозия, Силистра, София
-
Изображение

Специално за това пътуване искаме да благодарим на emo_vfr и на Борис от Мотобум Варна за невероятно колегиалното отношение!

Още важни цифри:
Румъния курс Долар – Лея: 1 долар за 3,2349 леи
Румъния бензин: 4,6 леи на литър
Ферибот – 7,5 леи на мотор
Преминаване на мост над Дунава – 5 леи на мотор
Кафе на бензиностанция – 4,99 леи
Някаква си там закуска – 4,49 леи

Украйна курс Долар – Гривна: 1 долар за 7,86 гривни
Украйна бензин: 7,73 гривни на литър
Коняк Одесский 0,5 л. – 29,10 гривни
Водка Немиров 0,5 л. -19,80 гривни
Бира 0,5 л. – от 7 до 10 гривни

Ден първи т.е. 23-ти юли 2010

Няма по-приятно и същевременно истерично действие от събирането на багажа. При нас то заслужава да бъде заснето на ням филм и озвучено с някоя класика, например с Картините от една изложба, като моята картина специално държа да бъде нещо като бомбандировката над Герника. Както и да е ... събрахме багажите ето така.

Изображение

Ден втори т.е. 24-ти юли 2010

Оставихме малкото съкровище и червената кола на баба, свалихме моторите и айде към Каварна. Пътят беше ужасен. От петолъчката нататък едно безкрайно задръстване и каране по осевата линия. Предполагам ви е познато на всичките. Познато ви е и усещането да пристигнеш най-накрая, мам********* и да пиеш по една студена бира. Ох, бира, ох кеффф...

Изображение

Содом забиха много добре, както винаги. Криейтър също!

Изображение

Ден трети т.е. 25-ти юли

Въобще не помня какво сме правили този ден т.е. ще да е било чудесно!

Изображение

Изображение

Освен това се видяхме с куп стари приятели дошли за концертите.

Ден четвърти т.е. 26-ти юли

Точно срещу нашата квартира се оказа, че живее моторист- каварненец, с когото веднага се запознахме. Йордан, както се казваше ни изпрати до бензиностанцията, от където поехме за Дуранкулак.

Изображение

Ох, да бехме знаяли да не ходим към Костанца, ама де тоз акъл. Пътят натам се оказа огромно задръстване /я, отдавна не се бяхме вряли в задръстванията/. Беше ад – пек, изнервени румънци, прегряващи мотори, населени места едно след друго. Направо не можех да повярвам на късмета ни като се измъкнахме от Костанца и най-накрая вдигнахме над 40 км./ч..

За румънците като шофьори мога да кажа само едно – българите си имат напълно достойна конкуренция. Тъпи, агресивни, нахални, нетолерантни ... дали стана ясно какво искам да кажа? Накупили нови лизингови коли /от серията на VW предимно – пасати, голфове, шкоди и аудита за по-оборотните/ и при ограничение 70 бичат с по 140-150. Катастрофи – бол. Покрай пътищата неистова смрад на разлагащи се кучешки трупове. Като прибавим и камионите и картинката става пълна. Добре, че поне асфалтът е добър и то само по главните пътища.

Моля да не ме разбирате погрешно. Румънците с нищо не са по-лоши от българите. Напротив. Направо сме като сиамски близнаци с тях. Толкова сме еднакви в момента, че само румънския език разваляше впечатлението, че съм си у дома. О, извинете. Има една много съществена разлика – те спират на пешеходна пътека. Затва пък не употребяват колани. Както казах ... вече.

Изображение

Друга сходна черта на пътната мрежа на Румъния е, че и те като нас дълбоко и искрено презират пътните табелки. Ако ги има – теса за объркване на врага, а често просто липсват в менюто. Затова на отиване имаше доста сложност в гадаенето къде точно се намира една или друга отбивка. Важното е, че накрая стигнахме Галац и аз победоносно влязох да сменя малко кинти в банката.

Сега трябва да прекъсна разказа, за още едно лирическо отклонение за пътешествията, защото всяко едно себеуважаващо се пътуване включва поне един проблем. За мотористите най-често от техническо естество. Логиката е проста – ако всичко е наред няма да се случи нищо неочаквано, а основната същност на пътешественичеството е в срещата с неочакваното. Надявам се схванахте защо е НУЖНО нещата да се объркват ... за да се оправят по неочакван начин.

Явно точно в този момент в Галац бе дошъл момента за нашия проблем. CBR-чето което до момента бе вървяло чинно се заинати и отказа да запали. Поучени от стари преживелици ние с Дани паркирахме пред един блок и се заехме с проверката на първите две зони с голям капацитет за създаване на проблеми:
- бушони
- свещи
За съжаление всичко бе наред.

Изображение

Вечерта дойде, а заедно с нея се появи един младеж в жълта фланелка. Подобно на останалите румънци, той не използваше английски или руски т.е. комуникацията течеше предимно на ръчна. След малко той повика друг младеж и след упорити опити със свещите те установиха вече известното ни – проблемът не е там.

Изображение

Тогава те явно се обадиха на някой друг и след половин час дойде Богдан, мото-майстор с достатъчен запас от английски. Оказа се, че двамата сладури са от близкия скутер магазин със сервиз и виждайки нашия проблем са решили да се притекат на помощ.

Богдан сравнително бързо установи проблема – „бензиновата помпа капут” и каза, че ще прибере мотора в неговия сервиз и утре сутринта ще се заеме с него. Нас пък ще отведе на къмпинг край града /ние си носехме палатката, разбира се/.

Богдан и неговата приятелка се оказаха невероятни сладури. Супер готини, приятелски настроени, помощливи хора.

Изображение

За наш антикъсмет, обаче, къмпингът имаше работно време до 7 часа. Да, и аз зададох същи въпрос на охраната там:
- Защо работите до седем, а не осем, например?
- Защото това е Румъния, тъпа държава. – ми отговори пазача. Ясно пич, разбирам те напълно.

Все пак си намерихме китен къмпинг на съседното езеро с малки бунгалца и чудесни места за барбекюта. Цената за бунгалцето бе 50 леи на вечер.

Изображение

Изображение

Изображение


За цър-пър не ни стигна време и сили /бяхме направо гроги/, но взехме един душ, хапнахме квото имаше в дисагите и блажено заспахме под успокоителното цвърчене на щурчетата.


Ден пети 27-ми юли

Богдан ни чакаше в 9 за да ни отведе до сервиза си.

Изображение

Зае се с моторетката и след час и половина пърчината взе, че запали и Дани се залепи за картата – УРА ПРОДЪЛЖАВАМЕ!

Изображение

На въпроса колко му дължим да работата той страшно се обиди. Сиктир, рече, от мотористи пари да вземам. Като дойда в България ще ме черпите!

А в тая сива кола, дето се отдалечава обратно към Галац седи един друг пич, който ни отведе до самата граница /случайно да споменах, че там мноооо мразят табелките/. На изпроводяк ни купи по едно кафе и кроасан за подкрепление. А ние дори не разбрахме как се казва!

Изображение

Изобщо румънците са готини хора. Чакай сега да се разберем... по своята същност повечето хора са готини. Тъпанарите са сравнително рядко срещата порода, но затова пък разпръскват своята смрад толкова интензивно, че могат да замаскират с гадостта си твърде много други, готини, хора, цели квартали и дори държави. Искам да кажа накратко, че вярата в доброто у хората е крайно необходимо условие за извършване на пътешествия. Схванахте, надявам се.

На границата с Мордова ние, вече сериозно подплашени от разкази на очевидци, се правим на много мили, ужасно чаровни и невинни душици. То всъщност нямаше нужда. На всички граници, които преминахме се държаха с нас перфектно. Културно, дори мило. С интерес и симпатия. На Молдовската специално, ми направи впечатление само, че изрично ме попитаха дали няма да ходим в Русия. Хм.... Не, защо?

Изображение

Изображение

Самата Молдова е една малка, китна, тучно зелена държава с празни и тотално разбити пътища. Тя е, как да го кажа – дива! Все едно не е в Европа и със сигурност не е в 2010 година. Тя е застинала в едно тихо безвремие, изпълнено със спокоен селски труд. Хората са мили, гледат моторите като чудо на техниката. Изобщо – ясно ви е. Колеги, пътували там, препоръчват по-бързо да се измъквате от държавата, защото добарат ли ви местните милиционери ще има излизай от парите и падни-стани по много.

Изображение

Изображение

Ние напуснахме Молдова през Болград. Там на граничния пункт на Украйна бе най-яко. Защото целия патрул барабар с митничаря са все наши момчета – българчета. Тръгнах аз да му говоря на единия на руски, той ми направи строга забележка „ На български ми говори бе моме”. Готини, помощливи, любопитни, помагат ти да си попълниш сложната украинска документация. Важното е да се държиш човешки, да им се усмихнеш. Ей такива работи.

Тук е местото да отбележа нещо ВАЖНО. В изброените до тук държави и за всички бивши съветски републики вкл. самата Русия бъдете много внимателни с документите. Загубите ли нещо, например талона на мотора, няма ни напред, ни назад. Става, един вид, много весело. Затова внимателската си прибирайте и крийте паспорта, талона и емиграционната карта, която ще получите на митницата. Да не стане някое Бау!

Така, вече сме в Украйна. Остават някакви си там 250 километъра. За Украинските пътища, обаче, смятам да отделя цял един абзац. Те са измамно хубави. Направо, след Молдовските ви се струват като магистрали. Но, там нейде, на най-неочаквани места ви дебнат изненади от разнообразно естество, но с една едничка цел – да ви свалят от мотора.
- гигантски бабуни
- огромни дупки
- стада гъски
- или кози
- каруци
- претоварени камионища, които едвам пълзят по баира
- трактори

След като прелетях над една от бабуните и с трясък приземих желязното си конче реших, че ще е доста по-добре да карам по-кротко за да имам време да бягам от препятствията. Не че не се набих на още 5 от тях, но поне беше с по-ниска скорост.

Първото ни отбиване в Болград бе да обменим пари.

Изображение

Знам, че е редно да кажа нещо хубаво за града на нашите сънародници, но той е мизерен, мръсен и оставя неприятно впечатление. Особено след като местните ченгета изрекетираха Дани с 50 гривни за това, че си е позволил да си качи мотора на тротоара пред Банката /нещо съвсем обикновено и често срещано и там/.

Изображение


Нейде следобеда, на около 100 км. от Одеса, седнахме да хапнем в едно крайпътно ресторантче. Храната беше много готина – голямо шишче, пържола, картофи и салата и ни излезе около 20 кинта. Много добре даже.


Изображение

Изображение

Изображение

Приближавайки се към Одеса видяхме чувствителни промени в трафика – колите рязко се увеличиха, а ладичките се смениха с всякакви „иномарки” и то все новички. Изобщо Одеса е самостоятелен организъм на фона на останалата Украйна. Там живеят руснаци. Никъде в този район, не само в града, аз не чух някой да употребява украински език. Само руски. В кръчми, магазини, музеи.

Но, обратно на пътя. Одеса си посрещна с яко горещина, голям трафик и тъкмо след хиляда моткания намерихме нашата улица тя се оказа затворена – една кола на покрив по средата, ченге и камион с макара, който се опитва да обърне колата и да я махне от улицата.

Изображение

Местните разказаха, че са някакви пласьорчета /колата беше нова и хубава японка/ явно са били преследвани рано сутринта. Представяте ли си с каква скорост е влетяла тая кола за да се обърне така зверски?

Айде вдигнаха колата. Ние оставихме моторите на платен паркинг, покрихме чопъра, че повече хваща окото и вързахме моторите с верига.

Изображение

В тоя град човек винаги трябва да има едно-две на ум. После с огромно облекчение се изкъпахме, преоблякохме и излязохме за пием бира по случай пристигането. А наздраве Дани!

Изображение

За наше приятно учудване вечерта не свърши скоро, защото, се оказа, че в Хостела наши комшии да група сърби. И съвсем по комшийски си спретнахме една вечеринка – ние на украинска бира, те на украинска водка ... със спрайт.

Изображение

Кръвта вода не става, ша знаете. Надушиме ли се с „Де си брате” ... резултатите искат беналгин. Те така завърши и този хубав ден.

А продължението следва!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 03 Авг 2010, 10:58 
Offline
Сержант
Сержант
Аватар

Регистриран на: 09 Юни 2006, 11:20
Мнения: 41
Я, как не сме се засекли някъде из пътищата.
И аз се размотавах натам по около него време.
Само една забележка - това, че говорят на руски, не ги прави автоматично руснаци.
Както каза хазяйката във Вилково: "аз цял живот съм говорила на руски, ако сега започна на украйнски, комшиите ще ме помислят за откачена".
Давай нататък с разказа...

_________________
http://endurovarna.21.forumer.com


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 03 Авг 2010, 13:21 
Offline
Генерал-майор
Генерал-майор
Аватар

Регистриран на: 20 Юли 2004, 09:17
Мнения: 2704
Местоположение: София
здрасти,
жалко, че не сме се засекли, наистина.

Що се отнася до принадлежността на одесци, то ако си запознат с историята на града ще разбереш, защо казвам, че те са руснаци. Одеса е просто руски град. Основан от руснаци, населен с руснаци, водещ център на руската култура ... Трябва да мине не знам колко време за да се промени това и руското да се претопи в украинско. Всъщност не вярвам това да стане, тъй като одесци се гордеят с произхода си.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 03 Авг 2010, 13:26 
Offline
Генерал-майор
Генерал-майор

Регистриран на: 05 Мар 2005, 15:43
Мнения: 2713
Освен това е люлка на Организираната Престъпност в Русия... когато Московчани още са се клали по ъглите за едни плъстени галоши, Одесчани вече са организирали котрабанда от Турция и разпространение на хашиш и опиум:)

_________________
www.hdforums.bg


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 03 Авг 2010, 13:38 
Offline
Генерал-майор
Генерал-майор
Аватар

Регистриран на: 20 Юли 2004, 09:17
Мнения: 2704
Местоположение: София
о, да... определено.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 03 Авг 2010, 14:20 
Offline
Генерал-майор
Генерал-майор
Аватар

Регистриран на: 20 Юли 2004, 09:17
Мнения: 2704
Местоположение: София
Одесса Мама
Да пием за културата... и бахура!

Може би много от вас се питат какво толкова необикновено има в тая Одеса... Всъщност необикновеното не е в това, че има невероятна класическа европейска архитектура, нито в това, че е много богат във всеки смисъл град, нито в това, че има един милион жители – много градове имат тази чест. Уникалното на Одеса е в това, че тя има всичко това и се намира на брега на Черно море! В нашия, източния регион. В това тя е единствена, неповторима, недостижима.

В Одеса, именно поради тази й забележителност се съчетават култури, разбирания, стилове от всички посоки. Подобна амалгама имаме в градове като Йерусалим, или в Истанбул, но там тя е някак доминирана от религиозното. Не и в Одеса. Одеса плува в светското. В разкоша и удоволствията на живота. В търговията и бизнеса, дори и в най-мрачните му страни. Не случайно одеситите са известни с уникалното си чувство за хумор, с аристократизма си, някак естествено съчетан с бохемство, оригиналност и организирана престъпност.

Когато през 1794 г. руската императрица Екатерина подписва рескрипт за строителството на международно търговско и военно пристанище, тя цели да създаде морски шедьовър под носа на Турците За целта тя привиква най-големите майстори на архитектурата на това време за да направят нещо, което да застане на пътя на нашествениците - нещо голямо, монументално и символизиращо цялата красота и мощ на нашата, европейската, цивилизация. Резултатът е зашеметяващ

Изображение

Изображение

Изображение


Дучето

За пръв градоначалник на града е бил избран мосю Арман Емануел дьо Плеси Херцог Де Ришельо, накратко наричан от признателните си съграждани Нашият Дюк.

Дучето / :D / е роден през 1766 във Франция. На 24 години идва от Франция за да служи в руската армия, воювайки срещу турците. През 1803 той става генерал-губернатор на Одеса. Историците описват неговото губернаторство така:

«…всички светеше и кипеше нечувана дейност. Той бе тих, кротък и неуморим. Имаше желязно здраве. Само нещо бе способно да го извади от равновесие – лошо отношение към дърветата, които той бе засадил на почти всички улици.»

Когато династията на Бурбоните се връща на френския трон той се завръща в Париж, където е министър-председател на правителството на Людовик 18-ти. Добре известен е от книгите на Дюма, но противно на описанието си там е бил много добър управник, опитващ се да ограничава глупостите на краля. Умира през 1822 година на 56 години.

Одесци го считат за най-мъдър, най-добър, най-истински бащичко на своя град. Затова са го изобразили с римска тога, с венец и поза, достойна за римски император.

Изображение


Стълбата на ужасите

Своята световна слава Одеса ,обаче, получава от киното. По-конкретно от филма на Сергей Айзенщайн "Броненосец "Потемкин" разказващ за кървавите събития от 1905 г., в която в града са изклани неизвестно количество граждани, участващи в социални протести. Трейлър на филма тук

Филмът има награда Оскар от 1926 г., и съдържа прословутата сцена, на която войниците разстрелват безогледно хората, които панически бягат по голямата каменна стълба. И най-вече количката с бебето, която лети надолу, докато майката агонизира. Кадрите буквално потрисат зрителите. Скоро народът започва да се стичат в града за да видят на живо прословутата стълба.


Днес гледката от там е такава.

Изображение

Найс, а? Пожелавам на всички ви един ден да сте от другия край на тази снимка.


Тринадесетият стол

Одеса носи короната на столица на смеха съвсем не случайно. Тук, от Иля Илф и Евгени Петров са сътворени два от най-култовите, и със сигурност най-смешните произведения на руската литература – Златния телец и Дванадесетте стола.

Това e паметната плоча на скромният дом на Иля Ильф

Изображение

В резултат от творческото им сътрудничество на света се появява великият комбинатор Остап Бендер. Нещо като нашия бай Ганьо, но умен, галантен, образован ... може би сравнението не беше много уместно, а?

С огромна изненада разбрахме, че Остап е бил реална личност и е бил Управдом на кооперация на улица Еврейска. Страшен хитрец и мошеник, разбира се. За съжаление не можахме да открием конкретната къща, където е развивал своята дейност, затова ще се задоволите със неговия образ, взет от най-известната кино-адаптация на книгата:

Изображение

За тези, които не знаят какво точно прави Остап Бендер ето кратко, но много ясно описание на неговите дела:

„великият комбинатор” чете „Наказателния кодекс” и да прилага практически четиристотинте „сравнително честни начина за измъкване на пари”. Негови жертви не са трудещите се, а лица, чиито доходи не са от заплатата им"

По случай феноменалната известност на историите, в Одеса решават /естествено/ да отворят бар. Не един, а три бара... където човек може да прочете истини от живота като „Деньги надо отдават без стонов” и „Пешеходов надо уважать”. Т.е. „парите трябва да се предават без стонове”, „пешеходците трябва да бъдат уважавани”. И най-вече култовото „Автомобиль — не роскошь, а средство передвижения.“

Именно в един от тези барове – Автилопа Гну имахме честта да пием кафе с коняк.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Самият бар е открит през 1978 и до днес нищо в него не е променено. Дори и барманът, който е там от първия ден.

Изображение

И тъй като, ще си позволя да цитирам пак г-н Илф, „Всички талантливи пишат различно, а всички бездарни — еднакво.“ ще взема да се спра до тук, поне за днес... за да прецените нещата сами.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 03 Авг 2010, 16:04 
Offline
Подполковник
Подполковник
Аватар

Регистриран на: 23 Май 2006, 09:20
Мнения: 916
Е що ни мъчиш така.... Я да сядаш веднага да дописваш :mrgreen:

п.п. тази котка сигурно е генномодифицирана с ушат прилеп :D :D

_________________
Никога не знаеш колко скоро може да стане твърде късно


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 03 Авг 2010, 21:46 
Offline
Майор
Майор
Аватар

Регистриран на: 21 Май 2008, 14:10
Мнения: 532
Местоположение: Sofia,Pleven
Браво Грахче!И на мен,как ми се ходи до нас,но не мисля че 5000 км в едната посока са ми по силите :roll: .Чакаме продължение

_________________
Изображение
Изображение
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 03 Авг 2010, 22:33 
Offline
Полковник
Полковник
Аватар

Регистриран на: 03 Яну 2005, 18:07
Мнения: 1756
Местоположение: Видин
5000 km ... :evala:

Чудесено разказано , браво за труда да споделиш приключението...


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 04 Авг 2010, 10:22 
Offline
Генерал-майор
Генерал-майор
Аватар

Регистриран на: 26 Авг 2006, 17:34
Мнения: 3101
Местоположение: Пирдоп-Златица / С 42.71 424-И 24.135 18 /
Браво... =D> =D> =D> =D>

_________________
0886433334
http://www.sbm-bg.com/
Невъзможно е да се направи нещо глупакоустойчиво – глупаците сa така изобретателни.
Продавам Suzuki Katana 1100F;
http://bikerz.bg/viewtopic.php?f=12&t=34279


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 04 Авг 2010, 12:06 
Offline
Генерал-майор
Генерал-майор
Аватар

Регистриран на: 20 Юли 2004, 09:17
Мнения: 2704
Местоположение: София
За да приключа темата за високата култура трябва да прибавя, че в Одеса са живели такива колоси на руската литература като Белински и Пушкин- друг голям любимец на одесити, който има няколко паметника.

Изображение

Да, Пушкин наистина е голям писател!

Това, с което смятам да ви занимая сега, обаче, не е високата е крайно „ниската” култура, която е друг запазен знак за този град.

„Блатной” е местния жаргон означаващ престъпен, криминален. В тази смисъл Одеса е едно голямо и доста дълбоко блато. Причините, отново са до голяма степен, в разположението на града. Той е най-голямото Черноморско пристанище от което се тръгва навътре в контитента. За развитието на бизнеса там особено допринасят евреите, които се заселват масово през 18-ти век. Те, както знаете, имат усет за свободните икономически зони и с тяхна помощ Одеса придобива статута на ключов търговски център, в който се получават и разпределят стоки за цялата Империя.

Но ... Цар далеко, Бог високо ... и там където има пари и няма правила се появява нейно величество Организирана престъпност. Одеската се оказва невероятно изобретателна, защото събира в себе си познанията и уменията на различните участници в общото дело – грузинци, турци, евреи, руснаци...

Интересно е, че тази смеска дава неочакван страничен ефект – криминалите се оказват таланти, и от блатото с бълбукане излиза уникален музикален продукт. „Блатные песни” са нещо средно между руски романси, еврейска музика, източни влияния, западни повеи... абе изобщо нещо ето такова.

Тетя Хая

Освен музиката особено забележителни са текстовете – ироничния разказ за нещата от живота, където често се засягат много сериозни теми. Блатните песни имат невероятен успех и превръщат пеещите криминали в истински звезди. Този процес напомня начина по който рап-музиката стана комерсиална.

Всъщност за Одеса Мама, ако се чудите какво, по дяволите, означава това, показвам веднага:

Одеса Мама

Одесци определено имат култ към собственият си град. Както се вижда – не без основание.

Най-тежки времена Одеса изживява по време на Втората световна война. Макар и да отбраняват неистово и успешно града от обсаждащите ги румънски и немски войски, военните решават да напуснат пристанището, за да не се окажат изолиран остров в покритата с врагове територия. След тайното им заминаване градът е превзет и започва масова чистка в познатия на всички ви стил. Около 280 000 одесци (най-вече евреи) са убити или депортирани.

Това обаче никак не обезкуражава останалите. Старите мини, от които някога са черпили варовика, с който е построен града, по-късно са превърнати от мафията в складове за контрабанда и скривалища . В същите тези катакомби, с приблизителен размер от 2,5 хил. км. одесци основават своя „град Б под земята” и започват отчаяна партизанска война. И днес влизането в тях на собствена глава е много рисковано, тъй като все още има участъци, които не са изучени и картографирани.

Повече за катакомбите можете да видите тук:
Одесские катакомбы

Знам, че се отклоних от правия път на своя разказ, но истината е, че за да разберем настоящето, ние просто трябва да знаем миналото.

Да знаете от мен, че пътешественичеството изисква да се отнасяте с голяма сериозност към историята на местата, където ходите, а когато сте там да питате и да слушате всеки, който желае да ви разкаже. Защо? Представете си, че отидете в Рим и видите Колизея. Еми, камъняк до камъняка. Но ако знаете които са римляните, кога са живели и за какво са използвали тоя Колизеум ще разберете, оцените и почувствате, това което виждате. А точно там е солта на заниманието - да застанеш на правилното място и да изпиташ правилното чувство. Да ти трепне, да се обърне нещо ... Безценно!

И след като приключихме със всички видове исторически справки ето си обратно в съвременна Одеса.

Китни кафенета за хора, които почти не пият кафе.

Изображение

Кафе ли? Сутрин в 8:30 те чинно жулят бира по масичките пред магазините за хранителни стоки. Тук за пръв път видях магазин за наливна бира. Не работеше и за съжаление не схванахме дали се пазарува само със собствен амбалаж.

Изображение

Градът се събужда към 9:00, а в 9:30 настъпва голямото задръстване.

По обед е съвсем прилично време за водка. Ако пък ви стане жега, влизате в кафето, една бира на екс и по пътечката... Изобщо одесци никога не бъркат понятията – бирата е за бърза закуска и ободрение, алкохолът е друго нещо...

Кафе все пак има, и то отлично на такива подвижни кафененца.

Изображение

Изображение

Ако има хора, които биха се изкефили на престоя си в Одеса, това са рибоядите. Риба – бол. Скариди, раци... каквото ти душа иска. Отлични рибни ресторанти.

Изображение

Одеса има и огромен рибен пазар – открит и закрит, на който предлагат какво ли не, част от което все още мърда.

Изображение

Изображение

Изображение

Насред закритата част стои ето тази лелка с наръч рибоци и една мачка в краката... Одеса е пълна с такива весели изображения на своите граждани.

Изображение

Дани май нещо се закача с нея

В тази град по един типичен за мегаполисите начин се съчетават голямата баровщина и голямата мизерия.

Ето такива симпатяги можете да видите навсякъде – пият, ругаят, бият се, уринират където сварят.

Изображение

В жегата има места, покрай които не можещ да минеш без да повърнеш. Страшна гадост.

Част от блестящите някога сгради имат доста печална съдба.

Изображение

Изображение

Явно липсват пари за поддръжка и въпреки, че са архитектурни паметници са зарязани на самотек, а без адекватна намеса нищо добро няма да им се случи.

Редно е да спомена и котките – в този град обичат котките. Те са навсякъде – дебели, самодоволни, препичащи се.

Изображение

Изображение

Изображение

А сега ви оставям да се наслаждавате на тия писани и отивам да пиша следващата част.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 04 Авг 2010, 17:04 
Offline
Майор
Майор
Аватар

Регистриран на: 21 Май 2008, 14:10
Мнения: 532
Местоположение: Sofia,Pleven
Грахче,номер едно си.Как разказваш,направо се чуства присъствие. :evala:

_________________
Изображение
Изображение
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 10 Авг 2010, 16:53 
Offline
Генерал-майор
Генерал-майор
Аватар

Регистриран на: 20 Юли 2004, 09:17
Мнения: 2704
Местоположение: София
с извинение за закъснението...

Ass off, Odessa on

28-ми юли, най-накрая да си сваля за**ика от мотора...

Не знам как е точно при автомобилистите /максимумът ми като пробег като шофьор на автомобил е нейде 200 км. наведнъж/, но при мотористите часовете „на коня” дават сериозно отражение върху състоянието на г**ъ... следват раменете и вратната област, дясната ръка и т.н.. Затова фразата „като слезнах се чувствах като г*з” е толкова меродавна за мотористите.

Та, по същество ... няма по-приятно, благо, светло преживяване от почивка след 2 дни на мотор. Каква да ви кажа, това е същото като да те затворят във фабрика за шоколад за 2 дни и на третия за ти дадат порция мусака. Лелееее...! Не, че не обичам шоколад!, но...

Но какво да се лъжем сега, целта на заниманието бе именно тази – да караме докато ни се до...спира, като компенсация на всички некаранки причинени от бурния растеж на нашето малко ДжоДже. Затова нашата щастлива седмица ергенлък бе един вид справедлива компенсация на цялото ни мотострадание.

След като изясних всички тия важни! въпроси, се връщам обратно в Одеса и нас, събудили се, пили кафе и тръгнали да търсят прочутия Морской музей, дето всичко най-хубаво и важно било събрано накуп. Първо кръгче... музей нет. Второ – найн и това е. Трето... и решихме да попитаме един местен защо не забелязваме един толкова голям музей.
- Извините, где находится Морской музей?
- Сгорел!
Тук аз давам на заето.
- Что?
- Музей сгорел!
- Когда?
- Четыре – пять лет назад.

Изображение

Показвам ви тази снимка не само заради симпатичните дечица, които зяпат плюещата жабка, но заради фона отзад – тези пана всъщност закриват изгорелия музей, който в момента се ремонтира. Иначе той се намира наистина в самия исторически център между Адмиралтейството и Операта. Ще го отворят... скоро!

Изображение

А това е Адмиралтейството, около което се разхождат важни, важни разни чичковци в сини ризки. А отпред стои следния пътепоказател:

Изображение

Ако се чудите какви са тия странни километри до Варна – тези са по вода!

Като казах, че с облекчение зарязахме моторите леко излъгах ... в този град има твърде много мотори за зяпане. Непрекъснато виждахме прииждащи от чужбина мотористи /пък ние си мислехме, че нещо сме оригинални/.

Група немци

Изображение

Младеж и девойка

Изображение

Пък тия сладури са от Полша

Изображение



Не по-малко забележителен е автопарка на Одеса, където все още наред с новите западни коли улиците кръстосват Жигулки и Волги. Но какви!!!!

Изображение

Изображение

Одесити, както и останалите руснаци много старателно отбелязват всички знаменателни събития и личности под формата на плочи по сградите. Това е много хитро, защото е научно доказано, че на хората паметта им е изключително къса. Интересно е да видиш как спокойно на една сграда съседстват две и повече плочи от различни епохи като тези двете например.

Втората световна

Изображение

Афганистан

Изображение

И ние имаме участие в Одеските табелки. Предполагам нейде има една и за Вазов.

Изображение



Като туристически град Одеса е богата не само на история и архитектура, но и на плаж... плажната ивица е голяма, морето чисто и топло. И е фраш, фраш...

Изображение

Покрай брега се точат безчет заведения, някои наистина много оригинални.

Изображение

Препоръчваме на всички ви, когато отидете там да опитате супите Борщ, Солянка и разбира се рибните им специалитети. Страхотни са!

Изображение

Не подминавайте и грузинската кухня, който се предлага на много места в града – вкусна, евтина и много екзотична за нашия вкус.

А сладкарниците им... ммм... перфектното изражение на богаството на Одеската култура – всичко най-добро от изтока и запада на едно място.

Изображение


Те това беше един прекрасен ден, наистина!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 10 Авг 2010, 20:21 
Offline
Майор
Майор
Аватар

Регистриран на: 21 Май 2008, 14:10
Мнения: 532
Местоположение: Sofia,Pleven
Грахче написа:
с извинение за закъснението...

Хората са казали:от хубавото по-малко.
Евала ти Грахче,за труда,да ни разкажеш =D>

_________________
Изображение
Изображение
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 10 Авг 2010, 21:07 
Offline
Генерал-майор
Генерал-майор
Аватар

Регистриран на: 20 Юли 2004, 09:17
Мнения: 2704
Местоположение: София
благодаря!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 11 Авг 2010, 12:45 
Offline
Майор
Майор
Аватар

Регистриран на: 21 Май 2008, 14:10
Мнения: 532
Местоположение: Sofia,Pleven
За нищо :oops: .Само се надявам,че ще има продължение.... [-o<

_________________
Изображение
Изображение
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 11 Авг 2010, 22:20 
Offline
Сержант
Сержант

Регистриран на: 18 Фев 2009, 19:46
Мнения: 72
Тук ще си позволя да се включа(без да съм се допитал до Грахче), за да осветля някои колеги, чи Грахче не е просто пътешественичка, която се изразява добре. Тя , въпреки крехката си възраст е изявена писателка и мото-пътешествията са само горивото, което зарежда нейното перо... И всички съфорумници трябва да сме щасливи, че това изключително момиче е важна част от живота на bikerz.bg. Ето нещо повече за по-любопитните и сериозните http://webcache.googleusercontent.com/s ... clnk&gl=bg


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 12 Авг 2010, 18:37 
Offline
Генерал-майор
Генерал-майор
Аватар

Регистриран на: 20 Юли 2004, 09:17
Мнения: 2704
Местоположение: София
е ся я втасахме... :oops:
искрено благодаря за милите думи, но наистина е думата писателка е твърде... сериозна за мен.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 13 Авг 2010, 10:39 
Offline
Генерал-майор
Генерал-майор
Аватар

Регистриран на: 20 Юли 2004, 09:17
Мнения: 2704
Местоположение: София
Внимание: текст без снимки


Едно от основните неща, с които човек трябва да свиква, когато е в голям град, е с мисълта, че някой иска да го ограби и прецака. За съжаление и двете твърдения са доказани с годините и опита на безкрайно много страдалци, позволили си да се отпуснат и да се разсеят.

Нали не би ви дошла гениалната идея да отидете в Одеса с лаптоп и да го оставите в стаята си, докато запивате някъде? Браво на вас... защото нашите комшии сърбите бяха направили точно това. Познайте какво стана с лаптопа.

Тази тема всъщност много ме вълнува. Не мога да схвана защо някой би помъкнал лаптоп на път за Одеса, ако има намерение да се накове с водка ... със спрайт. Може би за да опише и ъплоудне незабавно първия прилив на ентусиазъм? Хммм... не започваме ли да изкукваме с тая техника и това старание да сме постоянно он-лайн. Аз лично за тази седмица не се сетих НИТО ВЕДНЪЖ за фейсбук, форуми и т.н. Ама пък толкова да не ми липсват...

Ето ви една проста сметка: да наречем пътешествието с условния знак Х, а интернет общуването с условния знак Y, то при наличието на Х, Y е равно на нула т.е. се обезсмисля тотално. Изводът, предполагам, можете да си направите сами!


Та ние на 28-ми си напукахме петичките от ходене без майтап. Вечерта завършихме с една разходка до един по-отдалечен парк, където имахме възможност да наблюдаваме живота на редовите жители на Одеса. Тук снимки няма да има, само ще ви предам впечатления.

Докато аз седях и хрупах усилено скаридите, купени от рибния пазар, се наложи да изслушам разговора на група младежи съседно. Бяха на около 13 до 15 г. Разговорът беше ... зашеметяващо интересен, интелигентен, проникновен. Ама глупости. Само глупости. Такива, че да ти почервенеят ушите от срам. Цветисти ругатни, кой кога се напил, къде повръщал, кого го прибрали „менты” /ака милиционерите/. Изобщо чудесно младо поколение, което ме изпълни с творчески ентусиазъм и дълбока радост. Не за друго, а някак ми е толкова познато. Все едно се намирам сред 8б клас на някое дружбенско училище.

И тъкмо щях да си събера крушите буквално отвратена чувам някой вика „Лиза, Лиза!”. Шах с пешката. Викам си: край, надушиха ме ... обръщам се и гледам едно малко момченце кара тротине и вика кака си. Същата тази моя адашка седеше на една пейка отстрани, четеше някаква книга. Заслужава си да ви я опиша, за да разберете защо и двамата с Дани си разменихме по един многозначителен и много одобрителен поглед.

Лиза беше на видима възраст около 17-18. Стройна, изключително добре сложена девойка. Много просто и дори скромно облечена с дълга тъмна коса, вързана на плитка. Никакъв грим, никакви ланци. Лицето на девойката беше коренно различно от обичайните „славянски” физиономии на града, които в най-честата си форма приличат на палачинки с малко свинско изражение, придавано най-вече от щръкналия чип нос. Цялото лице на девойката бе по-скоро продълговато, отколкото кръгло, вкл. носа и брадичката, което издаваше някакви „източни” смески и всъщност я правеше толкова необичайна и естествено красива.

Разказвам ви това защото Лиза, да е жива и здрава, ми се видя някак по-хубава от Операта, по-приятна, по-истинска. И точно в този момент ужасно ме изкефи, на фона на ония дебилчета, да видя другото лице на Одеса, младо, красиво, начетено – такова, каквото съм си представяла, че трябва да бъде. Дано, наистина искрено им пожелавам всичко най-най-най...

Те с това приключваме темата Одеса... но не и самото пътуване, защото ни предстоеше още една изненада.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 16 Авг 2010, 22:30 
Offline
Майор
Майор
Аватар

Регистриран на: 21 Май 2008, 14:10
Мнения: 532
Местоположение: Sofia,Pleven
:oops: Простите,я так и не понял,продолжение следует? :oops:

_________________
Изображение
Изображение
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 28 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com